Български  |  English

Икономическото НАТО

 
Възможности и рискове в ТТИП
 
Състояние към момента
Преговорите за трансатлантическо споразумение за свободна търговия (ТТИП) имат дълга предистория. Още преди началото на века имаше дискусии за такава зона за свободна търговия, позната и под наименованието „икономическо НАТО”. Предварителните консултации се извършваха от различни работни групи и органи и ставаха все по-конкретни. През юли 2013 г. най-сетне започнаха официалните консултации. През март 2014 г. се състоя четвъртият кръг от преговорите. След всичко, което стана известно, се разбра, че преговорите са трудни и има много отворени въпроси. Основен проблем е, че до края на разговорите си остава тайна за какво точно се преговаря. Това е обичайно и се вижда и при други такива споразумения, но затруднява оценката и анализа.
 
Цел на споразумението
Чрез съответни договорености трябва да се направи възможна свободната търговия между Европейския съюз и Съединените американски щати. В детайлите става въпрос за различни области на договаряне. Първо, трябва да отпадне голяма част от съществуващите сега мита между Европейския съюз и САЩ. Тук няма кой знае какво поле за действие, защото много неща вече са направени. Но наличният потенциал не бива да се подценява, както показва примерът с химическата индустрия. Съюзът на химическите компании в Германия обръща внимание на това, че в химическата индустрия най-високото мито продължава да бъде 6.5%. Изчисленията показват, че на година химическите предприятия от САЩ и ЕС плащат по 1.6 милиарда евро в касите на другата държава, въпреки че 40% от натоварената с мито търговия се извършва между клоновете на едно и също предприятие. От основно значение е премахването на нетарифните ограничения. Към това спадат преди всичко уеднаквяването на предписанията и техническите норми на производство, но също така и отстраняването на бюрократичните трудности. А това означава, че се засяга широкото поле на здравните стандарти, защитата на потребителя, защитата на личните данни, законите за храните, стандартите за защита на околната среда, трудовите права, регулацията на услугите и други. Много важен е и достъпът до обществени поръчки. И накрая, предприятията трябва да имат по-добра защита при правни спорове с държавните органи. Ако е дискриминиран от политическо решение, чуждестранният инвеститор трябва да може да заведе иск пред независим арбитражен съд и да иска обезщетение за нанесените му вреди.
 
