Български  |  English

Какъв ни е Хамлет?

 
На 15 октомври т.г. в Софийския университет се проведе кръгла маса, посветена на рецепцията на Шекспировия „Хамлет”. Събитието, което събра литератори, преводачи, театрали и студенти, е включено в Интердисциплинарния семинар, организиран от Катедра "Англицистика и американистика" и Културния център на СУ с провокативния надслов „Какъв ни е Хамлет”.
Проф. Александър Шурбанов откри изказванията, посветени на съществуващите преводи на пиесата, и сподели резултатите от сравнението на двете редакции на превода на Гео Милев (1919 г.). В преработката от 1928 година доминират „изразителността, ударността на езика, лексическата и интонационна енергия“ като съзнателни решения на един по-зрял творец. В официалната версия обаче са възстановени някои не така въздействащи варианти.
Проф. Владимир Трендафилов проследи лексическите решения на четирима преводачи в опит да отговори на въпроса дали преводите на „Хамлет привнасят тематични мотиви, периферни за оригинала. Тезата на литературоведа е, че т. нар. „риторика на двойното дъно“ – подозрения за двойни игри, обвинения в скрити намерения, подмяна на истинското с имитация – може да се промъкне в преводния текст във вид на езикови предпочитания, тъй като такава риторика присъства осезаемо в нашата култура. Изводът му е, че единствено гневната, често пресилена лексика в превода на Любомир Огнянов – Ризор от сталинистката епоха (1955 г.) издава напрежение от натрупани мълчания.
За разлика от подчертано личното изживяване на българския „Хамлет” на Трендафилов, проф. Николай Аретов се позова на текстове, вероятно подпомогнали рецепцията на Шекспирови сюжети („Философски мъдрости на Софроний Врачански от 1802 г. и превода му „Гражданское позорищеот 1809 г., чийто оригинал датира от 1631 г.). В тях се намират анекдоти от живота на известни личности и други „скитащи сюжети“, които приобщават „българската словесност към тази, в която е израснал Хамлет“.
Проф. Александър Кьосев пък представи процеса на насаждане на официален прочит на историята за датския принц у поколения ученици между 1945 и 1989 г. В разгледаните трийсетина учебника по литература пиесата „Хамлет” е поставена в безопасен идеологически контекст – трагизмът на принца се редуцира до невъзможността сам да се пребори със злото в общество, претърпяващо криза на хуманизма по време на първоначалното натрупване на капитала.
Свежото изказване на д-р Юлия Стайкова даде нагледен отговор на въпроса каква книга чете Офелия. Оказва се, че „книга” е дума-индекс към дълга за тогавашна Англия традиция благочестивите девойки да четат книга с молитви и медитации, известни като солилоквии. Този разпознаваем за съвременниците на Шекспир знак е използван в още един смисъл – да разшири значението на солилоквия от разговор със себе си към плуралистична сценична композиция, включваща публиката. Тази интерпретация е съществена за българските преводи на най-прочутия монолог на Хамлет, тъй като в оригинала Tobeornottobeлипсват лични окончания. В речника на българина е влязла формулата Да бъдеш или не. Изборът на Александър Шурбанов, вместо нея, да използва генеричното Да бъдем или не обаче не е случаен и анализът на д-р Стайкова ни дава още едно основание да му вярваме.
Д-р Камелия Спасова представи рецепцията на Хамлет чрез мета-репрезентацията му в романа на Гьоте „Вилхелм Майстер – години на учение и обобщи, че подобна интертекстуалност може да има педагогическа стойност. Според режисьора Николай Георгиев театралните превъплъщения на българския Хамлет страдат поради липсата в нашата литература на сроден герой.
Своето лично изживяване на Хамлет сподели и режисьорът Иван Добчев. В „Завръщане във Витенбергтой и съавторът му Георги Тенев са се заели да развият символното значение на мястото, където принцът получава образованието си. Загърбвайки индексните значения на Витенберг през XVIвек като родно място на Мартин Лутер, те го идентифицират с Шекспировия театър "Глобус". Това не променя основния замисъл на пиесата на „гнилата“ Дания да се противопостави място, където достойнството е ценност и човешкият дух е свободен. Мнението на проф. Добчев е, че нито един превод не е достигнал въздействието на езика на Шекспир.
По-късно следобед събитието завърши в учебния театър Алма Алтер, където студенти по Английска филология и актьори от театъра импровизираха сцени от „Хамлет. Д-р Георги Няголов представи участниците в стартиралия преди три години свой избираем курс за студентите англицисти „Шекспир чрез театър. Тази година групата се е обединила около оригиналното виждане на „Хамлеткато лирична драма (Шурбанов).
Следващото Шекспирово преживяване се очаква през декември.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”