От пръв поглед ( кино), брой 16 (2765), 25 април 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Маниашка епидермалност
Български  |  English

Маниашка епидермалност

 
„Гранд хотел „Будапеща” (The Grand Budapest Hotel), 2014, САЩ/Германия, 100 минути, режисьор и сценарист Уес Андерсън, продуценти: Уес Андерсън, Джереми Доусън, Скот Ръдин; оператор Робърт Д. Йоман, музика Александър Деспла. В ролите: Ралф Файнс, Тони Револори, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Тилда Суинтън, Джуд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Джейсън Шуорцман, Уилям Дефо, Джеф Голдблум, Сърша Ронан, Том Уикинсън, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, Боб Балабан, Леа Сейду.
Награди: Специалната награда на журито от Берлинале.
Показан на 18. София Филм Фест
Разпространява „Александра филмс”
 
Втора поредна година София Филм Фест показва филм на безподобния американец Уес Андерсън (вж. „Култура”, бр. 14 от 2013). И „Гранд хотел „Будапеща“ се завръща в миналото като „Царството на пълнолунието”. Но, за разлика от него – в навечерието на Втората световна война и в стара Европа. А иначе започва през 80-те, преди падането на Берлинската стена, с момиченце и книжка, автор (Джуд Лоу) и разказвач (Ф. Мъри Ейбрахам) насред западналия вече Гранд хотел „Будапеща”...
В измислената република Зубровка, някъде в Източна Европа, в началото на 30-те Гранд хотел „Будапеща” е изтънчено място, а неговият портиер Густав (Ралф Файнс) – безкомпромисна институция на финеса. Спретнат и съвършен, той е любимец на възрастни дами. Една от тях е престарялата богаташка мадам Д. (Тилда Суинтън), убита в самото начало. И именно щедро завещаната му от нея ренесансова картина „Портрет на момче с ябълки” се оказва истинската ябълка на раздора – недоволен от завещанието, нейният син Димитри (Ейдриън Броуди) обвинява Густав за смъртта й, а последният успява да си грабне свидното платно. И се започва патакламата. Портиерът не е сам – арабчето-бежанче Зиро Мустафа (Тони Револори), което е взел под крилото си, го следва безропотно, възмъжава, попива европейски навици...
Хотелът, влакове, вежлив офицер (Едуард Нортън), който постепенно се ожесточава, вездесъщ наемен преследвач (Уилям Дефо), затвор, девойка с торти, бягство, парфюм, снежни планински хребети, ландшафтни съоръжения и всякакви изстъпления са градирани в шеметен пъзел. Сред приключенията е намесена и политиката, разбира се. А що се отнася до териториалното раздробяване, филмът звучи удивително актуално в контекста на днешната сепаратистка експанзия в Европа и най-вече в Украйна.
Маниашки декориран, бъкан от актьорски величия и остроумни словесно-музикално-визуални шрапнели, „Гранд хотел „Будапеща” връхлита върху зрителя като сладко-страшна приказка, разказана във флашбек. Изстрелва го във фантазния свят на Уес Андерсън, където се боричкат чест, любов, вероломство, глупост, в сюжета са имплантирани културно-политически алюзии, а черният хумор помита ужаса...
Но въпреки куриозността на задявките и плисъците на въображението, филмът не постига органиката на „Царството на пълнолунието”. Разпада се на епизоди. Изглежда захаросан в повече. Пък и той, подобно на „Пазители на наследството” (вж. „Култура”, бр. 15 от 2014), макар и в по-поносима степен, само се отърква о европейската същност. Стига до Стефан Цвайг, на когото е посветен филмът.
Дали защото прекалено тръпно очаквах филма, този път вълшебствата на Уес Андерсън не ме пробиха. Ако трябва да избирам куклена къща, тя е в „Царството на пълнолунието”. Но безспорно „Гранд хотел „Будапеща” е свръх необичаен филм и нищо чудно да е сред хитовете на годината. Доказва, че и независимото кино може да постига боксофис. И че Уес Андерсън е сред малцината уникални кинематографисти на нашето време.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”