Позитивни очаквания от споразумението
Успешното завършване на преговорите ще доведе до създаване на голямо икономическо пространство. То ще обхваща около 800 милиона души и 50% от глобалния БВП. Затова не е за чудене, че планираното търговско споразумение се подкрепя най-вече от страна на бизнеса. Едно толкова значимо икономическо пространство би било важна противотежест на набиращи сила икономики, като страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Все по-важен става и въпросът кои стандарти важат в международната търговия. Търговията между ЕС и САЩ обхваща около 40% от световната търговия. Приетите от ЕС и САЩ единни стандарти биха могли да бъдат важен фактор в конкуренцията и сигнал за цялата световна търговия. За да илюстрираме с пример: техническите изисквания за тежкотоварни превозни средства са различни в Европа и в САЩ. Тъкмо за силно експортно ориентираната германска (и баварска) автомобилна индустрия би било от голямо значение, ако се стигне до единни стандарти. Това е възможно и за технологиите на бъдещето, например при стандартите на уредите за зареждане на електронните автомобили.
Една трансатлантическа зона за свободна търговия би довела, според оценките на различни експерти, до положителни импулси в икономическия растеж, благосъстоянието и заетостта. Проучване на института Ifo, направено по поръчка на фондация „Бертелсман”, стигна до заключението, че средно в страните от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) ще бъдат създадени до 2 милиона допълнителни работни места. Само в Германия биха могли да се създадат 160 000 нови работни места и реалният доход на глава от населението дългосрочно да се повиши с около 5% спрямо сегашния. В проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) пък се казва, че в резултат на намаляването на разходите, което ще дойде от падането на търговските бариери, може да се очаква значително повишаване на реалните доходи. Според проучването, то възлиза на около 120 милиарда евро на година за целия ЕС, което означава по 545 евро средно за семейство в ЕС.
Тези оценки са много критикувани. И действително: верността им зависи от много фактори, които не могат точно да се прогнозират. Най-важен ще бъде обхватът на премахването на търговските ограничения. Смята се за безспорно, че премахването на търговските ограничения и свободната търговия допринасят за увеличаване на благосъстоянието. Икономическата история винаги го е показвала. Увеличаване на благосъстоянието на Европа като цяло не означава обаче, че развитието ще е положително за всички страни членки и всички икономически области. За страни с висок износ за САЩ като Германия - и особено за Бавария - е ясно, че общият ефект ще бъде положителен. Отделните икономически сектори обаче се различават. Институтът Ifo, например, очаква най-силно повишаване на добавената стойност и на заетостта в електротехниката.
Освен икономическо, трансатлантическото споразумение за свободна търговия има и политическо измерение. Защитниците на споразумението се надяват на засилване на отношенията между САЩ и Европа. По различни причини тези отношения отдавна поохладняха. Разправиите около Иракската война допринесоха за това, както и напоследък скандалът с подслушванията на американската Агенция за национална сигурност. Освен това, вече се регистрира, че в САЩ интересът към Европа и информацията, свързана с нея, намаляват. Заедно с това се вижда, че САЩ се ориентират към Азия, откъдето се предвижда да дойдат пазарите на бъдещето. Поради това съществува напълно реална опасност да се стигне до все по-голямо разделяне на пътищата.
 
