Български  |  English

Браковете – еднополови и разновидови

 
Въпросът за узаконяването на хомосексуалните бракове отново се изостри. Какво да се прави, любовта не трае и настоява на своето. В случая - на права. В обстановка на повсеместно обезценяване на публичния обред и на тайнството брак за сметка на неформалното съжителство, някой настоява именно за легализация на вид бракове – еднополовите. Защо? Очевидно не за да се направи възможно самото съжителство. И привържениците, и противниците на хомосексуалните бракове биха се съгласили, че евентуалната им легализация нито би попречила, нито би способствала за фактическото еднополово съжителство. Дори напротив – поради особеностите на случая, при липса на легален брак, партньорите биха могли да претендират за ролята (и съответно за полагащата се помощ) на двама самотни (бих казал, не без основание) родители. И все пак се настоява за узаконяване на този вид бракове. Причината очевидно е другаде.
Ако този вид бракове бъде узаконен и широко разпространен, тоест, ако бракът бъде легализиран в този си пародиен и безсъдържателен вид, то от него не би останало нищо, освен вид граждански договор (нека припомним, че всичко останало би могло да се консумира и без брачна санкция). Щом някакъв брак е защитим просто като вид граждански договор, това означава, че зад всеки брак е възможно да няма нищо друго. Знаем, че валидното изобщо е валидно и в частност.
След като бракът е преди всичко право, а правото на брак е преди всичко право на договор, то правото на кой да е брак (включително еднополовия – останалите никой не оспорва) е свидетелство, че всеки брак е преди всичко договор. Би могло да се каже и по-просто: щом една връзка може да няма изобщо отношение към пола и е в състояние да се превърне в договорен брак като всеки друг, то в самия брак може би няма нищо, освен договор. Строго погледнато, става дума не за опасен вид съжителство, не за борба срещу брака между мъжа и жената, а за кауза, която разлага всеки брак на съжителство и договор. Мисля, че това е амбицията, която седи зад цялата кампания. Струва ми се, че така може да се обясни и странната синергия между ригористичните защитници на законността и разюзданите привърженици на „сексуални практики“, които, кой знае защо, се наричат „нетрадиционни“. Евентуалното узаконяване на еднополовите бракове би удовлетворило не само нужди на последните, но и на секуларния легализъм изобщо; така, както свеждането в очите на обществото на брака изцяло до гражданска конвенция ще предреши почти със сигурност законовите проблеми на хомосексуалните двойки. Почтеният старец Кант едва ли е подозирал възможността на гей-парадите, определяйки брака като „договор между мъжа и жената за взаимна консумация на половите органи“, но същата посока на разсъждение отдавна е оставила границите на въображението му зад себе си.
Оттук нататък полът, броят, а защо не и биологичният вид на брачните партньори е въпрос на свобода на договаряне. Засега законодателят изисква сключващите граждански брак да са разнополови, да са само двама и естествено – да са от един и същ биологичен вид. Но става все по-лесно да се покаже, че това са само конвенции; и все по-лесно е да се изменят конвенциите. Ако едно фактическо съжителство с животински или растителен вид се окаже защитимо като взаимна грижа (симбиоза), а бракът е само конвенция, то защо да не е защитимо и като брак? Искането двама партньори, страдащи от разстройство на сексуалното влечение, да могат да се свързват в законен брак и да възпитават деца в духа на сексуалното си разстройство, заобикаля и въпроса за тяхната дееспособност на договаряща се страна. Впрочем, от комбинациите на различни сексуални разстройства могат да се очакват и сполучливи, традиционно казано – щастливи бракове. Достатъчно е например садист и мазохист да скрепят с договор своя стремеж към неразделно съжителство.
Все пак, хомосексуалните бракове имат особеност, на която противниците им могат уверено да заложат. Засега те консумират поколението на нормалните бракове, осиновявайки деца, без да могат да имат собствени. Сегашните прегради пред вегетативното размножаване на хората в случая не са единственият проблем. По-сериозният е, че резултатите на in vitro поръчките няма да са общи,а или напълно чужди, или еднояйчни копия на някой от еднополовите партньори, или създадени без участието на другия еднополов партньор. Едва ли естественият егоизъм или безкористната любов на двамата биха понесли такова изпитание. Боя се, че перспективата хомосексуалните връзки да поглъщат поколението на разнополовите ще се окаже единствената трайна форма за удовлетворяване на тяхната родителска любов. И този безполов Молох ще се храни с плодовете на чуждата любов, докато не му докажат, че между родителската любов и обикновената педофилия има съществена разлика. За съжаление, подобни доказателства са невъзможни без съгласието на самия Молох и по-точно - на всички действащи лица. Аз лично се надявам на по-сигурни фактори. Всеки би искал да има внуци. И най-свободомислещите дебеловратковци няма да позволят да обясняват дълго на поколението им, че има сексуална ориентация, а не пол. Стига да стане ясно, че има опасност да се затрие скъпоценната им семка.
още от автора


26 - 15.06.2013 19:17
От: Георги Иванов
Нека да го обясня просто, за да ме разберат всички интелектуалци тук:

Текстът на г-н Шиндаров е абсолютно профански. Авторът няма нужните познания най-малкото по сексология и психология. Преди да се изказва по темата, той трябваше да знае поне, че хомосексуалността не е равнозначна на секс с животни.

Не е допустимо който и да е вестник, вкл. КУЛТУРА, да дава трибуна за изява на напълно неподготвени по дадена тема хора. Това е отговорността, наречена "свобода на словото".
25 - 15.06.2013 18:58

Послепис
От: Петър Пенчев
п.п. Разбира се, в предишния си коментар имах предвид Галилео Галилей, не Николай Коперник.
24 - 15.06.2013 18:51

Учудване
От: Петър Пенчев
Здравейте,

Учуден съм от бурната реакция на съфорумниците. Оплакват се от... свободата на словото - нима това не е горчив парадокс - борците за "свободата си на желаене" се оплакват от чуждата свобода на словото?

