Думи срещу думи ( литература), брой 35 (2741), 25 октомври 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Българската история – <i>мисия</i> или кауза?
Български  |  English

Българската история – мисия или кауза?

 
Алек Попов. Сестри Палавееви в бурята на историята. Сиела, С., 2013
 
Алек Попов е интересно и нетипично явление в българската литература. Нашите писатели по принцип се стараят да пишат дълбокомислено, с вярата, че така се приближават към литературната класика. Алек Попов обаче не се страхува да бъде популярен писател, особено когато става въпрос за романи. Може би защото първият му роман успя да улучи в общи линии модела на българските потребности от развлекателно четиво. „Мисия Лондон” обаче, въпреки безспорния си успех сред широката публика, имаше и сериозни пробойни в стилистиката, при това върху равнището на онази стилистика, която авторът сам си беше избрал. Дванадесет години по-късно със „Сестри Палавееви” Алек Попов доказва, че не трябва да бъде подценяван, дори когато пише забавно. Не защото и тази книга не е развлекателна, а защото е много по-добре изработена – с умело балансирано съотношение между няколко вида стилистика, с уважение към историческата достоверност на времето, в което се случват повествователните събития, с по-умерена употреба на жаргонни клишета. А умението на един писател да се развива към по-висок професионализъм, независимо от избрания жанр, може да бъде разчетено и като сигнал за наличието на по-богат и дълготраен творчески потенциал.
Иначе „Сестри Палавееви” трябва да бъде наречена развлекателно историческо четиво. (Корицата й придава булеварден характер, какъвто тя всъщност не заслужава.) Сюжетът свързва някогашната партизанска тематика с изобразителни похвати на приключенския наратив. Действието се развива върху фона на документирани факти от българската история – като изпратената от Москва група политемигранти, останали с името „подводничари”, или наказателните акции срещу нелегални и партизани. Типът разказване е подривен спрямо тържествената сериозност, в която битуваха всички партизански текстове преди 1989 г., в някакъв смисъл подривен и спрямо всяка идеологическа тенденциозност, с която се разказва историята. Сатиричният план владее целия текст, макар че не са му чужди сантиментални акценти, и тогава читателят може да си поеме дъх от напрежението да се съмнява в „големите истини” посредством кратки отстъпи към усещането за съпричастност с човешкото в образа на някой герой. Макар че точно героините, които в най-голяма степен задоволяват потребността от „човешка” идентификация на читателя, в края на текста се плъзгат към сатиричното изображение на тоталитарното общество. Безспорно постижение на книгата е нейната увлекателност и четивност. Със сигурност ще има читатели, разочаровани от недостатъчната острота на пародийно-сатиричния план, от умереното разобличение на някогашния идеологически фалш, от липсата на историческа „злост”. Но всъщност дали трябва да ги очакваме от един текст, който по принцип атакува възможността да се изричат категорични твърдения и да се декларират окончателни истини, когато историята разказва за хора? Човешката психика може да бъде обикновена, дори когато става въпрос за главорез като капитан Драгиев, и трогателна въпреки комизма на нашите пишман-партизани.
Към края на разказа внимателният поглед би различил появата на няколко нови типа разказване, характерни за българската литература преди 1989 г., включително шпионските „трилъри” на Богомил Райнов; изплува и споменът за „Мисия Лондон”, навярно защото и действието се пренася в българското посолство там. И въпреки че книгата отново ще се хареса на широката публика, очаквам, че през следващите години Алек Попов ще започне да пише своите романи по-задълбочено, с по-голяма потребност от нестандартни художествени решения, с по-дълбок ангажимент към интелектуално осмисляне на съвременните проблеми. И това в никакъв случай няма да противоречи на дарбата му да разказва остроумно и развлекателно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”