Честито! , брой 38 (2744), 15 ноември 2013" /> Култура :: Юбилеи :: Проф. Владислав Паскалев на 80
Български  |  English

Проф. Владислав Паскалев на 80

За рисунката, буквите и още нещо

 
Проф. Владислав Паскалев е не само педагог. Близо 60 години е един от знаковите художници в областта на рисунката, шрифта, типографията. Редом с Борис Ангелушев, проф. д-р Васил Йончев, проф. Александър Поплилов, Иван Кьосев изгради съвременната визия на българската книга. Творчеството му е белязано с ярка индивидуалност и болезнена чувствителност; пропито е с нестандартен артистичен почерк; излъчва ясни визуални послания.
Паскалев е завършил специалност „Илюстрация” в Националната художествена академия – София, при проф. Илия Бешков през 1958. Като автор на графичното решение на десетки книги - обложки, корици, книжни тела, периодика, той отстоява своята философия за визията на печатното издание като художествена цялост.
Книгата и печатните издания са визуални и текстови послания в съвременното медийно пространство. В съвременната конкурентна информационна среда не е без значение как ще изглежда в ръцете на читателя. Изкуството на Владислав Паскалев е пример за висока графична култура. Нещо повече. Богатият си творчески опит предава на поколения свои последователи.
През 1972 г. започва педагогическа кариера в Националната художествена академия. Преподава шрифт и промишлена графика, а по-късно – изкуство на книгата. Оглавява катедра “Книга и печатна графика” (1984-2003), а през 1992 е избран за ректор на Академията (до 1995).
Благодарение на авангардното мислене на проф. Паскалев, на неговото схващане за новата роля на катедрата, днес специалността се превърна в модерна и динамична, привлекателна за младите хора; специалност, която подготвя художници с високи професионални познания и възможности за творческа реализация.
За рисунката , илюстрацията, изображението
Творческият си път Паскалев започва като илюстратор - сътрудник на издателствата „Народна култура”, Български писател”, „Народна младеж” и „Отечествен фронт”. Това е периодът на 60-те – 70-те години на миналия век.С ясна концепция и замисъл, естетическите си послания художникът излива в основите на изданието. Още в ранния му период илюстрацията на Владо има своя функция - вписва се в типографията като необходимо присъствие и равнопоставена органична част в цялостната графична композиция.
В издателство „Народна култура” със своите артистични илюстрации и рисунки към съвременни автори и класици на европейската литература той провокира читателя с нестандартното интерпретиране на текста. Това не са самоцелни изображения, а обединени в едно цяло пластически обекти.
За библиотека „Панорама”през 1974 г. създава графичния модел-концепция за амбициозна първа (ако не се лъжа) джобна поредица у нас, първа серия от такъв характер и продължителност във времето (70-те – 90-те години) с отпечатани 153 книги. Началото е заглавието „Бедни хора” на Фьодор Достоевски, а краят - „Квадратното яйце” на Мънро Саки - 1992 г.
Малките формати на книжките за художествена литература, а оттам и на илюстрациите, насочват художника към синтезирана, опростена обемно-пространствена среда. Характерът, типажът, духът на героя се въплъщава в една рисунка-знак; тя е водеща. Стилните цветни изображения подчертават общия ритъм на серията.
Рисунките за библиотека „Панорама” Владо правеше с нескрито удоволствие. Авторът си спомня първите опити - малко на шега, на коляно с химикалка, понякога и в ателието на специалността, едва ли не между другото. Следва фотоснимка в две копия за оцветяване. Така излизат и първите книжки. Няма връщане! Рисунките – силни, , със синтезирани сюжети, се харесват от читателите. Нещо различно е - новост в книгоиздаването, авторите и подбора на заглавията. Той не смогваше от задължения, но не се отказваше. По-късно за част от рисунките се обърна към колегите си Симеон Венов и Иван Газдов.
