Български  |  English

Дигитализация на помпата

За технологичните и социалните проблеми на библиотеките

 
На 15 май т.г. фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС) организира, с подкрепата на фондация „Америка за България”, форум под наслов „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми”. НАБИС беше основана през 2009 г. от три академични институции: Централната библиотека на БАН, СУ „Св. Климент Охридски” и Американския университет в България. Две години по-късно мрежата вече включва 28 библиотеки в България, а с Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” е сключено споразумение за взаимно сътрудничество в областта на библиографията. Основната цел на мрежата е изграждане на Национална академична библиотечно-информационна система и на Своден (обединен) каталог на включените в проекта библиотеки. Всичко започва с интегрирането на каталожните записи на библиотеките учредителки: 50-те библиотеки на БАН, 27-те на СУ и Библиотека „Паница” на АУБ. Сводният каталог НАБИС е достъпен за потребителите от 24 септември 2010. През май 2013 г. той съдържа почти 2 милиона записа, лесно и свободно достъпни през уебпортал, осигуряващ достъп и до много онлайн издания (платени бази данни).
В самото начало на форума доц. д-р Динчо Кръстев, изпълнителен директор на НАБИС, заяви, че у нас проблемите на дигиталната библиотека са преди всичко социално-психологически, а не технологични. Те обаче се преодоляват постепенно преди всичко с почтеност. И даде думата на проф. дфн Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” за нейното изложение, посветено на дигиталната библиотека на Националната библиотека, реалността и мечтите. Тя съобщи, че има поне 500 посещения дневно в дигиталната сбирка на НБКМ, като те се увеличават особено през почивните дни. И раздели сбирката на две групи – „Културно наследство” и „Продължаващи издания”, за които разказа подробно. Към днешна дата налице са 300 000 файла, които могат да бъдат ползвани от потребителите без никакво ограничение на достъпа. Това означава, че 9% от поетите задължения по дигитализацията са вече осъществени, като 200 000 файла са само дигитализираните периодични издания... Що се отнася до мечтите, проф. Христова сподели, че дигитализацията не е изключителна и невиждана от човечеството революция. Според нея, промяната на средството не води до автоматична промяна в съдържанието. Паметниците стават достъпни отвсякъде, но не е толкова хубаво, че оригиналите няма да бъдат видени от публиката и най-вече от изследователите. За нея истинският контакт с книгата или ръкописа е триизмерен. „Едно е работата в килията ми в Рилския манастир и неговата библиотека, друго са плоските картинки на екрана”, добави проф. Христова. И предупреди: „Като не губим време, губим много други неща.” Според нея, най-голямото предимство при дигитализацията е възможността да бъдат представени заедно, на едно място, книги от различни книгохранилища, намиращи се в различни краища на света. Затова тя си мечтае за кабинет, в който да са събрани литературните паметници от XIV век. Или за виртуален кабинет с различни по произход, но еднакви по съдържание паметници. По отношение на дигитализацията на периодиката, тя заяви, че нашият израз „прочетен вестник” въобще не трябва да бъде свързван със скука. Самото „влизане” на вестниците в библиотеките е наложило пристрояването на зданията им, което също е своеобразна революция. Но дигитализацията на периодиката красноречиво показва, че мнението за нас, българите, навън не е претърпяло голямо развитие. Студентите на проф. Христова са още по-смели в мечтите си: те жадуват за появата на виртуална библиотека на всички забранявани, гонени и унищожавани текстове – заедно с техните преводи и тълкувания, обърнати към най-широка аудитория. Библиотеката на отречените книги ще бъде огромна, но ще бъде и най-посещаваната в интернет, сигурна е проф. Боряна Христова. И настоя за концептуално мислене, което да предлага спасителни пояси в океана на дигитализацията.
