От пръв поглед ( кино), брой 41 (2747), 06 декември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Умопомрачителна Кейт Бланшет
Български  |  English

Умопомрачителна Кейт Бланшет

 
„Син жасмин“ (Blue Jasmine), 2013, САЩ, сценарист и режисьор Уди Алън, продуценти: Лети Аронсън, Стивън Тенънбаум, Едуърд Уолсън; оператор Хавиер Агерисаробе, художник Сандо Локосто. В ролите: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хокинс, Боби Канавале, Питър Сарсгаард, и др.
Показан на Киномания и от 29 ноември в кината.
Разпространител А плюс синема 
 
Уди Алън традиционно напълни зала 1. Зрителите бяха поне от три поколения. Няколко пъти шумно се засмяхме малцина. Всъщност бе по-скоро страшно. А често - ужасно нелепо. Но очите не се отлепваха от екрана.
Джасмин (Кейт Бланшет) е изискана, впиянчена и разорена дама от „Парк авеню”. Със самолет първа класа и комплект куфари Lui Vuitton търси последен пристан при небиологичната си сестра Джинджър (Сал Хокинс) в Сан Франциско (и двете са осиновени, а майката натъртвала, че гените на Джасмин били по-добри). Вместо да срещне софистицирани гейове, се натриса на две племенничета и необуздани пролетарии, които изобщо не й цепят басма, а тя под път и над път разказва, че се запознали със съпруга си (Алек Болдуин) на парчето Blue Moon. Бяла врана в свят на труд и семпли илюзии, Джасмин опитва адаптация. Само че отново се издънва и няма спасение. Междувременно във флешбек ставаме свидетели на доскорошното й минало - нюйоркско гуляйджийство, светски размах, семейно лицемерие... И колкото по-шик са тоалетите и жестовете й, толкова по-несигурно е мястото за многобройните й куфари.
Паралелът с „Трамвай „Желание“ е прозрачен, но не и буквален – Джасмин, макар да е невротична и да набляга на водката, не е Бланш Дюбоа, среща не един, а трима Стенли Ковалски, пък и Джинджър не прилича на безобидната Стела. Видимо Уди Алън и актьорите са се забавлявали с препратките към Тенеси Уилямс и Елиа Казан, пренесени в днешния хаос от кошмари.
В „Син жасмин” няма нито един интелектуалец. Нещо повече - Уди Алън не само за първи път се вглежда в работническата класа, но и дава шанс. Това само по себе си е радикално. Колкото и да е съблазнителен брокерският лукс, бесовете на богатите се оказват по-фатални.
Въпреки че диалозите са солени и отривисти, монолозите – налудни, а ситуациите – шеметни, в „Син жасмин” Уди Алън не е познатият ни параноиден зевзек. Властва атмосферата на лежерен декаданс между Ню Йорк и Сан Франциско. И макар да го няма културологично-носталгичното дуенде от „Полунощ в Париж” или водевилната абсурдност от „На Рим с любов”, в новото си американско завръщане Уди Алън пак е във форма. Полюсната атмосфера на познатия му бит от „Парк Авеню” и беглите подскоци из пролетарските и баровски бохемства на Сан Франциско е изградена от сочни реалии, боен саундтрак и силни актьорски изпълнения (до последния статист). А над всички се извисява умопомрачителната Кейт Бланшет – нейната Джасмин е ослепителна, елегантна, уязвима, агресивна, съблазнителна, горда, глупава, пияна, смазана... Вече се появиха и първите „Оскар”-прогнози за главна женска роля.
На 1 декември Уди Алън навърши 78. С по филм годишно решително отказва да се съобразява с биологията. Нещо повече – напоследък е много по-креативен, отколкото през 90-те. Не усещам вторичност на „Син жасмин” по отношение на „Трамвай желание”, но с внушението за разпад и с лузърската сърдечност ме препраща към „Небраска”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”