Къде са рисковете?
Очевидно е, че в Германия и в Европа преговорите за трансатлантическото споразумение за свободна търговия се придружават от все по-голяма критика. Критиката идва най-вече от организациите за защита на околната среда и от антиглобалистите, но също и от Съюза на селските стопани, например. Дискусиите са много емоционални, опасенията - големи. Главният въпрос е: може ли да се запази германското и съответно, европейското ниво на защита на околната среда, на труда и на правата на потребителя? В аграрната област се опасяват, че на пазара ще излязат генно модифицирани храни, без за това да са поставени задължителните обозначения, третирано с хормони месо и дори месо, третирано и с хлор (така наречените „хлорни пилета”). Като цяло, витае страхът, че ще бъде заплашен европейският модел на селско стопанство и особено баварските екостопанства. Такъв ще е случаят, например, ако всяка държавна субсидия се счита за „възпрепятстване на конкуренцията и свободната търговия”. В момента е възможно селските стопани да бъдат стимулирани да отглеждат определени породи животни и да произвеждат за вътрешния пазар. Но ще бъде ли възможно това в бъдеще? Както във всички останали области, така и в селското стопанство зависи от конкретните регулации. Германският съюз на селските стопани се надява най-вече на улеснен достъп до американския пазар. Много предприятия от млекодобива се страхуват от сложните процедури по регистрация в САЩ, въведени за защита от биотероризъм. Според мнението на Германския съюз на селските стопани, подобни бюрократични бариери пред износа трябва да бъдат премахнати.
Наемният труд в САЩ е по-малко защитен, отколкото в Европа. Трябва ли затова и Европа „да зачерква” права? И трябва ли да се очакват вълни от приватизация във водоснабдяването, образованието и здравеопазването? В областта на културата се опасяват, че задължителната либерализация ще постави под въпрос културното многообразие в Европа. И най-после, съществуват опасения, че и защитата на личните данни ще се превърне в размито понятие.
Много критично се гледа и на планираната защитна клауза за инвеститорите. Основната идея инвеститорите да са защитени от дискриминация чрез политически решения със сигурност има своите основания. Обаче въпросите са - какво е дискриминация и докъде може да стигне защитата на инвеститорите? Досегашният опит със защитата на инвеститорите въз основа на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) дава повод за дълбок размисъл. Като отрицателен пример често се дава случаят с корпорация „Етил” (съвместно предприятие между „Дженерал Моторс” и химическия концерн „Дюпон”). Корпорацията произвеждаше MMT, манганово съединение, което се добавя към бензина за по-добро изгаряне в двигателя. Но тъй като MMT е отровно, през 1997 г. канадското правителство забрани употребата му. Тогава „Етил” се позова на споразумението НАФТА и поиска 350 милиона канадски долара обезщетение. След няколко месеца канадското правителство отстъпи, вдигна забраната от MMT и плати 19.5 милиона канадски долара на „Етил”. Друг пример е случаят „Ватенфал”. Шведският енергиен концерн иска от германското правителство 3.6 милиарда евро обезщетение като неустойка за предсрочното спиране на атомните електроцентрали „Брунсбютел” и „Крюмел”. Концернът заведе иск пред независим арбитражен съд.
Нима по този начин не се изпразва от съдържание основният демократичен ред? В договорите към търговското споразумение при всички случаи трябва да залегне уговорката, че отделните държави запазват политическата си свобода на действие. Европейската комисия прави усилия да успокои страховете. Особено набляга на това, че високите европейски стандарти за защита на потребителя нямало да бъдат нарушени. С какво обаче ще се направят безспорно необходимите компромиси? Илюзия е да вярваме, че САЩ, например, ще направят възможен достъпа до обществени поръчки за европейски фирми и същевременно ще приемат високите европейски стандарти в други области. Американското селско стопанство се разпростира на огромни площи и е много високо индустриализирано. Трудно можем да си представим, че над Европа няма да се упражни съответният натиск. Знае се, че САЩ са всичко друго, но не и лесен партньор за преговори. Допълнително затруднение е, че подходът за определяне на стандарти за сигурност в ЕС е различен от този в САЩ. Това си личи например по разрешителните режими за химически вещества. В САЩ изхождат от това, че дадено химическо вещество е безопасно, ако няма информация за вероятни рискове. В Европа принципът е различен: тук производителите трябва да носят повече отговорност за продуктите си и критериите са по-строги.
Между другото, струва си да се отбележи, че и американското население все повече се замисля. Там, например, социологическите проучвания отчитат въпроси, като: дали говеждото от Европа не е заразено с „луда крава”, дали лекарствата в Европа не се пускат твърде бързо за свободна продажба и дали данъчните тежести за тютюневите концерни не са прекалено леки. Емоции и от двете страни на Атлантика.
 
Спешна необходимост от обществен дебат
Една от основните критики към преговорите за търговското споразумение е, че те не са достатъчно прозрачни. На това Европейската комисия отговаря, че водещите преговорите от страна на ЕС редовно ще се срещат с представители на правителствата на държавите членки, за да ги информират за хода на преговорите и да включват в тях и становищата на техните страни. Същото важало и за Европейския парламент. По-нататък Европейската комисия говори и за консултации с представители на гражданското общество.
Факт е обаче, че до обществеността стига твърде малко информация за хода на преговорите. Няма ли опасност в края на преговорите Европейската комисия да представи един готов текст, в който нищо вече да не може да се промени? Още повече, че от американска страна е необходимо само съгласието на правителството и на Конгреса, вероятно дори по ускорената процедура. Един закон, изработен по бързата процедура, би могъл да позволи на американския президент да прокара споразумението за свободна търговия с ускорени темпове в Конгреса, като Конгресът се откаже от правото си на поименно гласуване – обичайна практика при международни договори. В Европа обаче е необходимо съгласието на 28 отделни правителства. А има ли германското правителство наистина възможността да отхвърли споразумението? Най-важният въпрос обаче ще бъде дали всяка страна членка на ЕС трябва да одобри споразумението или ще е достатъчно да има само мнозинство – към което се стреми Европейската комисия.
Преговорите по споразумението за свободна търговия все повече се съпровождат от отрицателни емоции. На това може да се противодейства само с повече прозрачност и обществен дебат, колкото и трудно да е това при текущи преговори. Всички потенциално засегнати страни спешно могат да бъдат посъветвани да обмислят всички възможни последици от споразумението за свободна търговия и да упражнят съответното политическо влияние. Иначе в края на преговорите може да се стигне до неприятната ситуация, в която важни, принципни въпроси вече не подлежат на промяна.
До края на 2014 г. трябва да са готови детайлите по търговското споразумение. Това хич не е много време. И затова още повече важи, че „който превари, той ще натовари”. Който навреме се включи в разговорите, той може да прокара своята позиция.
 