Коперник е посочил очевидното и са го изгорили. Сега хората, които мислят, че олицетворяват Коперник, изгарят онези, които кротко им посочват очевидното.

Защото създаването на живот е нещо прекрасно. Което не заслужава да намери края си в канавката , където плуят човешката материалност, печалбата като фиксидея, при принизяването на човека до един договор.
И хомосексуалистите не са виновни, че не могат да направят това Чудо. Но са повече от виновни, ако искат да отнемат това Чудо от онези, на които природата им го позволява. И да го принизят до договор.

От 20 годишен студент, с печал за заблудените (като мен.)
23 - 15.06.2013 14:58

Отговор
От: Михаил Шиндаров
Благодаря за вниманието на всички. Авторът не е църковен служител.
Ако твърдях, че еднополовите или разновидовите бракове са недопустими, на моя страна щяха да бъдат поне 2 милиона граждани на свободомислещия Париж, както и германското правителство. Но аз не твърдя даже това – само какво би значело да бъдат допуснати. Освен това не коментирам правата и дължимия обществен респект към хомосексуалните общности, а напомням, че на същите основания той би трябвало да е дължим и на общностите с друг вид сексуални разстройства (били те генетично обусловени, или не). На фона на растящото обществено внимание към интересите на хомосексуалните общности, не виждам никакво основание да бъдат дискриминирани тези на гражданите с други видове алтернативна сексуална ориентация : зоофилите , пироманите, некрофилите и т. н. Тъй като съм си позволил разсъждения в тази посока, изводите ми биват наричани „фашистки“ и „престъпни“.
Би ми изглеждало естествено в. „Култура “ да даде трибуна на някой участник в парижката демонстрация против хомосексуалните бракове или на говорител на германското правителство, които несъмнено са по-радикално настроени от мен.
Поради това се присъединявам към Апела за извинение на г-н Пейков. Очаквам неговите, и на повечето отзовали се на статията ми извинения.
За да не се остане с впечатление, че пренебрегвам обидилите се, им препоръчвам следния текст http://dveri.bg/6c А на останалите – този http://dveri.bg/kquqk . И двете сстатии вече не са по темата за браковете, но тя бе отдавна изоставена от самите автори на повечето възражения.

22 - 15.06.2013 12:43

Кога толерантността не е добродетел
От: Юлиян Собаджиев
Странно ми се вижда, че хора, които пледират за толерантност, намират за толкова обидно, че някой е изразил мнението си. Написаното от господин Шиндаров нито е на толкова високо риторично и интелектуално ниво, нито пък вестник "Култура" е някаква висша трибуна на високия стил и принципи. Преди години те бяха въвели една рубрика, "Във вестник "Култура" този текст никога няма да бъде публикуван, защото е..." - и оттам нататък следваха определения, кое от кое по-апокалиптични: манипулативен, арогантен, нетолерантен, и т. н. Смешното и тъжното е, че по тази логика цели броеве на в-к "Култура" не би следвало да се публикуват. Колкото и да не го харесвам, сигурен съм в едно - вестникът никога не е давал заявка, че ще отразява само една, и то преднамерено, и за съжаление, емоционално тонирана, гледна точка.

Грозно е да се видят директно обидните термини, които "възмутени" граждани отправят към автора - очевидно, добросъвестно изпълняващ поръчката я на собствената си идеологическа и интелектуална закваска, я на институцията, с която се е сраснал. Това би трябвало да е разбираемо за по-интелигентните от писалите тук. Все ми се струва, че има по-подходящи формати за изразяване на убеждения, а колкото до любовта и подкрепата, писането на коментари със сигурност е блед заместител - в живота подходящи възможности колкото щеш. Странно ми е, че елементарното в този текст е удостоено с неподобаващо силни емоции, а малкото истини, които по разбираема закономерност са се промъкнали, очевидно са подразнили повечето коментирали. Дотам, че някои дори са надминали автора, който съвсем не звучи така лично и негативно, колкото тях. Мантрата за хетеросексуалния парад е неособено интелигентен конструкт, мотивиран тъкмо от такова раздразнение и негативизъм. Също така ме потриса и изненадата, че именно "Култура", видиш ли, помества такива текстове. Вестникът открай време публикува текстове от всякакъв вид, което в никакъв случай не е лошо нещо. Надявам се, надигналите глас срещу нетолерантността на този текст, в никакъв случай не очакват вестникът да се превърне в едностранчив диктатор на "висши принципи" - всъщност, всички провалили се диктатури са започвали с някаква заявка за принадлежност към "висши принципи". Вестникът беше, е, и ще си остане това, което по мое субективно наблюдение няма как да не е - формат за псевдоинтелектуални и псевдодиалогични циркове, които в невралгични моменти много удобно изместват автентичния и доброкачествен сблъсък на мнения. Поливалентността на "Култура" не би трябвало да изненадва никого. Това, което би трябвало да изненадва е, вербалната агресия у хора, отричащи агресията; неадекватно изкривеният прочит на един съвсем елементарен по мотиви и съдържание текст; неспособността за отпор с логични и обективни аргументи; неоправдано висока емоционалност при привеждане на субективните аргументи. Циркът продължава, въпрос на интелигентност е човек да прецени има ли място в него. Иначе, извън интернет - възможности за любов и подкрепа към хора в неравностойно положение дал Господ.
 |« < 1 2 3 4 5 6 7 8 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”