Български  |  English

Светът е бойно поле

 
Новото формирование „Ислямска държава” увеличава влиянието, територията и ресурсите си. Западът реагира предпазливо, а реториката е далеч по-пестелива в сравнение с тази от 1991 г., когато Колин Пауъл кратко и недвусмислено заяви: „Стратегията на САЩ срещу армията на Саддам Хюсеин е много ясна: унищожение”. Унищожаването на „Ислямска държава” днес не изглежда толкова еднозначно. Защо? Този текст използва психоаналитичното и антропологично разбиране за света в опит да обясни причините.
 
Арабският халифат: по следите на изгубената слава
Всяка етническа група има своя митология. Теоретикът на национализма Антъни Смит смята, че национализмът се основава на далечната история на етническата група. Групата се консолидира само след като успее да превърне тази история в споделена от всички версия за миналото. Така се появява общата идентичност на групата и тя се превръща в нация. Национализмът, разбира се, не е реалистична версия на миналото, а негова митологизирана интерпретация. В тази интерпретация етническите групи избират да възвеличават определени събития от историята си за сметка на други. Така се раждат митовете на нациите. Групата се сплотява около общите митове и „изхвърля” тези свои членове, които не ги споделят. Митовете на нациите носят символно значение. Митът е език, смята Клод Леви-Строс. Митовете на нациите съществуват, за да обосноват политическите актове от днес с отдавнашни победи и вражди. Всяка национална митология съдържа митовете за свещената земя, Златния век, падението и изкуплението, което един ден ще доведе до нов Златен век.
Прочетен през тази теоретична призма, арабският национализъм има своите основания: Арабският халифат, достигнал апогея си между VIII и XIII век и успял да обедини ислямските братя в една територия, религия и език, предизвиква заразителен носталгичен сантимент у много араби, населяващи земите на някогашния халифат, но унизително подчинени днес на корпоративните и военни интереси на Запада или на произвола на местните диктатори. Как обаче национализмът от териториален и религиозен тип се помества в постмодерния свят?
 
Сривът на времето
Националистичната мобилизация в Арабския свят днес се определя от парадоксалното съчетание на Средновековната идеология на шериата с модерни технологии, западно образование и морална разюзданост, срещу които всъщност тази идеология въстава. Как е възможно това? Американският психоаналитик от кипърско-турски произход Вамик Волкан предлага понятието „срив на времето”, за да обясни защо една голяма група хора може да действа в контекста на своето време, но с идеологическия апарат на предците си. В ситуация на силна несигурност, смята Волкан (който наскоро беше гост на Българското психоаналитично общество), големите групи се обединяват около тези архаични образи и митове, които сплотяват групата и я връщат към събитие в колективната й памет, символизиращо нейната заедност. С други думи, една религиозна или етническа група преживява психологически регрес, за да намери споделен от всички отговор на въпроса „Кои сме ние?”. По този начин, по време на Югославските войни от края на ХХ век, много политически и военни действия бяха обосновани с митологизирани събития от времето на Османското нашествие. Защо точно днес сривът на арабското време е актуален?
 
Западът
Западът със сигурност има важна роля в националистичното възраждане на арабския свят. Много политически антрополози смятат, че появата на радикални ислямистки движения стана възможна в контекста на отношенията между Америка, Русия и Европа, чиито зони на конфликтен интерес бяха удобно изнесени вън от центъра на Западния свят. В този смисъл, терористичният акт от 11 септември 2001 г. може да бъде разчетен като опит конфликтът да се върне там, където е неговият първоизточник. Разбира се, това е само част от контекста. Една кратка историческа справка за появата и развитието на най-популярните ислямистки формирования очертава важни взаимозависимости.
Талибаните се появяват по време на съветската окупация на Афганистан. В края на 70-те години на ХХ век тренирани в Пакистан муджахидини биват финансово подкрепени от САЩ и Саудитска Арабия, за да се противопоставят на съветската окупация. Талибаните дават началото на Ал Кайда, която най-осезаемо стъпва на политическата сцена с присъствието на САЩ в Саудитска Арабия в навечерието на първата война в Залива от 1990 г. Египетските ислямисти също не са изолиран феномен. Движението „Мюсюлмански братя” се формира по време на британската окупация на Египет, започнала в края на XIX век и приключила през 50-те години на XX век. Хизбула в Ливан се появява в отговор на израелската инвазия в Ливан, а палестинската екстремистка групировка Хамас е отвеният удар на окупираните от Израел палестински територии. Но дали става дума за форма на национализъм, събуден пред заплахата от икономическа колонизация на арабския свят?
 