Д-р Петер Витерауф
макроикономист и изпълнителен директор на фондация „Ханс-Зайдел”, Мюнхен
Politische Studien, 2014
 
 
ТТИП в числа
 
0.48% процента - с толкова ще се повиши икономическият растеж на Европейския съюз, ако Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ (ТТИП) влезе в сила, според заложения план. Такива са поне очакванията на Европейската комисия. Това не е много - особено след като ще се усети едва след 2027 г. И това са най-оптимистичните прогнози наЦентъра за европейски политики в Лондон, направил дълбинно изследване, но въз основа на теорията за свободната търговия и общото равновесие, която среща сериозни критики и дори в някои експертни среди се отхвърля като нереална и неработеща. Други изследвания пък предвиждат по-ниски резултати, но е добре всички данни да се вземат под внимание, тъй като ТТИП е най-сложното споразумение за свободна търговия, което някога е било сключвано. Освен това, няма и точни математически модели, които да гарантират неговите резултати. Независимо от това обаче, германската икономика има големи очаквания от договора - както за по-широк достъп до американския пазар, така и за по-ниски разходи заради общите стандарти в производството на различни продукти. Един от вече изтърканите примери е унифицираният мигач в автомобилната индустрия. Германските анализатори са категорични, че тъй като и европейската, и американската икономика са сравнително затворени, тяхното взаимно отваряне ще доведе до значим икономически стимул. В същото време обаче други икономически експерти предупреждават, че за да бъде успешен подобен модел на отваряне, двете интегриращи се икономики трябва да бъдат сравнително хомогенни, със сходна степен на икономическо развитие. И тук като пример за неуспешни модели на интеграция анализаторите посочват зоните на свободна търговия в Латинска и Северна Америка. В този смисъл, споразумението ТТИП не би довело до намаляване, а до увеличаване на разликите дори в европейски страни, но със слаби икономики.
 
820 милиона души – толкова граждани в Европа и в Съединените щати ще са потенциално засегнатите от предложенотоТрансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Ако начинанието успее, ще възникне най-големият икономически пазар в света. И той ще разчита не толкова на митата или квотите за износ, които в голяма степен между САЩ и ЕС вече са регулирани, а ще се стреми към хармонизиране на регулациите, стандартите и законовите положения в почти всички сфери на икономиката и публичния сектор. Това обаче усложнява преговорите. Неслучайно по пътя към споразумението се върви още от средата на 90-те години и то поради настойчивото настояване на големи международни концерни. На политическо ниво проектът също е насърчаван горещо, защото Европа и Съединените щати вярват, че по този начин по-лесно ще могат да удържат икономическото си превъзходство над засилващи се политически играчи като Китай. Условието за това е партньорите да са на единна позиция. Но това няма да е лесно, защото противоречия има и то не само по финансови въпроси и по проблеми на селското стопанство. Ето защо се очаква и проектодоговорът да бъде готов най-рано в края на 2015 г.
А дотогава ще се водят много спорове, включително и по концептуалния замисъл на споразумението. Някои противници на ТТИП от левите среди смятат, че докато не се проведе сериозна дискусия по отношение на самата теория за свободната търговия и по-конкретно върху разбирането, че свободният пазар, функционирайки максимално автономно с оптимално използване на всички ресурси, включително и на трудовите, успява да постигне общо равновесие, не би било възможно да се предвидят каквито и да било положителни резултати от споразумението. И алтернативата, която тези опоненти предлагат, е отново либерализиране, което обаче не се разбира само като премахване на регулациите, а като съчетаване на освобождаването от определени бариери с усъвършенстване на регулирането.
 