Вторият докладчик беше прочутият проф. Робърт Дарнтън, директор на Харвардската университетска библиотека, който говори за американската дигитална обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвард. Според него, да се говори за смъртта на библиотеките е скудоумие. Потребителите все повече не се интересуват чрез какво средство четат. Днес, смята той, пред библиотеките има невероятни възможности, стига да строим бъдещето им правилно, защото дигитализацията демократизира достъпа до познанието. Когато посещавате кампусите на американските университети, обичайно ви водят първо в техните библиотеки. Защото именно библиотеката изпомпва като сърце интелектуалната енергия навсякъде из тялото на университета. Всички студенти и преподаватели влизат в библиотеката, макар да имат интернет. Управляваната от него библиотека води началото си от 600 книги, завещани от г-н Харвард. Днес, 375 години и 17 милиона тома по-късно, Харвардската е най-голямата университетска библиотека в света. Извън глуповатите поводи за гордост, той обаче си задава въпроса: Не би ли трябвало вече Харвардската библиотека да се разглежда като интернационален, а не само като национален архив. Ние трябва да споделяме богатството си, вярва проф. Дарнтън.
Много често, припомни той, обществените библиотеки са имали мрачни моменти. Александрийската библиотека въобще не е била обществена. През 1770 г. династията Цин в Китай е изгорила всички книги, които не са я възхвалявали. А и библиотеките невинаги са работили в полза на обществото. Проф. Дарнтън припомни младините си в Оксфорд, където библиотеката е опасана с 10-15 фута стена с бодлива тел на върха. И ако окъснеел след 10 ч. вечерта, търсел пролуката между шиповете, за да си излезе. „Тези шипове пазеха обществото вън от библиотеките.” Шиповете и катинарите от библиотеките по света трябва да падат един след друг. Първа в света отваря врати за широката публика Парижката библиотека. В САЩ това е Бостънската обществена библиотека. През 1911 г. Нюйоркската библиотека става почти като университет, а емигрантите четат в нея на родните си езици.
По отношение на дигитализацията, проф. Дарнтън заяви, че Гутъл се е обърнал първо към Харвард за дигитализацията на библиотечната сбирка – и това е било осъществявано, докато не са стигнали до книгите с авторски права. Други университети обаче не са отказали да дигитализират книги с авторски права. В резултат се стига до тежки съдебни процеси, а Асоциацията на американските издатели и Гугъл се договарят - и Гугъл е вече търговска библиотека. „Ние им дадохме безплатно да дигитализират нашите издания, а сега им плащаме пари, за да ги ползваме. Това е монопол, обяви го и съдът”, продължи проф. Дарнтън.
Той заяви, че за 25 години цената за абонамент на академичната периодика се е увеличила 4 пъти. Днес за цитирано от него научно издание по химия цената е над 4400 долара. Оглавяваната от него библиотека плаща годишен абонамент за научна периодика 9 милиона долара. И това я смазва. „Купуваме все по-малко абонаменти монографии”, подчерта той. И призова да сме нащрек за опасността при дигитализацията и да не се комерсиализира познанието. Библиотеките трябва да са свободни и безплатни за всички, неведнъж натърти той.
После ученият разказа историята на Американската дигитална обществена библиотека, започнала на 1 октомври 2010 година. Нейната цел е дигитализацията на американското културно наследство, което да стане достъпно както в САЩ, така и в целия свят. Основната идея е да има добре разпределена мрежа. Не огромна сграда, под чийто купол да е базата данни, а мрежа в цялата страна, която позволява в реално време достъп до всички файлове на вече дигитализирани книги. „Утопията плени доста хора, продължи Дарнтън - но тя трябва да бъде преведена на езика на прагматиката чрез бизнес план. Кой ни овласти ли? Никой. Ние сами си възложихме отговорността. Ние, за разлика от Стария свят, не тичаме за помощ при правителството и държавните власти, а се оправяме сами. И искаме да стигнем до най-малките общности. Хоризонталната ни организация включва пикапи със сканиращи машини, които обикалят селищата, сканират книги и документи и качват информация в базата. Започнахме на 18 април т.г. с доброволци и нещата вървят доста добре. Няма сривове, всичко се качва на платформата и е достъпно за читателите. Две години подбирахме най-подготвените експерти и разработчици. Само за първата седмица има 5,5 млн. сваляния на файлове от мрежата, като на всеки З секунди влиза потребител в системата.”
