Ходене по буквите , брой 7 (2756), 21 февруари 2014" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Златозар Петров. „Раждане на снега”. Стихотворения. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С., 2013, цена 10 лв.
Книгата, отлична книга, излиза в поредицата „Съвременна българска поезия” на най-престижното университетско издателство, а на нейната корица Ани Илков пише, че авторът й Златозар Петров е „поет на естетическата носталгия”. Да, съвременността е въпрос на носталгия. Но бих предложил и друга хипотеза: „Раждане на снега” изразява литературния процес, при който високият, не търпящ възражения модернизъм усвоява постмодернизма. Формата на стихотворенията е овладяна, а съдържанието се гради на ронливия ръб между психологическия реализъм и наистина неизмеримото. Текстовете в „Раждане на снега” (Ани Илков не се стеснява да кажа, че в някои от тях авторът постига дори виртуозност) са като притегателни черни басейни, в които се дави ехото на литературни традиции. Може би съм чел поезия повече от необходимото и затова „разпознавам” философски шепоти, подранили униние и заядливи провиквания, но всички те са подчинени на самоотбраната на едно безпощадно его и неговата неподправена естетика. И тази книга, по подобие на „Изброими изкушения” от Иво Рафаилов, е пробив встрани от предсказуемостта на поезията, която днес се пише на български. „Баналността те наскърбява/ но това/ е също констатация банална”, ме репликира Петров.
 
Валентин Дишев. „Тиха книга”. ИК „Изток-Запад”, С., 2014, цена 9 лв.
Как тишината парадоксално описва и дори тълкува самата себе си? Как нейният аз съзерцава копнежа си по близост с другите? Как пестеливото стихотворение превъзмогва болезнеността си в досега с вечния шум? Как мълчанието превръща детайла в обобщение? Как черното мастило и бялата хартия градят олтар на самотата? Поезията може да отговори на повече въпроси, отколкото смъртта. "Лесно е/ да направиш прозорец,/ ако вече имаш небе." Всъщност, "Тиха книга" на Валентин Дишев има ниско, много ниско небе. И нейната минималистична иконография кърви от само себе си. Тишината - това е разцепление след разцепление на словото, докато търси небе. До пределната атомизация, след която не може да няма небе.
 
Сп. „Страница”. Бр. 4/ 2013 г. Цена 7 лв.
Традиционно силен брой на списание „Страница” – и заради образцовите „Критически страници” на Здравко Дечев, Гергина Кръстева, Татяна Ичевска и Младен Влашки; и заради стихотворенията на Федя Филкова, Елин Рахнев, Азиз Таш, фрагментите „Приписки от камбанарията” на Георги Господинов... Големият удар на броя е интервюто на Борис Минков с Александър Кьосев, където той, редом с други вълнуващи твърдения, казва: Въпросът е дали да запазим думата „критика” по същия начин, както стои въпросът дали да запазим „литература”. Впрочем, няма нищо лошо в това да ги запазим. Само трябва да помним дълбоките разлики, които са настъпили. Трябва да помним и кой как е участвал в конструирането на тези разлики, защото Кьосев е прав: Когато на навичните литератори им сменят инерцията и навика, те ужасно се ядосват и започват да реагират по изключително агресивен начин...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”