Изданията участваха на международни форуми на книгата в Лайпциг, Франкфурт, Бърно. Библиотеките „Панорама” и „Световна класика”, също на издателство „Народна култура” (художник Иван Кьосев), бяха мащабни и успешни проекти за изкуството на българската книга. За “Панорама” това е внушително количество експресивни илюстрации към текстове на класици и съвременни чуждестранни писатели: Проспер Мериме, Сол Белоу, Марк Твен, Карел Чапек, Густав Флобер, Ърнест Хемингуей, Пабло Неруда, Алехо Карпентиер, Уди Алън, Франц Кафка, Шарл Бодлер, Пол Верлен.
За целите на „Панорама” Паскалев изработва и курсивен шрифт (главни и редовни) – първата успешно кирилизирана версия на красивите букви на Гармонд.
Пак през тези години Паскалев прави илюстрации за библиотека „Летопис” – юношеска, историческа поредица на издателство „Отечествен фронт”. Тя обхваща тематика от древността по нашите земи през трако-римския период, Българското Средновековие и Възраждане до първите десетилетия на XX век.
Библиотеката наброява 97 издадени книги. Те имат голям тираж и популярност и като помощна литература. Илюстрациите по този повод са художествено-документална панорама на герои от нашата история. Днес това са десетки оригинали и рисунки с перо върху пожълтяла хартия, оцелели случайно в архивите на затрити вече издателства.
Създаването на една поредица е сериозно предизвикателство за всеки художник. За педагога и артиста Владислав Паскалев е нещо повече – отговорност пред себе си и обществото. Той се отнася с педантична грижа както към цялата визия на изданието, така и към най-дребния детайл.
За графичния дизайн и визията на изданията
Друг основен творчески актив на Владислав Паскалев е свързан с графичния дизайн; визията на значимите, богато илюстрирани представителни книги за нашата история, изкуство и културно-историческо наследство, към които моят колега проявява траен интерес.
През 1976 г. е поканен от ръководството на БАН за главен художник на 12-томната история на България. Срокът за отпечатване на първите три тома e бил до края на 1981, когато е честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Паскалев развива пластическа концепция - текст, типография, шрифтове, илюстрация. Знае, че това е рядка възможност безценни документи и изображения от чуждестранни архиви да се доставят за академичната поредица, а чрез нея да станат достатъчно популярни и да влязат като илюстрации в учебниците на МОН и монографии за честването.
Художествената концепция включва документално заснемане на обекти и предмети както на открито, така и в музеите на страната. Голяма част от тях са пръснати из страната, трябвало е да се посетят, да се проучат наземно или да се облетят с камера от въздуха. Доста от нашите археологически обекти са обезличени и само в даден сезон и ситуация, ъгъл на заснемане, време от деня разкриват своята монументалност. Владо успя, беше особено щастлив.
Първите три тома са забелязани на Международната изложба на книгата в Лайпциг. Проф. Паскалев е поканен да изнесе доклад на тема – “Илюстрацията в Многотомната история на България”. Участниците са впечатлени от развитата пластическа концепция. И с право! Представете си 12 обемисти тома, всеки с по 500 страници, и при 30% илюстрации – до 5000 изображения за цялата поредица! Това не са набързо предадени от авторите рисунки, ръкописи, карти, фотографии, документи, скици. Подборът и качеството са решаващи, защото изданието ще бъде картина на страната ни като част от европейската цивилизация. Креативността на художника е условие да превърне словото и визията в съвременна духовност. Такъв колосален труд е плод на огромен екип от съставители, автори, редактори, коректори, фотографи, полиграфисти... Ролята на дизайнера е да обедини усилията на всички в името на общата кауза – качествен художествен продукт. Макар и често с трудни диалози, резултатът е налице - издание, което респектира с естетическата си визия и съдържание.
Както в “Историята”, така и в други издания, като “Четвероевангелие на цар Иван Александър”, “Архитектурно наследство на България”, “Владимир Димитров-Майстора”, “Българска икона”, “Моята древна и млада родина”, “Български манастири”, албумите за НДК, Владислав Паскалев прокарва твърдата си дизайнерска стратегия на равнопоставен съавтор с писатели, поети, съставители. Убеден е в значимостта на своята художническа дейност. Пространството на словото прелива в пространство на графична композиция с убедителна художествена идея, прокарана в ритмична и динамична типографска тъкан.