1 000 000 подписа – толкова граждани от общо седем европейски държави са необходими на Европейската гражданска инициатива, за да “принуди” Брюксел да насрочи изслушване по предложеното споразумение за свободна търговия. След това Европейската комисия трябва да изготви позиция и в Европейския парламент да се проведе дебат с широко обществено участие. Сред евродепутатите ТТИП също не се приема изцяло безкритично. “Против” се обявяват и десни, и леви, и Зелени, “за” са по-скоро консерваторите, а социалдемократите са разделени на две. Основната критика сред евродепутатите е, че споразумението ТТИП е предназначено да обслужва преди всичко интересите на международните корпорации, а не на гражданите.
Освен това, постоянен повод за негодувание е тайнствеността, в която са обгърнати излъчените за преговарящи от европейска и американска страна. Те около година вече се срещат на закрити заседания и темите, които казват, че обсъждат, са доста грубо очертани. Липсват подробности около резултатите от предишни преговори. Дали страховете и резервите, изразени по повод споразумението, са оправдани или не, все още е трудно да се каже. Но особено в Германия, Австрия, Франция и Люксембург съпротивата на гражданите срещу ТТИП е много силна. За сметка на това, в Обединеното кралство и в страните от Южна и Източна Европа доскоро цареше спокойствие. На 11 октомври обаче и те се включиха в общите демонстрации, обхванали 400 европейски града. Във възгласите на протестиращите се чуха настоявания споразумението да гарантира не само човешките, но и социалните права – достойни условия за труд, технологични стандарти, корпоративна социална отговорност и честна (fair trade), а не само свободна търговия. В призивите им присъстваше желанието разширяването на достъпа до нови пазари и засилването на конкуренцията да не е в ущърб на потребителите и за сметка на безопасността на условията на труд и защита на околната среда. Категорично се заяви, че предмет на преговорите не следва да бъдат въпроси, отнасящи се до прилагането на технологии за шистов газ, мерки и стандарти за прилагане на ГМО и защита на личните данни. Издигнаха се възгласи споразумението да включва задължителни и общи мерки по отношение на регулирането на финансовите пазари, включително и по отношение на финансовите услуги – един въпрос, по който от страна на САЩ категорично се отказва записването на финансовите услуги в обхвата на споразумението и се отхвърля включването на специален режим за уреждането на споровете инвеститор – държава. Не на последно място, излезлите на улицата с желание да предизвикат по-силен обществен интерес към ТТИП издигнаха глас, че споразумението не следва да съдържа разпоредби, които да рискуват да засегнат културното и езиковото многообразие на съюза или на неговите държави членки.
 
28 държави – толкова страни членки на ЕС са предоставили мандат за водене на преговори. Критиците на споразумението пък настояват преговорите да бъдат прекратени. Дали ще се стигне до това, е малко вероятно, тъй като повечето страни в ЕС искат споразумение със Съединените щати. В същото време, стои въпросът какво ще се случи, когато договорът бъде завършен. Не е ясно дали само Европейският парламент и правителствата или също така и националните парламенти трябва да се съгласят с параметрите му. Това предстои да бъде изяснено от Европейския съд. И ако съдиите установят, че всичките 28 национални парламента трябва да си кажат думата, влизането в сила на споразумението може да се отложи доста във времето. Основателни причини за това има много – един конкретен пример от последните дни, обсъждан в германските медии, е, че шведският енергиен концерн „Ватенфал” е поискал сериозно обезщетение поради отказването на Германия от атомната енергия (предвидено е Германия да затвори последните си атомни електроцентрали през 2022 г.). В основата на иска стои международно енергийно споразумение, в което са записани клаузи за защита на инвеститорите. Подобни специални права за корпорациите със сигурност ще бъдат включени и в ТТИП. За критиците на споразумението случаят „Ватенфал” е достатъчно убедително доказателство за това как големите компании могат да саботират и подриват всички нови закони, приети в защита опазването на околната среда, екологията, правата на потребителите. Често в тези сфери между САЩ и ЕС има големи различия, които двете страни енергично се стремят да намалят в процеса на преговорите по ТТИП. Критиците на споразумението обаче са убедени, че различията много лесно ще бъдат премахнати за сметка на по-високите стандарти, до този момент упорито отстоявани от европейските работодатели и предприемачи.
 
