Български  |  English

Жак Льо Гоф (1924 - 2014)

 
На 1 април тази година почина френският историк Жак Льо Гоф. Напусна ни един от най-големите историци на двадесетото столетие – един от най-оригиналните, най-превежданите, най-четените – при това специалист по история и култура на Европейското средновековие. Неговата личност, неговото поведение и научни постижения, неговият дух събуждат дълбоко уважение.
Научното творчество на Жак Льо Гоф е посветено на изграждането на една нетрадиционна история на Западноевропейското средновековие, която нито идеализира тази епоха (както това правят романтиците), нито я заклеймява като идеолозите на Ренесанса или френските просветители, подготвили Френската буржоазна революция. Той се стремеше да покаже едно друго Средновековие (така се нарича и един от неговите трудове: Pour un autre Moyen Âge, Gallimard, 1977), в което са интегрирани официалната църковна традиция и народната религиозност, предразсъдъците и разума, жестокостта и добродетелите; Средновековие, в което мъжете и жените имат не само душа, но и тяло и сърце, не само страх от адските мъчения, но надежди, радости и фантазии – едно живо и многоцветно Средновековие, но, разбира се, чрез задълбочено и прецизно интерпретиране на често пъти недостатъчно използвани изворови данни и текстове.
Роден на 1 януари 1924 г. в гр. Тулон, Жак Льо Гоф учи в елитното École Normale Supérieure, подготвя дипломната си работа в Прага и я защищава в École pratique des Hautes Études в Париж. Специализира в Оксфорд и Рим (1951-1953 г.), след което бива привлечен за научни изследвания в Националния център за научни изследвания (CNRS) в Париж. Но научната и преподавателската му дейности са свързани най-вече с шестата секция на École pratique des Hautes Études, която от 1975 г. се нарича École des Hautes Études en Sciences Sociales (Висша школа за обществени науки) и в чието ръководство Жак Льо Гоф играе решаваща роля през 70-те години на XX век.
Особено значение има връзката на Льо Гоф с известното френско историческо списание „Анали”, основано от Марк Блок и Люсиен Февр. Известно е, че „Анали” допринася повече от която и да е институция за коренното променяне на концепциите за историята и оказва съществено влияние върху европейската (а и извъневропейската) историография. От 1956 г. „Анали” се ръководи от Фернан Бродел. И ако личността и делото на Марк Блок остават за Жак Льо Гоф висш критерий за оценка на ценностите, а и на резултатите от собствения му труд, Фернан Бродел за него е „най-големият френски историк от втората половина на ХХ век.”. Именно по времето на Бродел Жак Льо Гоф се присъединява към „Анали”, за да поеме в 1969 г. ръководството на списанието заедно с М. Феро и Е. Льо Роа Ладюри. Оттогава започва един нов етап от историята на прочутото издание – значително разширяване на изследователските територии „в търсене на една нова интердисциплинарност”, както се изразява самият Льо Гоф. Нова, тъй като диалогът с другите обществени науки винаги е бил съществена отлика на „Анали”.
Новата ориентация на списанието означава преди всичко ясно определяне на „белите полета” и насочване на изследванията към ключови, фундаментални, но недостатъчно изследвани теми, на които започват да се посвещават специални броеве, като например „История и биология” (1960 г.), „Урбанизацията”, „Японската историография” и др. Един от новите броеве е посветен на смеха – тема не само интердисциплинарна, но, както би казал Мишел Фуко – друг високо ценен от Льо Гоф интелектуалец – тема рискована и опасна. Всъщност, една от целите на Льо Гоф е да възвърне на историческото изследване новаторския риск, вкуса към нестандартни подходи и предизвикателствата. А тъкмо на това до голяма степен се дължи атрактивната оригиналност на „Анали” и отликата му от другите, по-загрижени за спокойната си стабилност списания.
Новата интердисциплинарност означава решително сближаване с етнологията, което води до развитието на историческата антропология, един от чиито създатели с право се счита Жак Льо Гоф. Връзките между историята и етнологията Льо Гоф най-експлицитно очертава в студията си „История и етнология”, посветена на Фернан Бродел. Етнологията, според него, стимулира съсредоточаването на вниманието върху „всекидневния човек” (l’homme quotidien), неговия манталитет, мисловни стереотипи, които най-малко са подложени на историческа еволюция. А оттам – върху семейството, разликата между половете, човешкото тяло, облекло, условности и т.н. И иконографията, която все още се намира „в преизподнята” на традиционната история на изкуството, би трябвало да се превърне в „иконография на манталитети”, тъй като, подчертава Льо Гоф, „изображението не е илюстрация, то е изцяло исторически документ”.
