Български  |  English

Любовта е книга

 

Жан Шарл Бле[1], „Шест песни за любовта”, проект на UN CABINET D’AMATEUR.
 
Няма как да проумеем любовта без живописта, поезията и музиката. В съзнанието ни тя винаги ще бъде много повече образ и звук, отколкото неопределим трепет на душата. Затова единствено изкуството е в състояние да я разтвори пълноценно във всички сетива, да организира красотата й в ритъм, мелодия, форми, цветове и рими. Отношенията между изкуството и любовта са същите като онези между образа и словото, за които У. Мичъл твърди, че отразяват комуникацията и връзката, които полагаме между символите и света, знаците и техните значения (W.J.T. Mitchel, Image and Word, 1986).
Заговори ли се за текст и изображение, неизменно се стига и до ренесансовото схващане за „ut pictura poesis” – „колкото картина, толкова поезия” или, както бих го перифразирала в случая: колкото любов, толкова изкуство. Това е книгата “Шест песни за любовта”, първият проект, с който „французинът от София” Оливие Боасие, образно казано, напуска защитената си лична територия „UN CABINET D’AMATEUR” и се обръща към „широката” българска публика.
Книгата е от отдавна познатия ни формат – красив обект, в който суетата на художника хармонизира най-добре с тази на колекционера. Изящните съчетания между любим текст с оригинални произведения се представят периодично в „сепаретата” на художествената ни сцена, обикновено предназначени за ценители и произведени в ограничен тираж и с фетишистка опаковка. Познаваме библиофилските ценности на галерия „Масларски”, книгите на Кольо Карамфилов, Стефан Божков и т.н.
„Шест песни за любовта” обаче донася тук друг модел и подход. Не бих казала непознат, но много по-синкретичен и в този смисъл - концептуален (Пардон!). Тя започва оттам, откъдето обикновено започват този тип начинания - от връзката между галерист и художник, но завършва не просто в творбите, а в самата сгъвка на рисунки и текстове, и в музика. Оливие Боасие и Жан Шарл Бле се познават отдавна и знаят добре какво е чистата радост от преживяването на изкуството, простата лекота и игра на това да твориш. Книгата се появява след повече от година разговори и срещи помежду им. Жан Шарл Бле има опит с овладяването на текста в изображения с поне пет предишни книги. Освен това е и меломан. Той избира песните. Това са шест истории за любовта, но и за самата музика, поезия и живопис, разказани с много чувство в предговора от Оливие Боасие. Разковничето обаче не е в тях, колкото и богати да са те на противоречиви страсти, вълнения и исторически отпратки, а в превода. У. Мичъл е намерил много подходящ аналог на отношенията между образ и слово в различията между езиците. Ние пък можем да приемем, че точно преводът е най-естественият акт на преливане помежду им. Езикът служи много по-често за описване на образа, отколкото обратното, но тук са повече от всякога равнопоставени. Текстовете на шестте песни в тази книга са публикувани на оригиналния им език – английски, немски и френски, веднъж преведени отново в текст на български и втори път - в изображение, което, струва ми се, пресъздава най-вече музиката в тях. Нея Грийнбърг беше поставил на пиедестал като „изкуство на чистата форма”, неспособно да комуникира нищо друго, освен чувство (Clement Greenberg, Towards a Newer Laocoon, 1940). Жан Шарл Бле от своя страна пресъздава тази „чиста форма” през езика на жестовете, същия, на който най-често говори любовта. Сведени до силует и цвят, до слети и милващи се силуети, шестте песни са вече истинска музика. Превод е и текстът, изписан от художника на ръка, защото Жан Шарл Бле не пише, а рисува на български.
И както в любовта, обикновено важните неща остават не докрай изречени, скрити някъде зад текста, така и сериграфиите на художника са прегънати със стиховете, така че да се появят също толкова абстрактни и цветни, колкото е чувството между думите. Разлиствайки. Пак според Грийнбърг, всички изкуства се стремят да разширят изразните си възможности, но не за да служат на идеи и понятия, а да изразят с по-голяма непосредственост усещанията, неописуемите елементи на опита. Самата структура на тази книга осъществява именно такова разширяване чрез наслагването на изкуствата едно в друго. Затова е по-добре да я разкъсаш, за да разбереш душата й, отколкото да я четеш.
Оливие Боасие направи точно това, представяйки я „на парчета” в „UN CABINET D’AMATEUR”. След това тайната на любовта се сгъва и прибира отново в кутията си, описана и възпята на различни езици, в различни музикални стилове и рими, през различни векове и преведена специално за нас.

[1]Жан Шарл Бле (р. 1956) е френски художник, започнал артистичната си кариера в началото на 80-те години на ХХ век, изучавайки изкуството на Новите реалисти, поп-арта, Арте повера на Марио Мерц, най-вече произведенията на т.нар. "affiches arrachées" (скъсани афиши), които оказват огромно влияние върху работата му. Най-често съдържанието в неговото изкуство се определя от избора на материал, което го отнася към нов тип на живописта. (http://www.jean-charles-blais.com)

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”