Български  |  English

Българската кирилица като знак за идентичност

 

Дебати около българската кирилица е имало още с нейното появяване на бял свят. Но като че ли последната сериозна битка бе свързана с подготовката на България за влизане в Европейския съюз. Правени бяха много опити от експерти, преподаватели в Националната Художествена Академия (НХА), да бъде убедено тогавашното правителството и в частност - министърът на държавната администрация, че е от голямо значение да влезем в европейското семейство с българската знакова система на кирилицата. Уви, усилията бяха напразни. Пропусната беше една златна възможност да засвидетелстваме своята идентичност пред света. Днес, близо 8 години по-късно, дебатът продължава. Но все още няма ясно разбиране какво представлява българската кирилица и каква е ползата от нея. Най-странното е, че държавата продължава да не проявява интерес към темата, независимо че именно тя трябва да е авангардът в защитата и популяризирането на българската кирилица. Радостно е, че през последните няколко години интересът на младите хора към темата е осезателен.

 
През юни 2014 тръгна инициативата “За българска кирилица”[1], която цели да популяризира особеностите на българската кирилица сред широката публика. Настоящият материал е в подкрепа на тази инициатива. В него ще се опитам да допринеса за изясняване на разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата, като ги съпоставя с руските, и да разгледам техните предимствата и недостатъци. За да бъде разбрана същността, трябва да се фокусираме върху микро- и макро-типографията.
Изолираният графичен знак представлява абстрактен образ без значение. Той придобива значение само когато ни е познат, когато се използва в определен контекст, когато е във взаимодействие с други знаци или е част от завършена система/група от знаци. В този смисъл, буквата е знак, част от цялостна завършена група от знаци - азбука. Всяка буква може да бъде изобразена с различен брой знаци, които имат различна конструкция и изглеждат по различен начин. Например, буквата ‘а’ може да бъде изобразена с три основни скелетни начертания – А, а, а. Това са три различни концепции, които ние асоциираме с буквата ‘а’. Първата представлява главна буква, втората - редовна[2] буква, а третата - курсивна редовна буква. Всяка една от тези концепции може да има неизчерпаем брой графични интерпретации.
 
Кирилицата
До края на IXвек на територията на България се е писало с гръцки унциални[3] букви. В средата на IXвек (855) Константин Кирил Философ създава глаголицата[4]. Тя е била предназначена за писменост на великоморавските славяни. Възприета е тезата, че 40-45 години след създаването на глаголицата, Климент Охридски, един от най-близките ученици на Кирил, създава кирилицата по образец на гръцкото унциално писмо, като към гръцките букви добавя знаци, които да съответстват на звуци от старобългарския език. Така в края на IX и началото на X век глаголицата и кирилицата са били използвани паралелно на територията на българската държава. Това, че преди появата на глаголицата в българската държава се е пишело с гръцки букви, може би е причината, поради която кирилицата се е наложила като писменост по нашите земи. Гръцките букви са били вече познати и е било по-трудно да се наложи една напълно различна знакова система като глаголицата.
Кирилицата се е използвала на територията на България, но с разпространението на православното християнство обхваща и територията на съвременна Русия. С времето уставът се трансформира в полу-устав[5]. Но, като цяло, уставните и полу-уставните знаци са главни букви. По това време не са съществували отделни знаци за редовните букви. Появяват се и така наречените везани[6] букви, които са по-кондензирани и орнаментални версии на унциални букви и са били използвани за заглавки, подзаглавки и подчертаване на важни текстове в църковната литература. Всичко това продължава до края на XVII век.
 
Руската кирилица
С падането на България под турско робство през XIVвек спира и нейното активно участие в развитието на кирилицата. Лидерството се поема от Русия. Именно там в началото на XVIIIвек цар Петър I започва реформата на кирилицата по образец на латиницата. Целта е била създаването на един по-съвременен имидж на Русия. От латиницата е взета една нейна важна особеност: тя използва и редовните букви при набор на текстовете. Така в кирилицата се слага началото на използването на редовните букви при печат. Трябва да се спомене, че по това време някои от редовните букви вече са съществували, но само в ръкописното писмо. В типографски аспект реформата включва промяна на конструкцията и силуета на повечето от знаците. Основна роля в оформянето на знаците има самият Петър I, а изработването е дело първоначално на холандски и впоследствие на руски майстори. Реформата приключва през 1710 с декрет, подписан от Петър I, в който той собственоръчно е посочил кои да са формите, с които да се изобразяват главните и редовни кирилски знаци, и кои форми не трябва да се използват. Интересно е да се отбележи, че някои от знаците на редовните букви следват логиката на ръкописните образци (д, л, п, т). Създава се така нареченият граждански шрифт[7]. С течение на времето той леко се променя, като редовните версии на гореспоменатите знаци се трансформират в умалени версии на съответните главни знаци. Това е и крайната фаза във формирането на съвременната руска кирилица.
Ако приемем, че в първоначалната си форма до XVIII век кирилицата е следвала модела на гръцкото унциално ръкописно писмо, в което е имало само знаци, определяни като главни, то, след реформата на Петър I от началото на XVIII век, при набор започват да се използват главни и редовни знаци, като формата и на двете е базира на латинските главни букви.
 
