От пръв поглед ( кино), брой 14 (2720), 12 април 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Гротесков трилър, където сме всички
Български  |  English

Гротесков трилър, където сме всички

 
„Цветът на хамелеона”, 2012, България, 114 минути, режисьор Емил Христов, продуценти: Буряна Захариева и Владислав Тодоров, сценарий Владислав Тодоров (по романа му „Цветът на хамелеона/”Цинкограф”), оператор Крум Родригес, в ролите: Руши Видинлиев, Михаил Билалов, Деян Донков, Ирена Милянкова, Христо Гърбов, Руси Чанев, Самуел Финци, Касиел Ноа Ашер , Михаил Мутафов, Светлана Янчева, Йорданка Йовева и др.
Награди: «Златна роза» и Награда за операторско майсторство на Крум Родригес във Варна, Почетен диплом от Солун.
Премиера – 5 октомври 2013
Разпространител: А Плюс Синема
 
Следя този филм още от времето, когато беше проектът „Цинкограф” на Явор Гърдев по сценарий на Владислав Тодоров, а романът не беше излязъл (изд. „Фама”, 2010). После нещата се размиха, с режисурата се нагърби Емил Христов, допринесъл решително за успеха на черно-белия „Дзифт” (дебюта на Гърдев и Тодоров по едноименния му първи роман, вж. „Култура”, бр. 32 от 2008), проектът стана „Цветът на хамелеона” и световната му премиера бе в Торонто (вж. бр. 33 от 2012). Видях го, заедно с цялата фестивална общност, на „Златна роза” (вж. бр. 35 и бр. 38 от 2012). Оказа се много различен от първоначалния замисъл. Също като „Дзифт”, и „Цветът на хамелеона” спечели Голямата награда. За седми пореден път се случи на първи филм.
Емил Христов е такова грамадно име в киното ни, отпечатал е визионерските си умения и вкус в десетки филми (включително и чужди), че думата „дебютант” за него е някак конфузна, но пък си е истина. Защото операторът, дори и най-опитният, не е водещата фигура в киното. Или, по собствените му думи, колкото вървеше времето, си давах сметка, че съм толкова велик, колкото велик е моят режисьор(вж. бр. 25 от 2003).
Филмът започва с момченце и запалена пожарна. То, горкото, има порок и леля му/майка/не-майка (Светлана Янчева) го води на психолог (Николай Урумов) с думите „онанизмът му закоравява”. Онзи пък, нормативен следовник на Макаренко, клейми „Заеко, бягай” и високопарно твърди: „от онанизма до епилепсията има една крачка”. Така се запознаваме с  енигматичния главен герой Батко Стаменов (Рушен Видинлиев), чийто единствено доказан произход е баща-словослагател, който по-късно работи в подобен цех, учи се на печатарство с целувката на Брежнев и Хонекер и прилага епилепсията като заблуда на донаборната комисия. Този му ход го среща през 1988 с Държавна сигурност през агент Мляков (Руси Чанев), а креативният социопат до такава степен сублимира в доносническата си битност, че не само забравя онанизма, ами след отстраняването си създава своя ДС с кодовото название ПОЛ, а чрез набъбналата документация след 1989 перверзно манипулира и взривява демократичните промени, ефикасно играейки последователно резидент на КГБ, ЦРУ, МИ6...
Но и в друго се вживява Батко Стаменов – в четенето на „псевдоинтелектуалния” роман „Цинкограф” с герой „самоинициативен таен агент” и в писането на романа „Цветът на хамелеона”, което пък е свързано с общуването с крехката билетопродавачка (Ирена Милянкова), пръкнала се на хоризонта му като „куцата съдба”, показала му „Казабланка” и после заедно влезли в черно-белия филм...
Краят на социализма е показан като време на повсеместна шпиономания, маниакална оргиестичност, импотентна конспиративност, а началото на Прехода – като бардак на фалирали илюзии.
Телесността се вихри, яхнала комплекси и ресори, за да експлодира в малки и великански абсурди. Кафкианският лабиринт от гаври, референции и филмови цитати е донякъде преодолим, ако понапрегнете рецепторите си. Но дори да го гледате, мързелувайки, пак ще усетите „Цветът на хамелеона” като изящен микс от погнуса, черен хумор, жанрови намигвания - изобретателно стилизиран, визуално магнетичен, фантастично изигран.
Влизайки извънредно в ролята на режисьор, с „Цветът на хамелеона” Емил Христов демонстрира рядка балансираност между радикалност и демократичност. И успява да побере концептуално-абсурдисткия наратив на Владислав Тодоров (вж. бр. 13 от 2013) в тялото на гротесков трилър, където сме всички ние.
„Цветът на хамелеона” е събитие – не само в нашето кино. Както пише американски критик, Съмнявам се, че някога ще видите друг подобен филм. (вж. бр. 13 от 2013). Не го изпускайте. Аз лично го гледах три пъти.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”