Български  |  English

На китайско-финската граница

 
Докато Русия активно промотира гражданската война в Южна и Източна Украйна, където действат някакви „опълченци”, на нас за вътрешна употреба ни предлагат идеята за радикално обръщане към „другата страна” на Запада – към Азия. Като за светилник на новия ни геополитически курс ни се представя Китай.
Проблемът е там, че здрава връзка между Русия и Китай „против Запада” е невъзможна.
А единствената страна в Азия, към която реално можем да завием, запазвайки нашите днешни привички, е Северна Корея с нейното осланяне на собствените сили в рамките на идеологията чучхе. Русия започна стремително движение към подобно „очучхяване” – към самобитност на границата на самоунищожението.
Тежнението към особено партньорство с Китай, ако съпоставим елементарните цифри, за Русия в най-добрия случай изглежда нереалистично, а в най-лошия е нещо като буквалната материализация на стария виц за спокойната ситуация на китайско-финската граница[1]. Извинете, но по-нататък ще карам с много цифри.
И така, населението на Китай е примерно 1 милиард и 365 милиона души. Населението на Русия е примерно 146 милиона – девет пъти по-малко. Дори само по този признак Русия никога няма да може да стане равностоен партньор на Поднебесната – само младши. Или, както вече някои китайски публицисти пишат, „младша сестра”. Обаче нали един от основните огласени мотиви за сегашния гръмогласен развод със Запада е обидата на Русия от неравноправното партньорство и от неговия „игнор”.
Търговският оборот на Китай с Русия през 2013 година наистина нарасна в сравнение с предишната – вярно, само с 1.1%, до 89.2 милиарда долара, по данни на китайските митници. И, каквото и да е, Китай, ако говорим за сравняване с отделни страни, е вече нашият главен външнотърговски партньор. Но за сметка на какво е този ръст? Обемът на вноса на китайски стоки в Русия през 2013 година се е увеличил с 12.6% в сравнение с 2012, затова пък вносът на руски стоки в Китай се е съкратил с 10.3%. Посоките на търговските реки са съвсем ясни: китайците използват Русия като пазар за пласиране на стоките си, като от нас купуват предимно суровини и оръжие. Въпреки че Китай предпочита да копира незаконно руското и съветско оръжие, като е лидер в този неприятен за нас бизнес.
В отношенията си със Запада и с постсъветските държави, Русия е свикнала с ролята на шантажист. Тя е свикнала да диктува цените и постоянно да прави истерични сцени. В случай, че радикално преориентираме доставките на нефт и газ към Китай (а с какво друго, пита се, смятаме да увеличим товарооборота си, не с военни тайни, нали?), ще трябва да свикваме с шантажа на купувача.
Китай ще налага на Русия своите цени за нашите нефт и газ и няма да имаме къде да ходим – все някому трябва да продаваме нашето единствено национално богатство.
Годишният оборот на Русия с Европейския съюз е около 400 милиарда долара. Със Съединените щати – около 27 милиарда. Общо това е почти пет пъти повече, отколкото оборотът с Китай. Нещо повече, делът на ЕС в търговския оборот на Русия за 2013 година е 49.7%, практически половината. За сравнение – делът на страните от ОНД е само 13.6%, на държавите от Митническия съюз – 7.1%, а на всички държави от Азиатско-тихоокеанския икономически съюз – общо 24.7%.
За Китай Русия си е относително неголям търговски партньор. Впрочем, в края на 2013 година Поднебесната за първи път надмина САЩ по размера на външната търговия и излезе на първо място в света. При това, годишният стокооборот на Китай със Съединените щати надвишава 600 милиарда долара (седем пъти по-голям, отколкото с Русия), а с Европейския съюз се приближава към същите 600 милиарда (шест пъти по-голям, отколкото с Русия).
С помощта на Крим, властите успяха да създадат у гражданите илюзията за връщането на Русия към съветските стандарти на външна политика в стил „СССР граничи с когото си иска”. Всъщност, тази илюзия е и единствената причина за високия рейтинг на президента. Няма никакви обективни икономически причини нито за високия рейтинг на властта, нито за сегашния ни политически курс.
Това е курс срещу, а не по посока на здравия смисъл. Страната вече се намира в истинска криза и при запазване на сегашната траектория на развитие без всякакви чуждестранни санкции рискува да се провали в дългосрочна икономическа яма. Достатъчно е да се каже, че за първи пък от пика на кризата през 2008-2009 г. реалните доходи на населението започнаха да падат. При това, през март 2014 г. в сравнение с март 2013 г. спадът на реалните доходи на населението представлява немалките 6.2%. Това значи, че процесът на реалното обедняване на руснаците (а досега при Путин те винаги, може и да е било бавно, но постоянно богатееха) вече е започнал.
Завоят към Китай ще направи от Русия много по-малко самостоятелна страна, отколкото е тя във фантазиите на онези руски политици и граждани, които във всяко световно събитие виждат ръката на Държавния департамент или „Вашингтонския областен комитет на партията”. Ако Китай въобще се съгласи да направи Русия свой стратегически партньор, което не е сигурно, той няма да се откаже от тесните си отношения с Европейския съюз и Съединените американски щати. Които при това са главните търговски партньори на Поднебесната.
Затова пък Русия ще се обрече да изпълнява ролята на китайски политически васал. Да не говорим пък, че ще бъдем снабдители с евтини енергоносители на китайската икономика, а самите китайци с удоволствие ще прехвърлят своите замърсяващи предприятия в близките до границата руски територии[2]. А и че с удвоена енергия ще започнат да експортират своята работна сила, която не се побира в китайските граници. При това, едва ли можем да очакваме китайски инвестиции в развитието на руските високи технологии – китайците ще си ги развиват у тях със собствени и западни пари.
С тази структура на икономиката, която се наложи в Русия, с тази вътрешна и външна политика, която води нашата власт, ние се движим не толкова от Запад на Изток, колкото от открита към закрита страна.
Тоест, направо към Северна Корея. Цялата геополитическа мощ на Северна Корея се свежда до следното - срещу заплахата да употребят ядрено оръжие от време навреме да искат от света, преди всичко от ненавистните им Съединени щати, хуманитарни пратки ориз.
Най-общо казано, докато нефтът и газът не са се превърнали в хранителни продукти, Русия няма смисъл да разглежда идеята за тотално бягство от Запад на Изток. По-добре да търгуваме взаимоизгодно с всички страни по света и да не плашим международната общност с ядрени ракети, вежливи зелени човечета и борба за мир по целия свят. Предишните 70 години „очучхение” струваха на Русия твърде скъпо.
 
Газета.ru, 25 април 2014
 


[1] Тук и в заглавието се обиграва виц от съветско време: Новини от 2000-ата година: на китайско-финската граница всичко е спокойно. (бел. ред.)
[2]Очаква се Китай да строи водно-, топлоелектрически и газови централи в Русия. (бел. ред.)
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”