От пръв поглед ( кино), брой 33 (2739), 11 октомври 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Либерачи, Скот и Содърбърг
Български  |  English

Либерачи, Скот и Содърбърг

 
„Зад свещника” (Behind the Candelabra), 2013, САЩ, 118 минути, режисьор и оператор – Стивън Содърбърг, продуценти: Сюзън Екинс, Грегъри Джейкъбс, Майкъл Полайър (HBO), сценарий: Ричард ЛаГравенесе, Скот Торсън, Алекс Торлифсън (по книгата на последните двама „Зад свещника. Животът ми с Либерачи”); художник Хауърд Камингс, костюми Елън Мирожник, музика Марвин Хамлиш. В ролите: Майкъл Дъглас, Мат Деймън, Скот Бакула и др.
Награди: 15 номинации и 3 „Еми”: за телевизионен филм или минисериал, за режисьор и за актьор (Майкъл Дъглас).
Световна премиера – 18 септември 2013
 
Четири години и половина след „Милк” (вж. „Култура”, бр. 13 от 2009) именити режисьор и актьори ни завръщат в 70-те и скандално-легендарна гей-фигура. След Гюс ван Сант, Шон Пен и Джеймс Франко, сега Стивън Содърбърг, заедно с Майкъл Дъглас и Мат Деймън, са фокусирани върху отношенията между застаряващия пианист Владцу Валентино Либераче (1919 - 1987) и младия му любовник Скот Торсън. За разлика от Харви Милк, шоуменът с полско-италиански корени е хиперекстравагантен не на политическия, а на шоу терена, и крие своята полова ориентация. Дори в мемоарите си позволява да лъже, че цял живот сърцето му принадлежало на норвежката Соня Хени – звезда на леда и на екрана.
„Зад свещника” е колкото психологическа драма, толкова и life style експедиция из разгула на 70-те и 80-те. Всъщност, Либерачи е известен повече със страстта си към разпищоления бароков кич – от сценичните костюми до интериора. До степен, че го наричали Либерачи Баварски. Между другото, със сценичната си предизвикателност джаз пианистът е смятан за предтеча на Елтън Джон, Мадона и Лейди Гага.
Защо му е скимнало на Содърбърг да се обърне именно към този така далечен от него сюжет в обявения за „последен” свой филм? Нещо повече – да се бори да го направи на всяка цена, независимо от отказа на големите студиа, и да се примири с бюджет на HBO. Видимо е желанието му за експеримент – и като тема, и като игра на имиджи, и като рецепция на епохата.
Майкъл Дъглас не си е сменил цвета на очите, както Шон Пен, но е наистина неузнаваем в ролята на суперталантливия и суперуязвим суетник Либерачи. Привързаността между него и провинциалния кандидат-ветеринар Скот е обрамчена от проглеждане – тръгва с ослепяло куче, минава през секс, осиновяване, пластични операции, разрив и шумен процес, за да стигне до смъртния одър от СПИН и осъзнаването на любовта. През погледи и интонации, перуки и паласки, сласт и пиано, шампанско и екстази, 69-годишният мачо Майкъл Дъглас потъва в героя си, става Либерачи – извисен и жалък, щедър и арогантен. Това е може би най-силната му роля след „Фатално привличане”, „Уолстрийт” и „Първичен инстинкт”. Но поне за мен още по-стъписващ е Мат Деймън в ролята на клетия ошашавен простодушник, принуден да отслабва с „калифорнийска диета” и дори да си направи пластична операция, за да заприлича на Либерачи като млад, а после - изхвърлен като непотребна вещ. И всичко това – сред реалиите на времето. Феноменален дует. Дори само заради дуендето Дъглас/Деймън си е струвало да се направи този скандален (?!) за пуританите филм. Пак, за разлика от „Милк”, той не е пропаганден и скучен. Подразни ме единствено финалът – пряка заемка от „Ах, този джаз!” на Боб Фос. Тя може и да е в унисон със стила „Либерачи”, но е в дисонанс с представата за Содърбърг като един от най-креативните режисьори днес.
Макар да бе в конкурса на Кан (както почти всеки филм на Содърбърг след „Златна палма” за дебюта му „Секс, лъжи и видео”) и да си взе важните награди „Еми”, едър пропуск е, че „Зад свещника” няма да се състезава за „Оскар”, тъй като има проблеми с дистрибуцията (не е прецедент за режисьора). Още по-жалко ще е, ако 50-годишният Содърбърг наистина престане да прави кино. Дори само „Секс, лъжи и видео”, „Кафка”, „Ерин Брокович”, „Трафик” или „Бандата на Оушън” да беше направил, пак щеше да е сред магистралните и най-продуктивни режисьори от края на 80-те. А има още 32 заглавия. Всъщност, отказът му може и да е партенка – според IMDb, в момента завършва ретро-лекарския минисериал The Knick.
Надявам се „Зад свещника” да дойде поне на Киномания.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”