149 399 заявления по темата за механизма за защита на инвеститорите (ISDS) – толкова мнения са изпратени от граждани, сдружения и организации по повод планираното въвеждане на механизъм за защита на инвеститорите, според който споровете между държава и инвеститор трябва да се отнасят към наднационален трибунал, където, както пише в писмата, „трима корпоративни адвокати” решават дали даден закон, който определена държава е приела, е справедлив или не. Новите клаузи по ISDS са изключително спорен момент в преговорите за ТТИП. Техните текстове дават възможност големите компании да съдят държавите членки, ако техните закони по някакъв начин пречат на дейността им и възпрепятстват възможностите им за развиване на печеливш бизнес. При подобни случаи обаче чувстващата се засегната страна няма да търси справедливост в съда на съответната държава, а ще се обръща към частни арбитражни съдилища, които заседават на закрити заседания. Досегашната практика на подобни арбитражи показва, че когато големите корпорации подадат искове за нанесени щети, накрая високата цена се плаща от обикновените граждани. И именно по проблема с гарантираната защита на интересите на големите корпорации противниците на ТТИП намират най-големи поддръжници. Гражданските протести бяха толкова ожесточени - някои от тях се проведоха пред сградата на германското правителство, че преговарящият екип от европейска страна отложи с няколко месеца разговорите по съответната глава в ТТИП и възложи провеждането на специално проучване.
 
90 процента – такава част от насажденията със соя, царевица и захарно цвекло в САЩ са генно модифицирани. Това е прекалено висок процент за европейските разбирания. В Германия отглеждането на подобни култури е строго забранено, а 80% от анкетираните в социологическите проучвания са категорично против използването на генно инженерство в храните. Тук обаче натискът от американска страна е много силен в посока ЕС да стане по-отворен за земеделски и хранителни продукти, произведени в САЩ. От организациите за защита на потребителите се опасяват, че в резултат на този натиск високите европейски стандарти ще се снижат и различни продукти, за които доскоро е било немислимо да започнат да се продават в ЕС, ще се появят по щандовете на супермаркетите. При други сценарии обществените страхове се предизвикват от хлор в пилешкото месо и от хормони в говеждото.
 
48 000 000 фирми - толкова милиона предприятия в ЕС и САЩ, по данни на американското посолство в Берлин, представляват средната класа на територията на двата големи политически субекта.Политици и от двете страни на Атлантическия океан често пъти споменават това число, за да подчертаят колко много малки и средни предприятия и фирми ще могат да се възползват от ТТИП, предлагайки по-лесно своите стоки и услуги на външните пазари, освободени от мита и досадни бюрократични процедури.
Освен това, подчертават привържениците наТТИП в Брюксел, малките и средни предприятия ще получат допълнителни поръчки като доставчици на стоки и услуги, независимо от факта, че големите концерни ще имат по-големи възможности за правене на бизнес благодарение на трансатлантическото споразумение.Това мнение обаче не се споделя навсякъде. И според проучване, поръчано отГерманска търговска банка, само в 15% от средните предприятия в страната се споделя, че споразумението ще им осигури по-добри възможни за бизнес.
 