„Не забравяйте, че винаги елитите са пазили с копия и високи стени знанието. Ние трябва да променим тази представа!”, заяви Дарнтън. Американската дигитална обществена библиотеката не е библиотека за професорите в Харвард. Тя е библиотека за хората в сиропиталищата и старопиталищата, за студентите с лоши колежански библиотеки.” Той призна, че най-тежкият въпрос е свързан с авторските права. При раждането на американската Конституция авторските права са траели 14 години, днес те са доживотно притежание на автора плюс следващите 70 години, тоест, почти всички книги са защитени с авторски права. Каква обществено достъпна библиотека тогава, след като цялата литература на ХХ век е заградена от авторско право? Ние не искаме да нарушаваме авторските права, отново подчерта той. Опитваме се да дефинираме правно понятие: ползване за справедлива кауза – за учебни цели. Има и автори, които ще предоставят доброволно своите авторски права. Доброволството е важен момент, тъй като цялата инициатива разчита на доброволци от научните библиотеки, които дават вече дигитализирания си масив. И никой не казва, че неговите книги са по-важни от книгите на другия...
След изказването на проф. Дарнтънобаче се състоя своеобразно състезание между няколко дигитални библиотеки. Директорката на Нюйоркската обществена библиотека Ан Торнтън подробно описа как институцията й си партнира не само с архива на Шели-Годуин (съдържащ 90% от най-известните ръкописи в света) и със секциите „космос” и „хуманитарни науки” на Zooniverse (най-големият интернет сайт за научни проекти, в който всеки може да участва от компютъра си), но и с 4000 американски училищни библиотеки. Директорът на Националната библиотека на Израел - Орен Вайнберг, пък се похвали, че, освен ръкописи на Исак Нютон и голям брой вестници на еврейската общност, излизали по различно време в различни страни на съответните езици, те са дигитализирали и продължават да дигитализират сключващите се и в момента прочути брачни договори – кетуба (според еврейския закон младоженецът трябва да предостави на годеницата си договор, с който да гарантира правата й върху финансите му в случай на смърт или при развод). Освен това, Вайнберг подчерта, че институцията му участва в изграждането на национална мрежа за културно наследство, при което активно си сътрудничи и с осемте университета в страната.
Александър Сотников, заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките, натоварен с мисията да дигитализира всичко, свързано с руската наука най-малкото от времето на Петър І насам, беше пестелив в хвалбите, но затова пък предостави много конкретна информация: към момента центърът си сътрудничи с 8 библиотеки, 5 музея, 3 архива и 12 изследователски института и центрове – като Руската академия на науките с нейните подразделения, архиви и библиотеки са неговите най-големи партньори. Сътрудничеството им се изразява в това, че те предоставят своите дигитални колекции, давайки възможност да бъдат използвани от всеки. Трябва да се отбележи, че още в самото началото на презентацията си, Сотников обърна внимание, че Руската академия на науките има над 400 института, а библиотеката й разполага с над 20 милиона информационни единици, разпределени в повече от 40 големи теми. Към момента Суперкомпютърният център разполага с 16 устройства, които дигитализират повече от 300 000 страници месечно. В резултат на това вече са дигитализирани 22 618 книги, 1243 информационни материали, в това число вестници и списания, 965 научни колекции, от които по време на презентацията Сотников даде няколко примера – лейцит от Минераложка колекция и горен зъб на мамут от каталога на колекцията на Императорския московски университет. На въпрос от аудиторията какво се случва с дигитализацията в Руския държавен исторически музей, Сотников отговори, че там са избрали да дигитализират филми, дисертации и исторически колекции, докато неговият център се е фокусирал върху историческите изследвания. Той призна, че основният проблем в работата му е организацията и определянето на задачите кой какво ще дигитализира, тъй като не е необходимо всичко да бъде дигитализирано по два пъти. Като втори проблем той посочи факта, че от някои музеи и институти му казват какво да дигитализира, но с уговорката то да не бъде предоставено за публично ползване.
