От пръв поглед ( кино), брой 23 (2729), 21 юни 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Сериал-утопия
Български  |  English

Сериал-утопия

 
«Дълбока вода» (Głęboka woda ), Полша, TVP 2, 4 декември 2011 – 16 юни 2013, 2 сезона, 25 епизода по 45 минути, режисьори: Магдалена Лазаркевич, Кашя Адамяк, Олга Хайдас; сценарий: Магдалена Лазаркевич, Катаржина Терехович, Кшищф Копка, Мачей Ковалевски, Юлия Попкевич, Войчех Тодоров, Чавдар Ценов и др.; продуценти: Марчин Курек - mediabrigad и Министерството на труда и социалните грижи, оператор – Войчех Тодоров, в ролите: Марчин Дорочински, Катаржина Маченг, Марта Клубович, Агнешка Подсядлик, Петер Новак, Юлия Киевска, Марта Юрас, Габриела Мускала, Рафал Мачковяк, Малгожата Бучковска и др.
Награди на първи сезон: Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.
Епизоди 5 и 9 от втори сезон на „Дълбока вода” в Полския културен институт, 13 юни 2013.
 
У нас подобен проект е невъзможен. Това е първата мисъл, която би хрумнала на всеки, гледал и минути от разбиващия вроцлавски сериал „Дълбока вода”. Младите хора от Център за социална помощ са като манна небесна за разни унижени и оскърбени – аутсайдери, дребни собственици, побъркани родители, инвалиди, непълнолетни грешници... Безчувствената бюрокрация е заменена с топлата отзивчивост на директора Виктор (Марчин Дорочински) и екипа му, в който е и чудната Мика (Катаржина Маченг). Всяка от сериите е с отделно заглавие, фокусирана върху различен казус, паралелно с него се раздиплят и перипетии на социалните работници: борбата на Виктор с алкохолната зависимост, на Мика – с институциите покрай сестра й, болна от Даун... Понякога обаче, както се случва в епизодите 5 и 9, историята има и продължение... Сюжетите са автентични и ударни, грабнати от медиите или живота, макар „нишката” невинаги да е органична.
В „Криза” (епизод 5) брадат младеж в кола става свидетел на пътен инцидент с любимата му, вследствие на който тя е в кома. Грижейки се за сина й, който е отгледал и обича като свой, е уволнен от частната кабеларка, където е монтажист, а баща й - лекар-чудовище прави всичко възможно, за да му отнеме детето, тъй като нямат брак. В същото време семейство с деца е застрашено да се озове на улицата, защото местна мутра настоява да им вземе къщата и всячески ги тероризира. Когато разбира, че социалният адвокат Виктор е недосегаем за корупция, го „поръчва” за компромат...
В „Решението” (епизод 9) девойката Кашя е бременна и затворена у дома, за да роди на родителите си второ дете. В същото време приятелят й Куба се мъчи безуспешно да се свърже с нея, с безработния си баща и сестричката си, обитава чудовищна мизерия, след като майка им е избягала в Америка, и се бъхти до премала – дори е готов да продаде бъбрека си. Мика и Гражина от Центъра правят всичко по силите си да му помогнат, а Виктор води преговори със съдия изпълнителя, дошъл да изхвърли семейството от епизод 5... Лудата майка на Кашя купува бебешки атрибути, но бащата все пак пуска дъщеря си и тя избягва право в дома на Куба, където се събират всички.
Историите са разказани на пресекулки, а краят е само загатнат. Сблъсъците затаяват дъха. Зрителят е свидетел на поколенски, кастови, професионални, екзистенциални проблеми. Понякога намесата на социалните работници изглежда привнесена, другаде е уместна и ефикасна.
Завидно храбър жест от страна на екипа да занимава тв аудиторията с автентични герои и ситуации, твърде далечни от господстващия гламур. Непълно е прав Войтек Тодоров в твърдението си: „... с Магдалена Лазаркевич, сестрата на Агнешка Холанд, се озовахме в почти идентична ситуация като поколението режисьори, дебютирали в средата на 70-те – имам предвид „киното на моралното безпокойство”. Както навремето Вайда, Кешловски, Зануси искаха да разбият фалша в изобразяването на действителността, защото тя бе идеологически деформирана, така ние искаме да демаскираме лустросаната пластмасова действителност, лансирана в десетките тв сериали – в момента вървят към 50. И отново се озовахме в мръсните коридори, задните дворове, болниците, психиатричните клиники, затворите...” (вж. „Култура”, бр. 40 от 2011).
Режисурата е овладяна, но се крие зад житейските екстремности. Актьорите – и новаци, и звезди – стоят хомогенно, а визията е смайваща. Независимо дали е с фотоапарат или с камера, Войтек Тодоров е заложил на снимането от ръка, на ниския ключ, на вълнуващите портрети, на експресивните ракурси... И е изваял атмосфера на трескава несигурност и емоционална превъзбуда.
Уникалното на сериала е, че не само показва днешна просперираща Полша откъм губещата страна, а и е иницииран и подпомогнат от Министерството на труда и социалните грижи и съфинансиран от ЕС (в рамките на Европейския социален фонд).
У нас подобен сериал е невъзможен поради профанския диктат на комерсиалното развлечение. И в Полша, естествено, рейтингът на „Дълбока вода” не е висок, а се излъчва и в доста неблагонадежден времеви пояс. Но въздействащите сюжети и благородното му послание се оказват стръв и вече е продаден в доста страни.
На 16 юни от 23.05 часа по TVP2 бе излъчен 12-ят, последен епизод от втория сезон на „Дълбока вода”, а прожекцията в Полския институт бе в Седмицата на Вишеградската четворка. Тя всъщност бе поводът да видим в София и Войтек Тодоров. Той сподели, че е избрал тъкмо тези два епизода, защото темите им са универсално значими.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”