Български  |  English

Ротердам 2015 отвъд конкурса

Пропаганда, секс, феминизъм

 
В Ротердам почти всичко е експеримент и нихилизъм. Но, наред с тематичните, сексуални и формални екстремности, се открояват и вълнуващи автентични истории. Буйствата - принудителни или доброволни, истинни или виртуални - обединяват несъвместими занимания с екзистенциалните/обществени катаклизми и кинематографични практики в различните паралелни програми. И тази година за моето 5-дневно пребиваване на фестивала (в първата му половина) успях да уловя 12 филма извън пълнометражния „Тигров“ конкурс (вж. „Култура“, бр. 5 от 2015). Междувременно директорът му от 2008 Рутгер Волфсон се сбогува с Ротердам.
Тъй като две от програмите са белязани с българско присъствие, ще започна с тях.
 
Светло бъдеще
С многобройните си фестивални участия и награди хипнотичният независим дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Урок“ е почти непрестанно на страниците на „Култура“ (вж. бр. 33, 35, 39, 41 от 2014). С радикалния си автентизъм той се съизмерва с най-добрите първи и втори филми в Ротердам, но притежава качество, чуждо за повечето от тях – вълнуващ е. Успях да видя един от конкурентите му за наградата The Big Screen от тази престижна програма – бразилския „Заклевам се, че ще напусна този град“ на Даниел Арагао. И той като „Урок“ е втренчен в нещастната си млада героиня (Бианка Порте), но не постига мащаба на внушението му. Започва ударно – гола, тя налага мъже в бели престилки из болничен коридор. Съумяла да убеди лекуващия си лекар да я пусне, пристига в имението на баща си в Ресифе, решена да не се връща повече в клиниката за наркомани. Иска да е самостоятелна и обичана. Но никой не я приема сериозно. Разпъвана между либидо, чест и обстоятелства, тя е в непрестанен конфликт с годеника си и с баща си. Първият е импотентен, вторият – политик-демагог. Изходът от задънената улица е убийство. Филмът е психеделичен трилър, решен в тъмна тоналност, воден амбианс и нервна превъзбуда. Що се отнася до наградата за разпространение в Холандия, получи я британският „Второ пришествие” на Деби Тъкър (също от Светло бъдеще), но пък „Урок”, представен от Маргита Гошева, продължи победния си ход на север, в Гьотеборг.
Друг филм от Светло бъдеще е „Бог обича боеца“ (Тринидад и Тобаго) на Деймиън Маркано - безпощаден разказ за кипежа в един от бедняшките квартали на Порт ъф Спейн, смятан за столицата на убийствата на Карибите. С лунатична клиповост скача из градската джунгла, съвместявайки насилие и изповед, каменен кръст и откоси, медии и миене на зъби, проституция и вяра, човечност и стръвност, социален протест и смърт... Завладяващ е саундтракът в стил реге-дъб. Заглавието, разбира се, е иронично. С изследването на мизерията, кръвожадността и въвличането на невръстни в престъпността, филмът препраща към „Градът на Бога“ на Фернанду Мейрелис, „Беднякът милионер“ на Дани Бойл или „Измет“ на Стивън Долдри.
Бразилският „Бикът“ на Лариса Фигейредо е трескава разходка из остров Ленсоа подир легендата, че там през ХVІ век призракът на португалския крал Себастиан, омагьосан като бик, е основал вълшебно царство след поражението си от маврите в Мароко и изчезването в пустинята. В търсене на някаква връзка с краля днес, млада португалка (Джоана де Верона) пее с деца край огън, общува с местна врачка, разпитва де що види, рови крака из пясъка, вее коси на вятъра, а океанът величествено мълчи... Филмът е независимо, красиво и доста женско документално наблюдение.
 
