Български  |  English

Браковете – еднополови и разновидови

 
Въпросът за узаконяването на хомосексуалните бракове отново се изостри. Какво да се прави, любовта не трае и настоява на своето. В случая - на права. В обстановка на повсеместно обезценяване на публичния обред и на тайнството брак за сметка на неформалното съжителство, някой настоява именно за легализация на вид бракове – еднополовите. Защо? Очевидно не за да се направи възможно самото съжителство. И привържениците, и противниците на хомосексуалните бракове биха се съгласили, че евентуалната им легализация нито би попречила, нито би способствала за фактическото еднополово съжителство. Дори напротив – поради особеностите на случая, при липса на легален брак, партньорите биха могли да претендират за ролята (и съответно за полагащата се помощ) на двама самотни (бих казал, не без основание) родители. И все пак се настоява за узаконяване на този вид бракове. Причината очевидно е другаде.
Ако този вид бракове бъде узаконен и широко разпространен, тоест, ако бракът бъде легализиран в този си пародиен и безсъдържателен вид, то от него не би останало нищо, освен вид граждански договор (нека припомним, че всичко останало би могло да се консумира и без брачна санкция). Щом някакъв брак е защитим просто като вид граждански договор, това означава, че зад всеки брак е възможно да няма нищо друго. Знаем, че валидното изобщо е валидно и в частност.
След като бракът е преди всичко право, а правото на брак е преди всичко право на договор, то правото на кой да е брак (включително еднополовия – останалите никой не оспорва) е свидетелство, че всеки брак е преди всичко договор. Би могло да се каже и по-просто: щом една връзка може да няма изобщо отношение към пола и е в състояние да се превърне в договорен брак като всеки друг, то в самия брак може би няма нищо, освен договор. Строго погледнато, става дума не за опасен вид съжителство, не за борба срещу брака между мъжа и жената, а за кауза, която разлага всеки брак на съжителство и договор. Мисля, че това е амбицията, която седи зад цялата кампания. Струва ми се, че така може да се обясни и странната синергия между ригористичните защитници на законността и разюзданите привърженици на „сексуални практики“, които, кой знае защо, се наричат „нетрадиционни“. Евентуалното узаконяване на еднополовите бракове би удовлетворило не само нужди на последните, но и на секуларния легализъм изобщо; така, както свеждането в очите на обществото на брака изцяло до гражданска конвенция ще предреши почти със сигурност законовите проблеми на хомосексуалните двойки. Почтеният старец Кант едва ли е подозирал възможността на гей-парадите, определяйки брака като „договор между мъжа и жената за взаимна консумация на половите органи“, но същата посока на разсъждение отдавна е оставила границите на въображението му зад себе си.
Оттук нататък полът, броят, а защо не и биологичният вид на брачните партньори е въпрос на свобода на договаряне. Засега законодателят изисква сключващите граждански брак да са разнополови, да са само двама и естествено – да са от един и същ биологичен вид. Но става все по-лесно да се покаже, че това са само конвенции; и все по-лесно е да се изменят конвенциите. Ако едно фактическо съжителство с животински или растителен вид се окаже защитимо като взаимна грижа (симбиоза), а бракът е само конвенция, то защо да не е защитимо и като брак? Искането двама партньори, страдащи от разстройство на сексуалното влечение, да могат да се свързват в законен брак и да възпитават деца в духа на сексуалното си разстройство, заобикаля и въпроса за тяхната дееспособност на договаряща се страна. Впрочем, от комбинациите на различни сексуални разстройства могат да се очакват и сполучливи, традиционно казано – щастливи бракове. Достатъчно е например садист и мазохист да скрепят с договор своя стремеж към неразделно съжителство.
Все пак, хомосексуалните бракове имат особеност, на която противниците им могат уверено да заложат. Засега те консумират поколението на нормалните бракове, осиновявайки деца, без да могат да имат собствени. Сегашните прегради пред вегетативното размножаване на хората в случая не са единственият проблем. По-сериозният е, че резултатите на in vitro поръчките няма да са общи,а или напълно чужди, или еднояйчни копия на някой от еднополовите партньори, или създадени без участието на другия еднополов партньор. Едва ли естественият егоизъм или безкористната любов на двамата биха понесли такова изпитание. Боя се, че перспективата хомосексуалните връзки да поглъщат поколението на разнополовите ще се окаже единствената трайна форма за удовлетворяване на тяхната родителска любов. И този безполов Молох ще се храни с плодовете на чуждата любов, докато не му докажат, че между родителската любов и обикновената педофилия има съществена разлика. За съжаление, подобни доказателства са невъзможни без съгласието на самия Молох и по-точно - на всички действащи лица. Аз лично се надявам на по-сигурни фактори. Всеки би искал да има внуци. И най-свободомислещите дебеловратковци няма да позволят да обясняват дълго на поколението им, че има сексуална ориентация, а не пол. Стига да стане ясно, че има опасност да се затрие скъпоценната им семка.
още от автора


4 - 13.06.2013 20:10
От: Бояна Петкова
Култура, сериозно ли? Дори не искам да се впускам в обяснения по колко начини този текст е в разрез с елементарни човешки права, за здрав разум и емпатия да не говорим. Съжалявам, че виждам това във вашето пространство. Интересно ми е кой отговорен за него и как ще бъде поправено, за да не обижда читателите ви, а и човешкото достойство.
3 - 13.06.2013 19:38

Пред
От: Стефан Русинов
Предлагам в следващия брой господин Шиндаров да ни сподели възгледите си за, тоест против междурасовите бракове, после - против женското право на глас и накрая - против класовото равноправие, за да не спираме до Бухенвалд и Аушвиц, както посочи господин Пейков, а да се върнем направо в пред-Томас-Пейново време. А вестникът обезателно да се преименува на Предкултура.
2 - 13.06.2013 19:28

Прилоша ми
От: Станислава Чуринскиене
Бих писала дълго защо мястото на този текст не е във в. "Култура". Но ушите на невежеството, предразсъдъците, скудоумието, човеконенавистничеството и примитивната личностова организация са глухи. За това решавам, че моето място не е пред компютъра, докато в. "Култура" е отворен на монитора му. И няма да го чета повече. Съжалявам, че още са далече времената, в които в България вестник може да бъде осъден за подобна низост.
1 - 13.06.2013 19:18

Мястото на тоя текст не е в Култура, а на вратата на някой кенеф
От: Манол Пейков
Tози текст e пример за лош издателски вкус и авторова мисъл, вдъхновена от епохата на Светата инквизиция.

Доколкото зная, собствениците на вестник "Култура" издават също така "Християнство и култура". И затова искам да им кажа: в този текст има нула християнство и минус десет култура. Недостойно и неподобаващо е уважаван вестник като "Култура" да допуска на страниците си подобно скудоумие. Не, не съм против споделянето на противоречиви мнения. Но съм категорично против публикуването на текстове, които реставрират идеологията зад Бухенвалд и Аушвиц с патетиката на бавноразвиващо едноклетъчно.
 |« < 1 2 3 4 5 6 7 8
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”