Български  |  English

Ходене по буквите

 
Румен Стоянов. „Злак”. Лирика. Издателство „Даскал Петър Иванов”. Стара Загора, 2012, цена 9 лв.
„(...) Че съм посредник между свише и снише (...)” И действително, на читателя му става леко на душата, чак възторжено и по детински веселко, щом изведнъж пред него се възвиси думата „снише” в стихотворението „Говори част от цялото” на Румен Стоянов. Дали това е неологизъм, изкован от автора? Или е възродена за ново житие-битие старинна дума? Не, не смея да съдя. Всъщност, поетическото дело на Румен Стоянов е очарователно пътешествие през вековете на българския език. Я, ще подхване възпевите на поета неговият читател, я, колко безбрежно богатство съдържал нашият речник – и колко много свобода и точност принася той на родения поет! И никой не се съмнява, че това пътешествие е напълно органично, да, лишено от всякаква предвзетост, когато става за пътешествие на преводача на Маркес, Кортасар и Борхес, отдавна доказал, че може да прави със словото каквото си поиска. Но преди всичко да му отдава небивала почит – любвеобилна и шеговита, смирена и неповторима... Почит, в чийто речник детска невинност и старческа мъдрост са синоними – и боси цамбуркат в лятната вода. Сякаш Евтимиевото „плетение словес” достига до нас през столетията, пияно от силата на живота... Защото за теб старание положили са безчет листа, корени, стъбла, тичинки, венчелистчета, вода, въздух, / слънце, земя,/ дружно са ти дари приготвили,/ не ги подминувай, уважи усилията, рвението им, бъди съобщник в тях... А финалът на книгата „Гатанки” разиграва гатанката да стане стихотворение. И познайте какъв е отговорът на „въпроса”: „От чернозема блика зелена светлина”. (Април.)
 
Йордан Ефтимов. „Сърцето не е създател”. Издание на „Смол Стейшънс Прес”, София-Лондон, 2013, ценя 8 лв.
Веднага – и направо изненадан от себе си – да заявя, че това е най-добрата до този момент поетическа книга на Йордан Ефтимов."Сърцето не е създател" искрено ми хареса, въпреки че немалко моменти продължават да бъдат приятно загадъчни за мен - и всъщност да не се нуждая особено от разбиране на взаимно допълващите се в книгата стихотворения... Хареса ми преди всичко заради емоционалния кипеж дълбоко под повърхността на текста, който я пробива с ясни, рационални, геометрични, замръзнали конструкции. Външният израз на преживяването, направо ступор, хармоничен ступор, няма особено крепка връзка със случващото се отвътре. Навън е толкова студено и безлюдно, и правилно (сякаш стиховете на Ефтимов са писани от Хопър, който рисува созополския плаж, или пък Хокни, който рисува изчезнало край морето дете), че излизайки навън, словото веднага се вкочанява... "А истината е облик на желанието", заявява Йордан Ефтимов. И може би точно заради това сърцето не е създател. Защото в пустошта извън собствената ти кожа се налага да си барикадиран от разума. На два пъти прочетох превратно стиха, че писането прави нещата по-малко "смътни", а всъщност думата била „смъртни”. Именно тази мнима прозрачност в писането на Ефтимов ме порази. Тази задавеност на яснотата. Но можеш ли да задавиш нищото...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”