Сигнали: Всекидневна пропаганда
Тази програма бе сред най-обсъжданите в Ротердам. Изготвена от Евгений Гусятински, тя съдържа 13 основни филма от 1929 до днес; 4 съпътстващи и 5 инсталации. Логото й е „Ако имате добра визия, всеки проблем може да бъде решен“, а мотото е взето от Жан Бодрияр: „Цялостният сценарий на рекламата и пропагандата идва от Октомврийската революция и борсовия крах от 1929“. Изобщо, филмите изследват пропагандистката манипулация.
„Няма място за новите кучета“ на скандалния руски художник Олег Мавромати, избягал навремето от Москва в София и от две години в Ню Йорк, е българо-руски експериментален филм, произведен в САЩ и продуциран от съпругата му Боряна Роса и руснака Андрей Силвестров. Изграден е от файлове на 29-годишния видеоблогър Сергий Астахов в YouTube – намесата е само монтажна (Олег Мавромати и Боряна Роса) и в качеството на звука. С пухкаво бебешко глуповато лице и кръстче на врата в едър план той нарича себе си „патриот“ и „православен деятел“. Нареждайки с напевни повторения, споделя своята привързаност към московските хипермаркети и евтината храна, към Путин, към самодържавието, към естрадата... Говори за своя „библия на антихриста“, за хомофобията си – резултат от лечение на гейството му, за страха от Трета световна война, за децата, за самотата си... Независимо дали в кадър е Астахов (понякога в камуфлажни дрехи и по слип) или хранителни продукти, пожар и готварска процедура, не можеш да отлепиш очи – човекът видимо е болен, но и някак паралитичен в инфантилния си патос. И е противно, и е смешно – пред нас е виртуален потребител на днешната руска пропаганда. И по-важното е, че Мавромати не се подиграва на героя си - в продължение на 82 минути нещастникът се превръща в пълнокръвна метафора на днешната болна Русия. Не просто сензационно, а страховито преживяване.
На фона на еротична връзка, прераснала в любов, южнокорейският „Произведено в Китай“ на Ким-Дон-Ху изследва враждебните отношения между Китай и Южна Корея като резултат от пропагандистката манипулация. Млад пленителен китаец (Ки Уон-Парк) пристига в Сеул, за да разбере защо е съсипана бащината му ферма за змиорки. Натъква се на красива лекарка (Хан Че-а), която работи в лабораторията на голяма корпорация. Впускат се в див секс. Той се настанява при нея, купува китайски храни, тя ги хвърля в боклука. Общуват без думи поради незнание на езика. Китайска сервитьорка им превежда. Благодарение на лекарката, момчето започва работа като охранител на склад. Разкрива чутовна измама. Стотици змиорки са отровени. Любовта надвива корпоративните интереси. Стъпква пропагандата. Мъстта е жестока. Автор на сценария е Ким Ки-док.
 
Сигнали: „Какво е Ф?“
Програмата от 9 филма, посветени на днешния феминизъм и селектирани от Бианка Таал, е с подзаглавие „Насекоми, мъжки светилища, вампири и други феминистки понятия“. И, показвайки различни вариации на актуални женски поведения и отношения от Северна и Южна Америка, Великобритания, Румъния и Южна Корея, е фокусирана върху въпроса какво е феминизмът днес: „бренд, начин на живот или движение“.
От тази програма успях да видя само южнокорейския „Пазарска количка“ на Бо Джи-Йонг. Симпатична и кротка касиерка в хипермаркет е наградена за изрядна работа. Майка е на две деца. Синът й е враждебен, фрустриран тийнейджър – и у дома, и в училище. Колежката й е притеснена самотна майка. Има и чистачка пред пенсия. Трите, заедно с още десетина касиерки, са на временен договор. Изневиделица им съобщават, че ще бъдат съкратени. Въпросните три, особено наградената касиерка, откриват у себе си неподозиран лидерски потенциал. Убеждават колежките си да въстанат срещу експлоататорския диктат. Стигат до стачка. Към тях се присъединява един от мениджърите, но бързо се изплашва. Жените осъзнават силата си. Създаден по действителен случай отпреди няколко години, филмът е изцяло в документална стилистика.
 