Икономика на отношенията
В своето есе „Losing hearts and minds in the war on terrorism” - „Да изгубиш сърцата и умовете (на местните хора - б.пр.) във войната с тероризма”, антропологът Джефри Слука напомня за големия брой цивилни жертви, политически убийства, „признания”, извлечени с помощта на изтезания, и ежедневното погазване на основни човешки права от страна на американски войници срещу местното население в Афганистан, Пакистан и Ирак. Професор Слука дори нарича отношението на САЩ „държавен тероризъм във войната с тероризма” (Слука 2010: 109). В заключение, антропологът твърди, че светът не успява да спечели на своя страна сърцата и умовете на местните хора и да им внуши необходимостта от политическа промяна. В допълнение: гражданите, които решават да сътрудничат на проамериканското управление на Ирак, стават лесна мишена за саморазправа от страна на своите политически опоненти, без да могат да разчитат на каквато и да било защита от страна на западните си съюзници.
През август 2006 г. в афганистанската провинция Кандахар талибаните установяват контрол над по-голямата част от територията й. Замяната на американски военни бази с бази на НАТО окуражава талибаните, но това, което им помага най-много, е практически несъществуващата закрила за местните хора, които стават първата жертва на талибанските милиции. Кандахар се превръща в открит пазар на мак (като реколтата дава своя най-голям плод лятото), а патрулите на НАТО изчезват от градските улици. През септември броят на убитите от талибани граждани вече е 2300 души. Тази история се мултиплицира в Ирак. Урокът, който Западът не успява да научи, е, че борбата с тероризма не е военна, а политическа; и като такава, изисква широката подкрепа на цивилното население. В противен случай войната се превръща в съревнование на въоръжени отряди, които се умножават в зависимост от етническата, религиозна и политическа карта на съответната територия. Това „разбива” държавата и я прави напълно неуправляема. Сега, когато бойците на „Ислямска държава” установяват контрол над иракските градове и села, отношението на местното население не е така еднозначно, както изглежда за западния наблюдател от дистанцията на неговото сигурно убежище. За местното население „Ислямска държава” е заплаха, но не по-различна от всяка друга, с която това население е свикнало да живее. За някои хора тя дори предлага форма на възмездие срещу една тежко несправедлива досегашна икономика на отношенията.
 
Съвременната война: държави-корпорации
Антропологът Брус Капфърър твърди, че повечето държави днес са олигархични формирования. Или по-точно, държавите са във властта на международни олигархични формирования. Не без помощта на Запада, Ирак беше превърнат в една такава държава-корпорация – много по-различна от тоталитарната държава на Саддам Хюсеин и много по-удобна за САЩ: по-голямата част от населението сътрудничи на проамериканските служби за сигурност, за да гарантира оцеляването си, а въпросните служби обслужват американските политически интереси. Повечето държави от арабския свят бяха превърнати в постколониални периферии на САЩ и в по-малка степен на Европа и Русия, където насилието на държавата е функция на олигархични корпоративни процеси. Съпротивата – възродена от ислямски национализъм и носталгия по угасналата слава на халифата – също е в крак със съвременните тенденции на мрежов и глобален корпоративизъм. Как иначе би оцеляла? Можем да мислим за „Ислямска държава” като за постмодерно формирование, което разчита на високи технологии и бизнес мрежи, но използва идеологиите на миналото, за да мобилизира архаична колективна идентичност и да привлече бойци от всички територии на бившия халифат, а и отвъд. Млади мъже и жени, родени в западни държави, но идентифицирали се със Златния век, настъпващ в онова, което наричат обща родина, и угнетени от сивотата на улесненото си западно ежедневие, са готови да се включат в редиците на „Ислямска държава”. А това включване е подпомогнато от бързите комуникации и свободното движение на хора и стоки. Техните терористични атаки от началото на януари тази година в Париж ще доведат до поляризация на мненията и радикализация на действията - както на приемните общности, така и на мюсюлманските малцинства в тях. А това ще легитимира „мъченичеството им” и ще донесе нови попълнения за терористичните клетки.
Как изглежда войната, която се води в такава среда?
Съвременната война не прилича на войните, които познаваме от учебниците и историческите филми. Тя се характеризира с висока степен на разрушение, анонимност на извършителите, фрагментираност на земя и идентичност, светкавичност във вземането на решения и чувство за липса на крайна точка. Съвременната война е състояние на ума и тялото, а не инструмент за постигането на определена цел. В този смисъл, национализмът е само първата вълна от мотивацията на участниците. Високо технологична, представляваща поле за тренинг и търговия, експеримент и психична възбуда, войната от началото на XXI век се води, за да осигури всичко, което страните в нея няма къде другаде да получат. Ето защо тя не цели да приключи, а да продължи. Съвременната война не е свързана с високи каузи, въпреки че ги използва, за да мобилизира подкрепа. Тя е продукт на олигархичен интерес, който цели да установи контрол над добива и разпределението на изключително ценни ресурси. Съвременната война се крепи на диалектиката на съревнованието и разпада на националните държави, а не на тяхното утвърждаване. В този смисъл, национализмът е само инструмент за поляризация на настроенията и идентичностите („ние” срещу „тях”), която трябва да доведе до разширяване на бойното поле, т.е. зоната на икономически обмен и психична възбуда. „Ислямска държава” изглежда корпоративно формирование, което атакува и разпада съществуващите национални държави в арабския свят, за да установи тотален контрол над ресурсите на „някогашната свещена родина”. „Ислямска държава” е част от една по-голяма картина, която превръща целия свят в бойно поле.
Б.а. Заглавието е заемка от книгата „Мръсни войни: светът е бойно поле” на американския журналист Джеръми Скейхил.
още от автора
Калина Йорданова e доктор по психоанализа и антропологияот University College London. Има публикации и участия в конференции в университети в Регенсбург, Лондон, Кардиф, Истанбул, Сейнт Андрюс.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”