За българските букви
С изключителна отговорност и грижа Владислав Паскалев се отнася към проблемите на шрифта и типографията на българската кирилска азбука. Негови състуденти от Академията споделят: „Той беше познат като силен рисувач и букваджия”.
Навремето в България - страната на кирилицата, нито един наборен шрифт не беше проектиран от български художник. А и нямаше база за производство на линотипни и монотипни матрици. Шрифтове се внасяха от чужбина, най-вече от Съветския съюз, но те бяха бездушни и предимно с т.нар. “руска форма” на знаците.
Като артдиректор в издателство “Наука и изкуство” и “Български художник”, Паскалев насърчаваше дизайнерите-сътрудници към творческо кирилизиране на латински образци в духа на развитата вече съвременна форма на българската азбука с разлика в рисунката на формите на главни и редовни/малки букви, в резултат на което шрифтовата картина става по-четлива. Той е един от убедените радетели на съвременната функционална красота на българската азбука.
Владислав Паскалев създава авторски шрифтове и кирилизации като илюстрации за знаменитата трилогия на проф. д-р Васил Йончев: „Шрифтът през вековете”, 1961 г., „Древен и съвременен български шрифт” (в съавторство с Олга Йончева), 1982 г. и „Азбуката от Плиска, Глаголицата и Кирилицата”, 1988 г.
През 1981 г., по решение на тогавашния Комитет за култура, на български художници се възложи проектирането на авторски, оригинални шрифтове (кирилица и латиница) в трите основни семейства: Ренесанс антиква, Гротеск и Класицистична антиква. На Владислав Паскалев се падна честта да проектира Гротеск.
Майстор на строго конструираните букви и виртуоз на скорописния шрифт, той ни очарова със забележителни образци. Обогати съвременната визия на българския шрифт - особено в бързописа. Творбите на Владо се отличават с ярка индивидуалност и са запазена марка на автора си. Много епигони се опитваха да достигнат неговата виртуозност и най-вече до енергията, която излъчват, но опитите им останаха бледи копия на оригинала.
Владислав Паскалев е автор на мащабните смалтови мозайки на тема “Покръстването” върху Паметника на българските владетели в гр. Шумен, по-конкретно на златния фон - пространствена среда от знаци на двете славянски азбуки от IX в. (Глаголица и Кирилица), където са развити с подчертана графичност и черно-бели сюжетни рисунки на Симеон Венов.
Наградите
През втората половина на миналия век се установи траен интерес у европейските страни към културния диалог Изток-Запад. Изложенията на книгата в Лайпциг, Франкфурт, Москва, Бърно, Братислава, Болоня бяха форуми за анализ и оценка на най-високите постижения в тази област като естетически продукт и печатна технология. Владислав Паскалев получава признание: Москва 1978 г. – в конкурса “Стоте книги на Европа” за книгата “Художествено наследство на тракийските земи”; Бърно – “Многотомна История на България” за томове 1-3; Лайпциг – “История славянобългарска” – фототипно издание в два тома; Болоня – “Буквар за 1 клас”.
Два пъти е отличаван с награда “Борис Ангелушев” за високи постижения в изкуството на българската книга; с награда на името на Иван Лазаров за монументални изкуства; Първа награда от Националната изложба на шрифтовото изкуство – 1978 г.; награди за илюстрация, графичен дизайн и шрифт от националните конкурси през годините. Номиниран е за „Христо Г. Данов” за цялостен принос в изкуството на българската книга.
Паскалев изнася доклади както в Лайпциг, така и в Бърно за съвременното състояние на българската кирилска азбука пред симпозиума по време на Международното биенале на графичния дизайн – 1978 г. Той е член на журито.
Мащабното творческо присъствие на художника Владислав Паскалев е крайъгълен камък в темелите на българската визуална култура, неоспорим принос в изкуството на българската книга. Всеотдайният професор освети пътя на поколения дизайнери в творческия им порив за съвършенство.
Благодарим ти, Владо! Бъди честит!
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”