От пръв поглед ( кино), брой 34 (2740), 18 октомври 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Смърт и риалити бурлеска
Български  |  English

Смърт и риалити бурлеска

 
„Смърт на човек от Балканите” („Smrt čoveka na Balkanu”), 2012, Сърбия, 80 минути, сценарий и режисура Мирослав Момчилович, продуценти: Мирослав Момчилович, Предраг Сарович, Деян Радойевич; оператор Миладин Чолакович, музика: Предраг Шарович и Александар Ковачевич. В ролите: Емир Хаджихафизбегович, Радослав Миленкович, Боян Жирович, Наташа Нинкович, Анита Манчич.
Награди: Карлови Вари ’12 – Голямата награда от „Форум на независимите”; Атина ’12 – Най-добър филм; Задар ’12 – Най-добър сценарий; Ниш ’12: Най-добра поддържаща актриса (Наташа Нинкович), награда за актьорски постижения (Анита Манчич), най-добър чуждестранен актьор (Емир Хаджихафизбегович).
Разпространява Арт Фест
Премиера – 14 октомври 2013 в Дом на киното.
 
Брадат мъж (Никола Койо) в стая. Гледа отчаяно нагоре. Плаче. Изстрел зад кадър.
«Комшу!», крещи Аца (Емир Хаджихафизбегович) по бермуди и чехли, втурвайки се през отворената врата. Вижда трупа, но не и ние; и така ще е занапред. «Защо си се самоубил, бе, човек?», влиза жена му Нада (Наташа Нинкович), той я бута, тя вика, той вади цигара, гледа трупа... Идва Вера (Анита Манчич), чевръсто покрива огледалото, той го открива, пак го покрива, звъни телефон, Нада му носи запалка и остатъка от обяда, запушват. Той спира симфоничната музика, която е пуснал с едно от дистанционните, домъква от кухнята бутилка ракия и чаша, налива си, отлива за починалия. Тичешком връхлита босият Веско (Радослав Миленкович): «Как се казваше?». Аца: «Матич». И новият отива за чаша. Аца: «Беше композитор, самотник». Пият. Един по един заничат в нещото горе, което ние не виждаме, пак звъни телефон... Веско пуска газове, Аца му се кара, „А, бе, ядох боб”... Надуват африканска тръба, която издава пърдящи звуци, рефрен на Аца: „Не пипай нищо!”... Пита Веско: „Ти не му ли дължеше 500 евро?”, „300” и продължава да се налива (после минава на бира). Пръква се погребален агент с черен костюм и куфарче, тишина. Онзи понечва да им покаже оферти, Аца изважда шах. Нахлува брокер на недвижими имоти с клиентка, тя вижда трупа и побягва, той – подире й, погребалният агент предлага ковчези, пристига и бърза помощ в червени униформи, шофьорът се залепва за мач по телевизора, лекарката говори по мобилния с майка си, набързо спретва смъртен акт... Най-сетне идват и двама полицаи след задръстване, и следовател, и разносвач на пица, на когото е поръчано от композитора да я донесе точно в този час и да си вземе пари от белия плик (където погледът ни не стига, но всички натам зяпат), а останалите били за погребението... Полицай се прави на важен, прогонва погребалния агент и Веско, унижава Аца, а когато най-сетне проумява, че точката, която свети горе, е всъщност включена камера, обръща плочата...
Изкуших се да ви въведа във фабулата, защото това е само прелюдия към преживяването - филмът трябва да се види, за да бъде абсурдизмът му разпознат. Уеб-камерата безпристрастно фиксира отгоре човешките тегели, актове, грубости, мародерства, комплекси, паранои... Безбожната олелия около смъртта на композитора в горещ летен ден е показана като реалити бурлеска в един кадър. Състраданието преминава в ожесточение, после и то притихва – колкото и да са анономни животите, смъртта е обединител, а битът всмуква всичко. Нещо повече – самоубиецът от небитието диктува положението като издевателски Big Brother.
„Смърт на човек от Балканите” по завидно независим, прост и увлекателен начин представя сръбското общежитие като низ от безумни недоразумения, а вихреният примитив на случващото се в пренаселения апартамент е валидно за всички общества от полуострова. Въпреки че смъртта властва, ситуациите и диалозите са породисто смешни. Актьорите са извънмерно естествени, а, като изключим началото и финала, през останалото време ролята на саундтрак играят неспирните сочни псувни и телефонните звънци.
Прочее, авторът Мирослав Момчилович е наш добър познайник от София Филм Фест – сценарист е на „отчаяната” и обичана комедия „Когато порасна, ще стана кенгуру” на Радивое Андрич, а през 2010 получи наградата за режисура за емоционалния вихър „Чакай ме, няма да дойда”, а тази година „Смърт на човек от Балканите”беше в Балканския конкурс.
Колкото и да сме свикнали с макабрените комедии от региона, представете си, че този сръбски филм е по-изобретателен дори от словенския „От гроб на гроб” на Ян Цвиткович. Не изпускайте шанса за среща с класен черен хумор, чийто потенциални обекти сме всички.
 
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”