Български  |  English

Вайда и полската гордост

 

„Валенса – човек на надеждата“ (Walesa. Czlowiek z nadziei), 2013, Полша, 122 минути, режисьор – Анджей Вайда, продуцент - Михал Квецински, сценарий – Януш Гловацки, оператор – Павел Еделман, художник – Магдалена Дипонт. В главните роли: Роберт Вецкевич, Агниешка Гроховска, Збигнев Замаховски, Мария Розария Омаджо и др.
Награди: „Сребърен Хюго“ за мъжка роля от Чикаго, Pasinetti Award – специално отбелязване на Мария Розария Омаджо
Показан на Киномания, последна прожекция на 29 ноември в EuroCinema
 
В книгата на Анджей Вайда „Киното и останалият свят“ има глава „Бях шофьор на Валенса“, където четем: „Не съм от тия, дето се надуват, но дотогава никому не бях предлагал да стана негов шофьор. Но в онези времена Лех Валенса беше не само наш водач, а и нашата надежда. Знаех, че е гледал филмите ми, а неговото хаотично и случайно образование беше резултат от старанията на много полски интелектуалци. Така че Лех беше нашият глас, а ние се чувствахме малко като Пигмалион, който обожава творението си. Сигурно затова по-късно толкова се разочаровахме, когато нашата Галатея започна да говори със свой глас. Ако полската интелигенция, както й се ще на днешната крайна десница, след 1945 г. беше отказала да сътрудничи, днес Валенса щеше да бъде полуграмотен, а Лукашенко щеше да ни управлява”.
Снимал го като епизодик в „Човекът от желязо” (1981, „Златна палма”) и заснел новелата “Човек на надеждата” от полския омнибус “Солидарност, солидарност” (2005), Вайда дълго мечтае да снима пълнометражен филм за Валенса. Той е вече факт. „Валенса – човек на надеждата“ e финалната част от трилогията му за пролетарското недоволство – след „Човекът от мрамор” (1977) и „Човекът от желязо”. Новият филм е полското предложение за чуждоезичен „Оскар”. И като нищо може да го вземе.
Този филм е среща на две живи легенди: грамадният режисьор и безпогрешен камертон на полската съвест Вайда и създателят на „Солидарност”, носител на Нобелова награда за мир и първи демократично избран президент на Полша Лех Валенса.
След филма на живота си „Катин” (вж. „Култура”, бр. 18 от 2008), неуморният класик прави поредната си решителна крачка. Показва не мит, а живия Валенса (Роберт Вецкевич) в движение – от първата стачка през 1970 и фаталния му подпис за сътрудничество на службите, през създаването на „Солидарност” и неговото лидерство до прочутата му реч пред американския конгрес през декември 1989. С безстрашие и съобразителност електротехникът от Гданската корабостроителница преобръща историята не само на Полша, а и на света отвъд Желязната завеса. Превръща се в емблема на свободата. Продуцентът на филма Михал Квецински изтъква: „Според наскоро проведено социологическо проучване за състоянието на нацията, 80 % от поляците отговарят, че са щастливи. Това до голяма степен е заслуга на Валенса”.
Фабулата се върти около интервю на Ориана Фалачи (Мария Розария Омаджо) с Валенса, където двамата пушат безспир, той с породисто чувство за хумор и не без самохвалство отговаря на въпросите й, разказвайки одисеята си. Роберт Вецкевич и Мария Розария Омаджо са не просто добри, а и страшно приличат на прототипите си.
Съпругата Данута (чудесна Агниешка Гроховска) е многострадалната му опора, на която всеки път, когато го задържат, той оставя халката и часовника с думите „Продай ги, ако не се върна”, а шестте им дечица изяждат сума ти филии в малкия държавен апартамент, превърнат и в щаб-квартира на „Солидарност”. Що се отнася до живия Валенса, той се появява едва на финала, по време на гореспоменатата реч. Като истински говорител на нацията, Вайда слага точката именно на апогея на работническия лидер, преди да се превърне в президентско разочарование.
За разлика от „Катин”, във „Валенса – човек на надеждата” патосът е обран. Вайда е изградил майсторски плътен, нееднозначен и остроумен разказ за пробуждането и стоицизма на поляците. Флeшбек, документални кадри и едрозърнеста визия на настоящето се наслагват в твърде интригуваща структура от документалност и наратив. Изображението е така перфектно манипулирано, че на моменти забравяш кое е факт и кое – фикция.
Четох обяснение на Вайда защо е направил този филм – „защото никой друг режисьор не можеше да го направи”. И наистина, само киногигант като него, който и познава «Солидарност» отвътре, е способен на патриаршеските 87 да създаде толкова енергиен, дързък и важен филм. Той е изключително важен за самочувствието на Полша, но е поучителен за всички ни. Както обикновено, когато става дума за Вайда, филмът му надскача локалността на заниманието. Да не говорим колко полезен е «Валенса – човек на надеждата» в контекста на моментното българско състояние на протест.
Прочее, и друго казва Вайда: «Лех твърди, че му е скучно, защото светът е по старому несъвършен. И би искал да извърши още една революция. Той да я направи, пък аз ще заснема за нея филм»...
Шега, не шега, идете и вижте «Валенса – човек на надеждата». Със сигурност ще ви зареди.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”