От пръв поглед ( кино), брой 10 (2802), 13 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Лавинни демони сред смях
Български  |  English

Лавинни демони сред смях

 

„Форсмажор“ (Turist, ForceMajeure), 2014, Швеция/Франция/Норвегия, 118 мин., сценарист и режисьор Рубен Йостлунд, продуценти: Филип Бобер, Ерик Хемендорф, Мари Кьелсон; оператор Фредрик Венцел, музика Ола Фльотум, в ролите: Йоханес Кунке, Лиса Льовен Консли, Винсент Ветъргреен, Клара Ветъргреен, Кристофер Хивю, Фани Метелиус, Карин Миренберг.
Награди и номинации: Кан ’14 – Наградата на журито в секция "Особен поглед" и още 24, номинация за филм и режисьор на ЕФА, за чуждоезичен филм на „Златен глобус“ и др.
Следваща прожекция на 19. София Филм – 16 март 2015 г.
 
Откакто гръмна на фестивала в Кан, тази смешно-страховита психодрама е световен хит, чието заглавие се люшка между оригиналното „Турист“ и международното „Форсмажор“.
Започнал в киното с филми за ски, роденият през 1974 швед Рубен Йостлунд ни запраща в луксозен френски зимен курорт. И в добър хотел ни среща с безупречно шведско семейство: симпатичният Томас (Йоханес Кунке), красивата Ебба (Лиса Льовен Консли) и сладките им дечица Вера (Клара Ветъргреен) и Хари (Винсент Ветъргреен). Вечно заетият баща е откраднал 5 дни и ето ги на ски, с които шведите са си родени.
Планината е пленителна. Пистите – поддържани. Слънцето – ярко. Лавините – контролирани. Електрическите четки за зъби жужат в синхрон. Почивката обещава да бъде перфектна. Но, както на втория ден семейството се кани да обядва на ресторантска тераса, връхлита малка лавина. И в бялата пелена чуваме само момчешкия вик „Тате!“. Паниката бързо отминава. Жертви няма. Но нещо не е наред. Напрежение. Междувременно в курорта пристига влюбена двойка – разведеният приятел на Томас Матс с огромна рижа брада (Кристофер Хивю) и 20-годишното му русо гадже Фани (Фани Метелиус). След като е разказала какво се е случило по време на лавината на непознати, сега Ебба споделя и с тях – градира случката като драматично болеро. Томас се оправдава. Заснетото с телефона го опровергава. Вечерта отприщва хипотетични съмнения у Фани спрямо Матс. Нощният им сън е разбит. И е нелепо, и е истинско. Чувството за вина лавинно обсебва Томас. Семейната хармония е прекършена, а електрическите четки за зъби продължават да жужат в синхрон. Финалът е абсурден.
Разделен по дни, филмът изследва междуполовите отношения с проникновение, достойно за драма на Стриндберг. Но, за разлика от великия си сънародник, Рубен Йостлунд е по-лежерен и повече на страната на жената. С филигранното вглеждане отвъд видимостите в семейството и неспокойните диалози, „Форсмажор“ препраща към неотстъпните Бергманови интервенции в мрачните човешки бездни. Но, за разлика от великия си сънародник, Рубен Йостлунд омекотява драмата със забавно-иронични рефрени като контрапункт: непрестанното бучене на снежните съоръжения, празния хотел, където наблюдател на семейните разпри е единствено тъмноокият камериер с цигара, монотонното жужене на електрическите четки за зъби, прелестната природа, величествената музика на Вивалди.
Въпреки че е безспорно изобретателен в градираното изваждане на скрити демони в контекста на конкретната форсмажорна ситуация и на всеобщата днешна обърканост, филмът е на места обстоятелствен и дефинитивно разтеглен. Разбира се, трябва да се изгледа и заради метафизичния финал. Без да постига феноменалността на Бергман, Рубен Йостлунд заставя да бъде следен.
Между другото, за нас филмът е любопитен и в контекста на родния ни „Лавина“ (1981) на Ирина Акташева и Христо Писков по повестта на Блага Димитрова. За разлика от него, в камерния „Форсмажор“ физически жертви няма, но мотивът на предателството – волно или неволно – е валиден. Както и катарзисът.
Застрашително набъбнаха стойностните чуждестранни филми в паралелните програми на 19. София Филм Фест, но избрах тъкмо този - като най-прочут, най-адекватен на мартенския ни сняг, а и веднага си тръгва.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”