Ходене по буквите , брой 27 (2733), 19 юли 2013" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Калин Илиев. „Пролетта на емигрантите”. Роман. ИК „Сиела”, С., 2013, цена 12 лв.
Режисьорът Димитър Митовски е способен да произведе от „Пролетта на емигрантите” филм, далеч по-добър от „Мисия Лондон”. Защото романът на Калин Илиев има отчетлив потенциал за кино – експлозивна смес между предсказуемо и непредсказуемо, между професионално следвана от писателя жанрова рецепта и симпатична политическа утопия. Калин Илиев е по петите на реалността – в държавата Нулия ясно разпознаваме Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Васил Божков и др. герои на деня, защото сме всестранно снабдени с медийните кодове за дешифриране на по същество семплите им персонажи. В „Пролетта на емигрантите” далеч по-интригуващ са образите на емигрантите, които тайнствено и изневиделица за всички започват да се завръщат в България през пролетта на 2013 г., за да се опитат чрез романтичната си конспирация да блокират подготвяната от управляващите мутри гигантска фалшификация на изборните резултати… Просто да гласуват срещу Вожда, Клюна и останалите. Разбира се, всичко е окървавено, а в темелите на революционната пролет е вградена българката Виктория от Женева… Първа любов, престрелки, фейсбук, политически разврат – в „Пролетта на емигрантите” има всичко. И най-свежото е, че „външните българи” са представени противоречиво и оптимистично (майката на загиналата Виктория в началото предпочита да говори с дъщеря си на френски и единственият начин да възобнови близостта с детето си е да почне да общува с него на български, да се включи в революцията – клише, но истинно и красиво клише). Защото поне на мен ми додея от български писатели-емигранти, които виждат в България предимно възможност да се упражняват в примитивен антикомунизъм, отказвайки да видят какво се случва през последните ни „демократични” години. „Пролетта на емигрантите” диша като вестник в ръцете ми. Диша с романтичен трагизъм, докато софийските улици и площади я редактират.
 
Мануел Вилас. „Поезия”. Избрани стихотворения. Превод от испански Рада Панчовска. ИК „Проксима – РП”, С., 2012, цена 6 лв.
Мануел Вилас (1962) е алхимик върху бунището на съвременността. Стихотворенията му са гостоприемни към всевъзможни реалии, към пъстри литературни и попкултурни препратки, но успяват да ги поведат нагоре, към тавана на изкуството. Привидният брътвеж се превръща в епифания. Иронията – в самоирония. Политиката – в трагикомедия на парите. Патосът – в жалба през пустотата. Самотата – в любов. Един испански Уитман, който екстатично заявява: „Ще се сношавам само с високата тъма, жената на самия Бог”. Намирам за много смислени страниците, в които поетесата Рада Панчовска е подбрала немалко откъси от рецензии, посветени на творчеството на Мануел Вилас - така неговата и центробежна, и центростремителна поезия бива стабилизирана в реалните културни и литературни процеси на съвременната испаноезична поезия. И тогава зад стихотворния Макданолдс проблясват бавното и удоволствено хранене със здравата храна на Мануел Вилас. „Любов, любов и любов винаги в Град Вилас”…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”