Първите две книги на Льо Гоф релефно очертават облика на две социални групи в средновековния Запад, като разкриват неочакваната на пръв поглед близост между тях – търговците и банкерите, от една страна, и интелектуалците (преди всичко университетски преподаватели), от друга. Но най-известното творение на големия френски историк е широката панорама на западноевропейското общество и култура в капиталния му труд „Цивилизацията на средновековния Запад” (издадена и на български език). Като отхвърля всички обяснения на явленията чрез противопоставянето „база-надстройка”(въведени, според Льо Гоф, от Маркс, но наложени от вулгарния марксизъм и постмарксизъм) и бидейки изцяло против разглеждането на явленията от духовната сфера като „епифеномени”, производни на икономическите инфраструктури, той доказва, че историческата реалност – и по-специално тази на средновековния Запад – представлява съчетание на материална култура и духовни представи. Само взети заедно и в сложните им взаимовръзки, те биха изградили едно по-пълноценно виждане за характера и функционирането на средновековното общество. Характерно за тази книга е използването на предложената от Жорж Дюмезил трифункционална система за организация на индоевропейските общества. Но преди всичко – авторът на този забележителен труд се спира върху дълготрайните пространствено-времеви структури на различни нива и разглежда най-малко изследваните преди него аспекти на манталитета, възприятията, чувствителността, представите, нормите, етикета и т.н. в средновековното общество. Голямо достойнство на книгата най-сетне е фактът, че тя е съпроводена с много изображения от стенописи, скулптура, миниатюра и др., които съставляват едно обширно „иконографско досие”, както го нарича авторът.
Ентусиазмът, с който Жак Льо Гоф утвърждава новата историческа антропология, го стимулира да намира различни форми за разпространение на своите принципи и научни знания. В реорганизираната от него VІ секция на École pratique des Hautes Études той води семинар (започнал още в 1962 г.), който всяка седмица събира десетки участници и просто слушатели. „Има историци – каза Жорж Дюби, друг изтъкнат френски медиевист, - които се затварят в кабинетите си , но има и други...” . Жак Льо Гоф, както и самият Дюби, е от онези, другите. Повече от 20 години поддържа по френската телевизия предаване, известно като „Понеделниците на историята”; той е идеолог, организатор, научен редактор, автор и съавтор на важни популярни издателски серии, пише статии за многобройни енциклопедии.. Защото е убеден, че „Историята трябва не толкова да разказва, колкото да обяснява...”.
При тази огромна обществена дейност, историческата рефлексия на учения продължава да поднася на читателя все нови и нови открития. Не само оригиналността на тематиката и новаторските изследователски подходи са причина за широката световна известност на книгите на Жак Льо Гоф, които се издават и преиздават и превеждат на много езици (сред които японски и китайски). И българският читател има възможност да се запознае с голяма част от трудовете на Жак Льо Гоф. От началото на 90-те години на ХХ век до днес непрекъснато се публикуват книги на този автор, преведени на български език („Интелектуалците през Средновековието”, 1993; „Търговци и банкери през Средновековието”, 1993; „Въображаемият свят на Средновековието”, 1998; „Цивилизацията на средновековния Запад”, 1999; „Европа, да се запознаем”, 2001 и 2007; „Средновековието. Как да го обясним на децата”, 2007 и др.).
Важно е и друго. Льо Гоф има съмишленици и последователи и в България. В един момент на преоценка на ценностите, той ни радва с освобождаването на историческата интерпретация от каквито и да било догматични рамки. Така например, ако максимата на Жак Льо Гоф “за едно дълго средновековие” е валидна някъде в буквалния смисъл на думите, това е по отношение на българското изкуство. По силата на сложни исторически обстоятелства - петвековното османско владичество - “късното средновековие” продължава чак до края на XIX век. След руско турската война в 1878 г. само върху част от територията на средновековна България започва развитието на нова буржоазна държава. Югозападните земи биват присъединени към нея едва в 1912 г. През целия период от ХІV до края на ХІХ в. за българското изкуство е валидна формулата “Byzance après Byzance”, въведена от друг последовател на школата „Анали” – румънският историк Николае Йорга. По този начин днес българските изкуствоведи изследват процесите на „европеизация” на християнското изкуство от ХVІІ-ХІХ век.
И ако в нашия интелектуален контекст доминират постмодернизмът, постструктурализмът и деконструкцията, Жак Льо Гоф ни привлича с идеята за множественост и относителност на историческите реалности, като ни представя конструирания от него въображаем свят на Западноевропейското средновековие. Явленията, които изследва този автор, ни се представят, сякаш осветени отвътре, и не само разкриват многослойната си значимост, но придобиват ясна и убедителна достоверност. Без съмнение, големият френски ум притежава редкия дар за живо пресъздаване на историческото минало, дар да открива не само доминантите, но и най-трудно доловимите обертонове в духовния климат на даден исторически момент.
Харизматична личност с огромна креативна мощ и винаги нови идеи, той стигна до най-дълбоки проникновения за същността на историческите процеси, стимулира развитието на историческата наука като цяло и заслужава нашето най-дълбоко преклонение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”