Спектър
Чаках с нетърпение „Кръвта на смелите мъже” на исландеца Олаф де Фльор Йохансон, защото си спомням с наслада предишния му филм в Ротердам „Повече сила” (вж. „Култура“, бр. 6 от 2009). Този е също полицейски трилър с гангстери, стрелби и чувство за хумор, но без предишната фантазия. Наркобос си спомня миналото чрез задкадров глас. Млад мъж, син на пенсиониран славен полицай, се подготвя за бащиното поприще. Важната му акция е свързана с огромно количество кокаин и свидни жертви. На фокус е сръбският мафиот Сергей, но непрестанно се сменят местата на добри и корумпирани ченгета. На финала балканецът е заловен, а мафиотът от началото споделя зад кадър: „Аз съм гангстер. Има нужда и от такива като мен”.
La La La at Rock Bottom на Ямашита Нобухиро също разказва за гангстер, но в амнезия (Шибутани Субару). Спомня си единствено пеенето и сцената, а момиче, за което е важен, броди из градските потайности на Осака да разкрие миналото му и да му помогне да си върне паметта. La La La at Rock Bottom е шанс да се чуе японски рок сред смърт и надежда, а и доведе в Ротердам суперзвездата Шибутани Субару. Филмът е какофоничен до зомбиране, но ще запомня изобретателен епизод с ядене на диня и плюене на семки.
„Когато усещам морето“ на японеца Хироши Андо бе също номиниран за наградата Big Screen. Създаден е по едноименния еротичен роман на Кеи Накадзава, който е написала 18-годишна през 1978. Филмът проследява две сюжетни линии, свързани със секс и разминаване: на двойка, която в леглото е жарка, а извън него – объркана; на ученичка пред матура, влюбена в по-възрастен от нея мъж, който иска само тялото й. Първата девойка е от средната класа, често си пийва, дори стига до случаен секс с маниак и раздяла с любимия. Втората е бедна и забременява. Общото между тях са необузданите еротични практики и властните майки. На финала първата девойка се взира в морето. Филмът е едновременно неистов и изтънчен, решен в ретро стилистиката на 70-те.
LimeLight бе новата програмаот хитове, които след фестивала ще излязат на холандски екран.
„Луда любов” (с френското заглавие Amour fou) на австрийката Йесика Хансер разказва за заедността в смъртта на немския поет-романтик Хайнрих фон Клайст (Кристиян Фридел) и избраницата му Хенриета Фогел (Бирте Шноинк). Щастливо омъжена за либерален буржоа с красиво куче и майка на дъщеричка, тя цъфти в скромния си салон – свири на пиано или пее, а детето й акомпанира. Към компанията се присъединява новопристигналият в Берлин Фон Клайст, който настоява да се самоубие, но не сам. След като аристократка му отказва тази „чест”, той се прехвърля на Хенриета. Запленена от плама му и ужасена, че не й остава много след открит тумор в мозъка, тя го следва. Връща се у дома, но отново забягва с него. Този път – до смъртта. На финала се оказва, че парижкият лекар е сбъркал диагнозата й, а дъщеричката я замества на пианото в салона. Проследявайки живота в малкото общество и рисувайки Фон Клайст като маниакален егоист, а Хенриета – като наивна стръв, филмът изследва обществените и екзистенциалните нагласи в Германия през 1911. Предимно затворен в интериори и диалози, той е визуално пленителен. Не подозирах, че след „Другият бряг” на полякинята Магдалена Лазаркевич (вж. „Култура”, бр. 43 от 1998) е възможна предизвикателна интерпретация на тази безумна двойна смърт.
„Смили се – истории на „Матеус Пасион” на холандеца Рамон Гелинг е грандиозен пъзел от впечатления за „Матеус Пасион” на Бах. Репетира се от хор на бездомници в изоставена църква, а междувременно за произведението и влиянието му говори кой ли не: Питър Селърс, Емио Греко, Саймън Хелси... С кръст по сцената или с количка по моста, в мултиезична среда и със социален патос, Рамон Гелинг въплъщава преклонението си към магията на „Матеус Пасион”. Но, честно казано, произведението му е по-близо до видеоинсталация и е прекалено разтеглено в 98 минути.
Затова пък не исках да свършва завидно истинният филм на друг холандец - председателят на голямото жури Ролф де Хеер, който живее в Австралия. Заглавието е „Страната на Чарли”. Разказва за възрастния абориген и маргинал Чарли (Дейвид Гуспили), който със себеподобни обитава допотопни биваци из Австралия. Пушат и пият до последен цент, вечно нащрек да не бъдат прокудени. Чарли е в шизофренна ситуация на собствената си земя: между два езика, две култури, двойствено отношение на полицията: хем го преследва, хем се възползва от знанията му за региона. Той е самата виталност – останал сам в гората, подгизнал от дъждове, едва не умира, но е спасен в болница. На финала се съгласява да учи децата на традиционен аборигенски танц. Фантастичен актьор – напълно заслужена е наградата му за мъжка роля от „Особен поглед” в Кан, а е и съсценарист. От една страна, филмът препраща към чергарството на американския „Зверовете на дивия Юг” на Бен Зайтлин, от друга се влива в тазгодишната ротердамска тенденция „сладка изолация”.
Засега знам, че „Урок“ ще е в конкурса на предстоящия 19. София Филм Фест, “Гълъб, кацнал на клон, размишлява върху съществуването“ и украинският „Племе” ще бъдат сред хитовете. Дано и нещо друго от филмовото стълпотворение в Ротердам стигне до нас.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”