Български  |  English

Субкултурите

 

„В началото на 80-те години интересите ми бяха пиене, жени и „Лед Цепелин”, за което родителите ми се караха, а ето че днес моите занимания бяха обосновани теоретически.” Това беше първата реакция от публиката след лекцията на историка Михаил Груев „Култура и контракултури на младите хора в България през 70-те и 80-те години на ХХ век”, изнесена на 28 март в Червената къща.
В самото начало Груев направи уговорката, че представя предварителни резултати от изследване, чийто краен резултат ще се появи под формата на монографично изследване. Част от него бе и едноименната фотоизложба на Боян Гюзелев, Роберт Леви, Николай Спиров и Михаил Груев, която можеше да се види до 5 април в галерия „Алма Матер” на Софийския университет.
В началото на лекцията си Груев пусна кратък запис, собственост на Петър Миланов и Нели Воева (вдовицата на Димитър Воев (1965-1992) - основателя на българската група „Нова генерация“ от течението дарк уейв), който представляваше анкета на Института за изследване на младежта към ЦК на ДКМС, натоварен с проучване на младежките субкултури.
И докато американските изследователи на пънк културата акцентират, че тя е възникнала като „морална паника” на западната младеж заради липсата на социална и политическа алтернатива, то у нас пънкът се появява в условията на идеологическа паника от изпускането на контрола върху младежта и от създаването на среда, която режимът определя с термина „идеологическа диверсия”.
Търсейки неговата дефиниция, Груев се натъква на документ на КГБ, преведен за нуждите на българската ДС. В него има описание на видовете идеологическа диверсия, като една от тях е предметно-фетишната агитация - под формата на фирмени знаци, емблеми, значки, кръстчета, медальони и т.н. А като противодействие на „идеологическата диверсия” се предлага организиране на профилактични беседи, както и на изложби. Една от тях е съвместната карикатурна изложба на Музея на революционната бдителност и Съюза на българските художници, в която са включени най-големите български карикатуристи по онова време. Но най-важна като идеен и хронологически репер за промените във възгледите на управляващите към света на младежта (и не само) е статията „Социалните отдушници” от края на 1985 г. на Стоян Михайлов – секретар на ЦК на БКП по въпросите на идеологията. В тази статия Михайлов препоръчва развитието на клубове и инициативи на базата на хобита. Така се разрешава сформирането на фенклубове на големите групи – като на братя Аргирови и Роси Кирилова. Освен това вече утвърдени групи като „Щурците”, „Сигнал” започват да се припознават от режима като „свои” и техните членове – самият Маричков, например, биват „ползвани” като председатели на журита, които имат известна филтрираща роля по отношение на групи и феномени, които режимът изцяло възприема като чужди.
Любопитното е, че се възлагат големи надежди на комсомола да усвои пространството, освободено за развитието на субкултури – така се стига до куриозното честване на два Джулай морнинг – на 1 юли 1989 г. единият е организиран от старата хипария, а вторият – от Окръжния комитет на комсомола във Варна (Премянов), на който са поканени да свирят групи като „Ера”, „Атлас” и т.н. С този пример Груев завърши очертаването на последния процес на активно интегриране на субкултурите, прекъснат от падането на режима.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”