110 000 нови работни места – толкова заетост и то само в Германия, може да бъде създадена в резултат на споразумението, според данни на Института за икономически изследвания в Мюнхен. Условието обаче е американските и европейски компании да не се стремят само към премахване на митата, а и към отстраняване на пречките пред търговията, разбирани като сложни бюрократични процедури. Както обикновено, американците са много по-оптимистично настроени от европейците и техните разчети показват, че всеки спечелен милиард долара от износа в ЕС ще донесе близо 6000 нови работни места. Следователно, благодарение на ТТИП могат да бъдат създадени милиони нови работни места. Тези оптимистични прогнози обаче не се споделят навсякъде с възторг.Не може да се отрече фактът, че ТТИП ще предизвика и структурни промени, за които определени сектори ще трябва да платят висока цена под формата на съкращения на работни места. Други сфери пък – напротив, ще могат да увеличат броя на работещите в тях. В интерес на истината обаче, германските синдикати виждат в ТТИП повече рискове, отколкото възможности. Те изпитват реални опасения, че работниците им ще имат по-ограничени права и ще търпят по-силен натиск от страна на работодателите при определянето на заплатите, с което, за съжаление, неблагоприятните последици за тях в резултат на ТТИП няма да се изчерпят.
 
300 регионални споразумения – толкова договорености за свободна търговия ще са в сила по целия свят в рамките на споразумението ТТИП. По тях страни са две или повече държави. Сред по-известните сред тях са Северноамериканското споразумение за свободна търговия - НАФТА, сключено между Съединените щати, Канада и Мексико през 1994 г., и, разбира се, споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). През последните години тези договори придобиха по-голямо значение, тъй като усилията за сключване на едно глобално споразумение в рамките на Световната търговска организация не дадоха никакъв по-сериозен резултат.
За отбелязване е широкият обхват на споразумението ТТИП, включващо три раздела: достъп до пазари; нормативно уеднаквяване; правила. Те са подчинени на доминантата – пълна и възможно най-широка либерализация независимо от редакциите, направени в отделните етапи на преговорите, свързани с устойчивото развитие, с усилията за запазване на постиженията, включително и с текста, с който френските преговарящи особено се гордеят, за защита на културните приоритети и идентичност. Всичко това звучи добре и създава впечатление за балансираност, но в същото време категоричните текстове, отнасящи се до тарифни ставки, нетарифни бариери и нормативни условия, не оставят съмнения, че споразумението като цяло е подчинено на изискването всичко възможно да се либерализира. Проблемът за някои опоненти на ТТИП е, че именно тази доминанта на споразумението, изразяваща се във възможно най-пълното освобождаване от всякакви бариери на взаимната търговия, включително в области, които не се отнасят само до достъпа на стоки и услуги до пазарите, но и до достъпа на суровинни ресурси, влиза в сериозен дисонанс с основните документи на ЕС, в които се говори най-вече за устойчиво развитие при защита на околната среда и различните социални права и стандарти.
 
14 европейски министри – толкова висши политически представители на културата призоваха при предварителните преговори по ТТИП сферата на културата да бъде изключена от споразумението за свободна търговия. Техните страхове са, че културните дейности в Европа, субсидирани в голямата си част от държавата, след влизането на трансатлантическото споразумение в сила ще трябва да се конкурират на свободния пазар. Причината е, че с ТТИП ще отпадне и намалената ставка на ДДС за книгите в някои европейски страни, и субсидирането на билетите за театър в други. Добрата новина е, че благодарение на сериозната намеса от страна на Франция, аудиовизуалните медии бяха изключени от преговорите за ТТИП. Освен това, и от Европейската комисия на няколко пъти подчертаха, че сферата на културата няма да бъде включена в трансатлантическото споразумение. Други нейни представители пък настояха това изключване да е гарантирано със специален текст в трансатлантическото споразумение.
 
(по материали от Süddeutsche Zeitung и Politische Studien, 2014)
 
Превод от немски Ирина Илиева


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”