Думи срещу думи ( литература), брой 21 (2727), 07 юни 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Как чувства българският човек?
Български  |  English

Как чувства българският човек?

 
Николай Аретов (съст.). ...първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения. Изд. Кралица Маб, С., 2012
 
Почти като изненада изглежда фактът, че министерският фонд „Научни изследвания” е финансирал модерен хуманитарен проект с резултати, които не се гушат срамежливо в някой отчетен доклад, а се самозаявяват като научно предизвикателство в публичното пространство. Три института на БАН (за социология, литература и балканистика) са осъществили съвместен проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”. Изследователският резултат е публикуван в голям спретнат том (600 страници), който разработва едно малко проучено у нас тематично поле, при това със съвременни методологически стратегии и в силно интердисциплинарен план, даващ възможност да се изтегли в историческа последователност и вътрешна зависимост дълга поредица от прояви на българското национално съзнание от времето на Паисий до наши дни. Невъзможно е да представя всички включени (двадесет и три) текста, но донякъде стига да кажа, че всеки от тях се е постарал да открие свое тематично предизвикателство: от теоретичната уводна студия на Николай Аретов „Емоции, идентичност, литература и национална митология: многопосочност на връзките” през конкретни наблюдения като „Употреба на емоциите: поглед върху българските текстове до средата на ХІХ век” (Надя Данова), „Религия и национална идентичност – една изчезваща връзка?” (Теодора Карамелска), „Образование по история и емоции” (Рая Заимова, Гергана Дончева) до любопитни казуси от типа „Предателството на Юда като фигура на паметта” (Евелина Джевиецка) или „Травма и юначество” (Димитър В. Атанасов). Обединява ги смелостта да се отстрани и разграничи научното наблюдение от популярната и ревниво охранявана в публичното пространство националистическа митология на колективната памет. Особено важен е опитът да се търсят исторически зависимости и логически връзки между „емоционалното съдържание на българската национална идентичност” в различни епохи. (Наистина, заглавието на проекта звучи някак есенциалистки претенциозно, в тон с официозния министерски дискурс, но направените изследвания се стараят да запълнят общите термини с конкретното съдържание на реални, научно проследими явления и процеси, да се взрат в националната идентичност с помощта на конструктивистка оптика.) Специално внимание бих искала да обърна на един от най-големите текстове, наречен „Емоционалната енергия на българската идентичност”. Тримата автори (Пепка Бояджиева, Кръстина Петкова, Галин Горнев) са си поставили за цел „да изследват емпирично и да осмислят теоретично емоционалните измерения на българската национална идентичност в условията на съвременна България”. Заключенията им са основани върху резултатите от анкета, проведена със седемстотин и десет българи от различни възрасти, етноси и региони през 2010 г. Ето само някои между най-интересните заключения. Не е вярно, че чувството за българска принадлежност е по-силно сред по-възрастните хора; на практика то не се влияе както от възрастта, така и от пола на респондентите. Противно на общоразпространеното мнение, най-силно се чувстват национално идентифицирани хората със завършено полувисше и висше образование, а жителите на големите градове определено се открояват сред останалите български граждани с най-ярко изразена национална идентичност. Най-голям процент хора (около петдесет и шест) смятат, че не съществува никаква заплаха пред българската ни идентичност въпреки задълбочаващите се процеси на евроинтеграция и глобализация, а близо четиридесет процента от тези, които мислят, че националната идентичност е подложена на сериозни промени, очакват положителни последствия от този процес. Това показва две важни неща. Първо, че „немалко от българите изпитват неудовлетворение от основните черти на националната ни идентичност и са готови да приемат външен натиск за нейната промяна”; второ, че „отварянето на България към света не води автоматично до отслабване на националната идентичност”. Получените резултати са само началото на една възможна традиция, която ще ни позволи да се противопоставим на популистките политически манипулации с цифри и факти, на примитивния национализъм – с научно знание.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”