Български  |  English

В кабинета на любителя

 

Стела Василева, „Труд и свободно време”, UN CABINET DAMATEUR(27 февруари-април 2014); Дан Тенев, „Числови редици 2010-2013”, галерия „Петко Чурчулиев”, Димитровград (5-30 март 2014); други.
 
Оливие Боасиер има достатъчно голям опит и вкус, за да може да избере премерената позиция на любителя. От тази позиция, в своята галерия-кабинет (UN CABINET D’AMATEUR), той вече две години представя автори и теми, които смята за необходими за сцената и публиката и важни за него самия като „почитател”.Без нужда да се съобразява с политики, конюнктури и авторитети, той редува изложби на Софи Кал, Стефан Николаев, Мари Маяр, Светлана Мирчева. Автори, които среща, харесва и представя по непринуден, но безупречен начин. Такъв е случаят и със Стела Василева, която прави специално за кабинета нова, още по-добра серия рисунки с цветен маркер. Темата на изложбата е „Труд и свободно време”.
В една колкото универсална, толкова и уникална техника, авторката извежда моменти от труда, като буквално рисува сцени от работата на строежи; физически труд с обекти и движение. Свободното време е заето от детски игри, спортове, масови упражнения и физзарядка за деца, пиене на бира с компания на безкрайна възглавница – облак на блаженство. Градацията на композициите от детски-„свободни” към трудоустроени не минава без диалог и разменени погледи между нищонеправещите и бачкащите; и изненадващо стига до изящни индустриални пейзажи. Заводи, комини и силози, огромен изкоп за строеж стоят освободени от човешко присъствие. Поставени в необичайни ракурси, изписани и студени, но одухотворени, обектите на труда, на големия труд свидетелстват за неговата дълбока тайна – да съдържа някаква част от усилията, да овеществява правеното от човека. Не без ирония, сред тези обекти са изкоп за основи и мощен пароцентрален комин, произведения на труда, уличаващи го в профилактичната му същност по отношение на обществото и отделния човек. Извън темата за работата, Стела Василева се вглежда в „свободното време” като собствен капитал, нещо, което се изразходва с отношение: игра във всички смисли на думата и възрастови правила. В есето към изложбата Оливие Боасиер определя фигурите като позиращи в пърформативен миманс.
В градската галерия на Димитровград (сам - елегична метафора на българския труд) своите „Числови редици” представя Дан Тенев. Живопис, рисунка, колаж, макет, фото и видео документират ленд арт проекта с неговите материални обекти в изключителен мащаб и забележително въздействие. По своето същество зрелищни, тези числови редици, подредени от камъни, разорани или окосени, издигнати над земята или вкопани в нея, представляват много категоричен художествен жест. Те коментират ролята на художника/артиста в света, но също и „ролята” или мястото на света, както и на материала в изкуството. Без изобразяване, стилизация, продукция или репродукция, виждаме в изкуството чист резултат. Обектът на труда ще заживее собствен живот и ще намери десетки интерпретации, за които свидетелства видеоинтервю с местен търсач на метал, който убедено разказва за числата от камък и техния предполагаем автор Митко, прост чобанин в контакт с маите. ... Дан Тенев има друга позиция. Той се осмелява да представи образи с огромни и всеобхватни измерения, отвъд нашата ограничена земна реалност и да загатне един универсален, но и морален ред... При пресъздаването на трансцедентален космически ред Дан Тенев поема патоса, а с него и известен художествен риск да изглежда твърде емоционален и сантиментален. Гауденц Б. Руф (към изложбата на Дан Тенев в CredoBonum).
В епохата на свръхпродукция, технологизиране и виртуална доминация на въображението, Дан Тенев поставя обратно човека на земята, съотнасящ се с нея, работещ в пределен мащаб в търсене на пределно истинското си измерение. Минимализирането на художественото съдържание, но и тотализирането на това съдържание в една универсална теорема. Теорема, а не метафора, защото не работи с образи, а с освободена от образност тъкан. Земни елементи, които предизвикват процес, демонстрират метод за съотнасяне към „завършени полета на значение”.
От Дан-Теневите „полета на значение”, през сияйно белите листа на Стела Василева, с тела, отдадени на игра, труд и свободно време, може да се стигне до новите, физически пресечки с полетата на значение: обособена територия за изкуство и култура около гарата. Т.нар. проект „Zona Kultura” отново демонстрира неразбирането на културните процеси от страна на софийската администрация и привързаността й към любителско-предприемаческите форми на изява. Централизирано, с необяснима категоричност и ентусиазъм, се смята, че нарочното създаване на „арт квартал” може да допринесе изобщо с нещо в този почти напълно съсипан от подобрения град. За съжаление СО смята, че изкуството е основно предмет на дейност на свободното време, а не труд; и съответно би се ползвало от едно обособяване тип Зоопарк, Пратер или направо втора гара. Криворазбрани са примерите от световната урбанистична практика, неприлично е незачитането и непознаването на местната сцена, институционалния пейзаж, ролите и мястото на участниците в процесите, които правят един град столица, да не говорим за Европейска и културна. Тези маркери са напълно изтървани до степен, че се връщаме при легендата за чобанина Митко, който слагал знаци за маите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”