Крешендо/декрешендо (музика), брой 11 (2803), 20 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Мартенски музикални дни - I
Български  |  English

Мартенски музикални дни - I

Фестивалът с въображение

 
55-ият фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе със самото си начало метафоризира и „разгласи” още една 55-годишнина – тази на Националното училище по изкуствата „Веселин Стоянов”. На нея бе посветено откриването на фестивалното издание. В симфоничния концерт оркестърът бе сборен - от възпитаници на училището, дошли от цял свят за радостното си и безвъзмездно участие в концерта заедно със свои колеги, които работят в България. Този конструкт може да се определи като труден за отстояване work in progress – развитието му предполага новото попълнение от музиканти, набрано в последните 5 години, след удържалия превъзходно риска първи опит за подобна съвместност в симфонично преживяване през 2010 година. Колосалните усилия на ръководството на училището в лицето на неговия директор Мария Дуканова и на ръководството на фестивала в лицето на Ива Чавдарова се вложиха в невероятната енергия на концерта под палката на Емил Табаков, русенец и също възпитаник на училището. Бетовен, концерт за цигулка, със Светлин Русев, който се отзовава винаги на подобни „луди идеи”, както самият той се изрази, и „Шехеразада” на Римски-Корсаков, една пиеса, написана като учебник за оркестър. Ведрост, самочувствие и музикантска солидарност идваше от сцената. За няколко само репетиции Емил Табаков бе обединил зрелостта, опита и ентусиазма на всички. Слушахме качествен оркестър със звук, с балансиран и сплотен щрайх с изпълнена с въображение звукова емисия и великолепни солисти на групи, за чиято изява музиката на Римски-Корсаков предлага изобилие от възможности. Табаков, с аристократичен вкус, бе изчистил до блясък преображенията във фактурата, разкри цялостно и безизкусно вътрешните импулси на развитието. Бетовеновия концерт Русев „разгледа” от по-лиричната му страна, изчисти го от принаден, понякога традиционно натежаващ драматизъм и го остави да звучи като природно естествена музика със сдържана експресия, с финес и автентичност на класическата си принадлежност. „Много е труден, защото е само чиста музика, ми каза Светлин в разговор, който скоро ще публикуваме. Той бе и концертмайстор на сборния Фестивален оркестър, което включваше приказните, но и твърде комплицирани сола в „Шехерезада”. Изумителна интуиция на образността демонстрира Русев с красивия ориенталски ювелир, с който се извиваха неговите сола - сякаш гъвкавост на женско тяло, оцветено в променливи багри, излъчващо приказност.
Табаков бе на пулта и следващата вечер – този път с радиооркестъра и програмата Моцарт – Брукнер, за която писах в миналия брой. Тук искам само да допълня, след един още по-органично състоял се прочит на Четвъртата симфония на Брукнер, за безупречното представяне на солистите на оркестъра Ясен Теодосиев (прекрасни, наситени с поезия пианисими, мек благороден валдхорнов звук), Явор Желев (чудесни, импулсиращи реплики на флейтата, солово или в хармонична конфигурация с други тембри), Росен Овчаров (кларинет) и Калоян Горчев (тромбон). Имаше някакво усещане за притаена надпревара с Фестивалния оркестър, която се отрази много благотворно на равнището на концерта. В тези две коренно противоположни партитури се разкриха и различни страни на интерпретатора Емил Табаков, който „провъзгласи” колосалната композиция чрез множество лични идеи в разнопосочните перипетии на формата – от изяществото на няколко тактовата тема до грандиозните звукови колизии, които строяха монумент. Минчо Минчев и Александър Земцов свириха така, че им се наложи да повторят третата част на Моцартовата Симфония-Концертанте за цигулка и виола.
Има драматургично въображение фестивалът „Мартенски музикални дни”! Програмата му ни „дръпна” от монументалната, дълго разказваща музика на Брукнер към лаконизма, гъстотата, концентрацията на израза и музиката на словото в концерта на младите музиканти от камерния Ансамбъл „Силуети”, създадени и ръководени от Венцеслав Николов, който е техен преподавател. Забележително конструирана програма, свързана с различен тип размишления и въжделения за прехода на човека от земното в отвъдното. Започнаха със световната премиера на „Ходът на времето” (2014) от Йордан Дафов, който, за радост, продължава да композира след дълго мълчание - удивителен тонов наратив с взривни емоционални полета. Учителят „мълви музика заедно със своите ученици” – Калина Митева, цигулка, Габриела Цветкова, виолончело, Лилия Жекова, пиано, Кристиян Калоянов, кларинет, и с чудесната Галя Симеонова, сопран. Структура, означена от редуващи се епизоди, всеки един от тях „наречен” за определен инструмент или комбинация, с различна експресивност, изразена чрез щрихи, динамика, сложна метрумна схема, темброва комбинаторика. И очарованието на женския глас, който се явява на сцената на два пъти – с градация в емоционалната изява. Силна, натоварена с послания музика! След нея изсвириха ансамблов аранжимент на много популярната Бахова вокална молитва „Komm süsser Tod” (Ела, сладка смърт), излъчваща духовност, смиреност и предопределеност. Последва „Лунният Пиеро” на Шьонберг със знаковото участие на Наталия Афеян, която, доколкото си спомням, е първата за България изпълнителка на шпрехщиме-партията в тази творба-символ на експресионизма – най-напред с диригент Алексей Измирлиев, а след това и с Димитър Манолов. Признавам, че отидох с известни опасения – от една страна, заради сравнително малкия опит на ансамбъла, от друга – заради риска на този тип реставрации на паметта. Получих щастливо опровержение. Ансамбълът показа най-качествена висока „игра” в трудната тонова плетеница, а Наталия Афеян бе просто фантастична с интонационните си метаморфози и контрастни обрати, с дозираната експресивност и интензивна актьорско присъствие, в които немският й език не бе цел, а абсолютно овладяно средство. Така „Пиеро” получи своя нов шанс да оживее в българска среда чрез много задълбоченото и много талантливо изкуство на „Силуетчетата”, както ги нарича водачът им Венцеслав Николов - млади хора, обречени да са влюбени в камерното изкуство.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”