Български  |  English

За полето на спора

Драги читатели,

Публикуваният в миналия брой текст Браковете – еднополови и разновидови от Михаил Шиндаров предизвика множество реакции в електронното издание – в голямата си част рязко отрицателни. С тях можете да се запознаете под публикацията.
Тук поместваме текстове, полемизиращи с г. Шиндаров, писани специално за Култура и пристигнали в редакцията преди редакционното приключване на броя:
Досада или скука, Станимир Панайотов
 
Струва ни се важно обаче да кажем и ние няколко думи.
Първо, във връзка с разгърналия се дебат във Франция около закона за еднополовите бракове, сметнахме, че добре би било да запознаем българската публика с част от него и с част от проблемите, които поставя той. Това направихме в брой 2, 6 и в миналия, 22. Каквото и да се говори, един подобен закон влече след себе си действия, ангажиране на обществото и науката, които могат да се оприличат на цивилизационна промяна.
Важна промяна.
Второ. Текстът на господин Шиндаров бе публикуван като своеобразен български отзвук към френските текстове. Това, за съжаление, не бе отбелязано от никой от неговите критици. А трябва да напомним заглавието на подборката - Преобърнатата 1968-а, която поставя френския закон и манифестациите срещу него в много по-едър исторически и културен контекст.
Трето. Обвиняват редакцията едва ли не за проводник на религиозен фундаментализъм, чийто изразител се явява г. Шиндаров. Когато в брой 2/2013 публикувахме доста разюздания текст Имам чувството, че съм наказана на Виржини Депант, никой фундаменталист не се обади да го заклейми, а текстът на г. Шиндаров бе масово нападнат от, да ги наречем също така условно, прогресистите. Това поставя въпроси.
Четвърто. Каквото и да говорят разгневените ни читатели, Култура е и остава поле на свобода. На свободни мнения. На спор – но спор, който априори допуска правото на другия. Всякакви инсинуации, че вестникът „реставрира идеологията на Бухенвалд” са недостойни. Всяко нещо има граници...
Всъщност въпросът, който се поставя – и който, парадоксално, никой не иска да засегне – е за границите на човешката свобода и на човешките искания.
Хр.Б.
още от автора


2 - 20.06.2013 17:35

Наистина ли не разбирате?
От: Манол Пейков
Господин Буцев --

Прочетете внимателно това, което ви е написала Нева Мичева в предишния коментар. Ако трябва -- прочетете го два пъти, три пъти ако трябва.

Аз нямам какво да добавя.

Поздрави,
Манол Пейков
1 - 20.06.2013 17:03
От: Neva Micheva
"На мнозина, индивиди или народи, може да се случи да смятат, повече или по-малко съзнателно, че "всеки чужд е враг". Подобно схващане най-често лежи в дъното на душите като латентна болест: проявява се главно в откъслечни, несвързани събития и не е в основата на цяла философска система. Но когато това се случи, когато неизразената догма се превърне в голяма предпоставка на някой силогизъм, тогава, в края на логическата верига е ЛАГЕРЪТ", Примо Леви, "Ако това е човек".

Мила редакция, клеветата не е аргумент. Омразата не е мнение. В текст, който обявява едни хора за педофили и сексуално разстроени (защото така!), от което вади изводът, че те НЕ ТРЯБВА да имат правата на другите хора, в края на веригата се намира Лагерът. Това, разбира се, е метафора, не буквално Бухенвалд, нужно ли е да се уточнява?

Пак ще кажа. Дебат е едно. Очерняне - друго. Сега излизат едни хора, аргументират се, отговарят. Все едно да те навикат на "свиня", а ти да започнеш да обясняваш физиологичните разлики между човека и свинята и да показваш, че къщата ти не е кочина. Някакво обидно качество на разговора се получава. Обидно.
 |« < 1 2
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”