В някакъв смисъл презентацията на изпълнителния директор на фирма ExLibris Group - Мати Шем-Тов, предложи решение на първия проблем на руския Суперкомпютърен център. Става дума за така наречените „облачни технологии”, при които хостинг приложенията на отделните библиотеки могат да бъдат използвани и от компютри, които се намират извън техните институционални граници. Шем-Тов се похвали, че неговата фирма има клиенти в над 80 страни и вече над 5000 университета използват техните продукти. Той спомена Aleph Integrated Library System, която се оказа, че освен в библиотеката на Софийския университет, се използва и в Китайската национална библиотека.
Мартин Иванов, председател на Държавна агенция “Архиви”, съжали, че на форума не присъстват колеги от Китай и подчерта, че в момента малцина си дават сметка в колко интересно време живеем, имайки предвид сменянето на медията, върху която общуваме. Той посочи, че дълго време архивите са били възприемани като традиционни и леко скучни институции, обърнати към самите себе си, предоставящи достъп на гражданите само в определи часове, а днес, благодарение на новите технологии, нещата са се променили толкова много, че вече ключовите думи, свързани с архивите, са „отворен достъп” и „стимулиране на гражданска активност”. Същевременно Иванов подчерта, че ресурсите на институцията му са много ограничени, което той обясни с метафората за горския - работещите в архивите са като горски пазители, които имат поглед върху цялата гора, но нямат възможност да познават отделните дървета в нея. Ето защо от „Архивите” разчитат на помощта на ентусиасти – антиквари, колекционери и запалени любители, които познават не само отделните дървета, но и техните клони и листа. В такава именно посока са насочени инициативите, наречени Archives 2.0 на Държавната агенция „Архиви”. Те са провокирани от подобни практики на американските архиви, които благодарение на тях само за година са регистрирали на сайта си 7 млн. посещения.
А какво конкретно предвиждат „Архивите” у нас? В момента се разработва голям снимков сайт със свободен достъп, в който потребителите ще са изправени пред предизвикателството да разпознават личности, полкове и всякакви други интересни неща... Така ще се избегне смешният куриоз снимка на Екзарх Йосиф да фигурира в архивите като „поп с медальон”, даде пример Мартин Иванов. Втората инициатива на Archives 2.0 е свързана с транскрибиране и набиране в уърдовски файл на старописи; третата - с обновяване на различни статии в Уикипедия и с качване и свързване на снимки, направени от потребителите, със съществуващи такива в „Архивите”; а четвъртата инициатива представлява картиране на корабни дневници с цел обогатяване историческата информация за климата.
Накрая Мартин Иванов се похвали, че се водят разговори с BGMaps и с Google България за свързване на архивния снимков сайт с техните апликации за карти, както и че във фейсбук и туитър предстои да се появят различни „архивни” игри.
Не на последно място, „Архивите” планират да представят всички свои инициативи от Archives 2.0 по време на специално турне из шестте най-големи български университета.
 
Полезни линкове:
Фондация Национална академична библиотечно-информационна система - www.nalis.bg
Дигитална библиотека на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” –
Дигитален архив на Държавна агенция "Архиви" - http://www.archives.government.bg/435
Германска дигитална библиотека - http://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/
Дигитална библиотека на Израелската национална библиотека - http://web.nli.org.il/
Дигитална библиотека на Китайската национална библиотека - http://www.nlc.gov.cn/newen/
Дигитална библиотека на Френската национална библиотека - http://gallica.bnf.fr/
Дигитална обществена библиотека на Америка - http://dp.la/
Дигитални испански библиотеки –
Дигитални колекции на Харвардската библиотека -  
Суперкомпютърен център на Руската академия на науките - http://www.jscc.ru/
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”