Български  |  English

Макс Либерман (1847-1935), Ловис Коринт (1858-1925) и Макс Слефогт (1868-1932) са трима от най-големите художници на своята епоха с всеобщо уважение и добро познаване в Германия, в Европа и в света. Широката публика познава тяхната живопис, но те имат

За изходна точка нека да ни послужи офортът на Макс
Слефогт, илюстратора на Гьоте, със сценичния портрет на популярния
навремето Франциско д'Андраде като Дон Джовани - графичен съответник
на великолепния живописен портрет от последния период на творчеството
на големия майстор. Изграден уверено, с широки мазки на четката,
с жив колорит, този портрет е доказателство как в наше време,
т.е. в ХХ век, се пренася голямата традиция на старите майстори
като Рембранд, Веласкес и Гоя. Позоваването особено на първомайстора
на офорта и на автора на "Ужасите на войната" показва
на каква друга традиционна линия в европейското изкуство Макс
Слефогт и другите двама тук представени майстори са наследници
и продължители, впрочем както толкова много други германски и
европейски художници от онова време.


Нека да си спомним, че първоначално графиката, както
идва и се развива в Германия още през XV век до Мартин Шонгауер
и до Дюрер е "малко", второстепенно изкуство. Така е
и в Италия, където Маркантонио Раймонди пресъздава шедьоврите
на големите ренесансови майстори. Еманципацията на графиката идва
доста по-късно - с Кало във Франция и именно с Рембранд, за да
продължи и през следващите два века. Но литографията, открита
от Алоис Зенефелдер в самия край на XVIII век, отново приближава
графиката и живописта, защото позволява да се получават богати
и тънки нюанси с живописно внушение, ако може така да се каже,
или звучене. И това се вижда така добре от творбите на представените
тук майстори. В тяхното творчество живописта и графиката вървят
успоредно и с високи естетически резултати при цялата специфика
на техническото опосредяване на процеса на създаването на творбите.
Те имат и голямо значение за приобщаването на широката публика
към изкуството, за което заслуга има издателят от Мюнхен Бруно
Касирер, съумял да извади на бял свят албуми, в които фигурират
редица от представените в тази изложба творби.


За нас, хората от края на ХХ век - от още непреминалата
епоха на Йозеф Бойс, след като сме свидетели на поставангард,
трансавангард и на толкова други нови явления в изкуството, тези
майстори ни изглеждат вече класици. И трябва да ги погледнем с
очите на предшествениците ни от края на миналия век и първите
десетилетия на нашия изтичащ ХХ век, за да почувстваме новаторството
им. Другото е по-лесно, защото днес нашето съзнание ги свързва
с тези, които са били техни учители или вдъхновители. Тези мостове
във времето ни дават увереност, че в европейската култура има
жив пулс, че тя произвежда значими естетически, общочовешки ценности.


Либерман, Слефогт и Коринт са оставили творческо
наследство с огромно значение, на част от което можем да станем
сега съпричастни. Заедно с това те като ключови творци от епохата
имат свои ученици и последователи. А наистина онези времена са
не само бурни, но и богати в събития, драматични и трагични, но
и плодотворни за германското изкуство, преминало от фазата на
реализма през възприемането на влиянието на идеите на импресионизма,
сецесиона и символизма към експресионизма и "Новата вещественост".
И всичко това рефлектира в творчеството на тези художници и проличава
знаменателно и в представените на изложбата творби, създавани
през различните етапи на дългия творчески път на тези трима големи
живописци и графици.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”