Ходене по буквите , брой 6 (2755), 14 февруари 2014" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Любомир Левчев. „В невидимата кула”. Любовна лирика. ИК „Жанет 45”, Пд, 2014, цена 13,90 лв.
Първият текст в антологията – „Романтична балада”, е от 1960 г. Последният е „Островът и всичко останало” – и не е датиран. През 1971 г., когато съм роден, в „Кармен или измисленото момиче” Любомир Левчев пише: И аз разбирам/ (и всички някой ден ще разберат),/ че всъщност/ измисленият бил съм аз. Как обаче измисля поетът? Шумно, повелително, с eдри думи на по един ред. И кога започва да се самоизмисля талантливо, глобално, с любов? Левчев не предава своите измислици. Затова вярвам на неговата безцеремонност. Към избраната тук любовна лирика бих прибавил още много негови стихотворения, защото той разбира любовта доста по-широко, далеч не само като еros, но също и като philia, и като agape. Всъщност, стихотворенията му са ярки афиши за трагични спектакли, в които авторът остава на сцената сам. Дори времето е напуснало залата. Признавам, че за мен най-силните творби в тома са именно онези отпреди 1989 г., където детската нежност се бори с предизвикателствата на цинизма. В творбите, в които любовта започва да се бори със стихиите на запустението, тепърва ще се чува бавното Левчево сбогуване със света. В „Шегите на Амура” през 1976 г. той пише: Госпожа Давидова,/ учителко/ моя/ първа –/ защо ме научи да чета?/ Толкова ли ме мразеше? На Левчев му се наложи да прочете за себе си справедливи и несправедливи интерпретации - от Осанна до Разпни го. Десетилетия той се чете и редом с това плаща цената на поетическото си въображение по актуалния политически курс. Всъщност, въпросната госпожа Давидова е учителката и на моята майка, от същия търновски клас. Затова сигурно помня една случайно изтървана от него (и, разбира се, заклинателна) реплика: Бъди нежен с родителите си! Но как? Толкова е трудно да бъдеш нежен, когато времето ги е измисляло, когато те са се самоизмисляли, когато приближава часът на любовта и на бавния марш – и през невидимите им кули четем самите себе си.
 
Иван Христов. „Американски поеми”. Двуезично издание. Превод на английски Анджела Родел. Издателство за поезия „Да”, С., 2013, цена 10 лв.
Когато пише за „измамната простота” на тези стихотворения, редакторът им Владимир Левчев добавя: „Иван Христов открива Америка, както се открива простият факт, че живеем”. Всъщност, ако Хопър някога беше нарисувал самотен българин сред американската урбанистична пустиня, то той щеше да си мисли именно стихотворенията на Иван Христов. Точно те щяха да населяват уплаха от очарователната Америка и готовото му на всичко съзнание, но нямаше да минат отвъд болезнено стиснатите челюсти... Поетът се обръща в себе си – и към познати, и към непознати. Повечето текстове тайно се разцепват на две. В първата им част Иван описва факт. И подсказва, че той има ни повече, ни по-малко алегорическа природа Така светът т от само себе си твори по-добри алегории, отколкото хората го вършат съзнателно. Във втората част подсеща читателя защо гледа Америка и вижда България. Срамежливото нещастие на един чужденец във всичко книгата е превърнала в стил.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”