Българската кирилица
Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата, която датира от края на 50-те години на XX век. Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[8]. По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен. Основна роля в налагането на този нов модел има проф. Васил Йончев, дългогодишен преподавател по шрифт в НХА в София, под чието ръководство се възпитават последователите и настоящи разпространители на тази идея. Това са неговите ученици, бивши и настоящи преподаватели в НХА, и други – проф. Тодор Варджиев[9], Стефан Груев, Кирил Гогов и други.
 
Сравнения
Анализът на двата вида кирилица показва, че всеки един има своя специфика, свои качества и недостатъци. За една обективна сравнителна оценка между тях ще си послужа с четири критерия: разпознаваемост на знаците; четивност[10] на текста, набран с тези знаци; информационна плътност[11] на текста и идентичност.
Може да бъде въведен и един допълнителен общ критерий, свързан с горните, а именно: доколко е съхранена връзката между ръкописната и наборната буква. Основание за това дават думите на английския типограф и авторитет в сферата на типографията и дизайна на шрифтовете Стенли Морисън: „... изключително важно е да запомним, че буквите, които ползваме днес, са се развили единствено и само чрез практиката на изписване с перо”[12]. Това, което иска да каже авторът на цитата, е, че съвременната форма на знаците и наличието на главни и алтернативни малки знаци, съответстващи на буквите в латинските езици, е дефинирано от ръката, инструмента и скоростта, с който те са се изписвали. Тази връзка има пряко отражение и върху разпознаваемостта и четивността на знаците.
Правени са проучвания[13] и е доказано, че ние четем не буква по буква, а като възприемаме от 3 до 15 знака едновременно (в зависимост от опита на четящия). Това се постига чрез разпознаване на формата на знаците и силуета на думите. С течение на опита, който набираме през годините в четене на литература, мозъкът ни запомня различни комбинации от букви и силуети на думи и това спомага за по-бързо четене. На всеки се е случвало да обърка дума по време на четене с друга, визуално близка на нея, но различна по смисъл. Това именно се дължи на факта, че двете думи имат сходни знаци и силуети.
Съществуват множество дисертации и проучвания[14], посветени на скоростта, с която се чете текст, набран само с главни латински знаци, и такъв, набран с редовни латински знаци. Единодушни са изводите, че при текст, набран само с главни знаци, скоростта на четене се забавя (с около 5 - 19%). Това е така, защото главните латински букви имат много сходни елементи, важни за тяхната идентификация. Първо, те имат една и съща височина, което прави техния силует много сходен. В повечето случаи това е правоъгълник. Второ, тяхната структура е по-монотонна с прекалено много прави линии - хоризонтални и най-вече вертикални.
Същевременно, формите на редовните латински знаци са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми от тези на главните. Много от тях също така имат горни и долни дължини[15] (b, d, f, h k, l, t; g, j, p, q, y), което повишава тяхната разпознаваемост. Формата на знаците и силуетът на дума, набрана с редовни знаци, дава повече информация за по-лесно разпознаване и прочитане в сравнение със същата дума, набрана с главни знаци[16]. По същество, това е и причината редовните знаци да са доминиращата част при текста, а главните да се използват единствено в началото на изречение и при изписване на имена.
Ако имаме предвид всичко това, можем да разберем разликите между българската и руската кирилица, както и техните предимства и недостатъци според всеки от посочените критерии.
Очевидно, руската кирилица е до голяма степен прекъснала връзката между писаната и напечатаната буква. Тя е базирана основно на главните латински букви, което се отнася до формата както на главните, така и на редовните знаци. Обратно, българската кирилица следва по-последователно логиката на латиницата и базира формите на редовните знаци на ръкописното им изписване[17] (вж. факсимилета от ръкописни текстове на Левски[18] и Йовков[19]). Това би било от голямо значение в образованието на подрастващите, които се учат да четат и пишат, и би помогнало на децата да свържат логически прочетените с написаните букви. Разбира се, това е предположение, защото, за съжаление, в настоящия момент учебниците на българските ученици са напечатани с руска кирилица.
Горното неизбежно влияе върху разпознаваемостта и четивността на текстовете, напечатани съответно на руска и на българска кирилица. При руската кирилица само 20% от редовните знаци (5 от 30 знака) са с различна форма от главните[20]. При българската кирилица[21], както и при латиницата, процентът на редовните знаци, които са с форми, различни и по-уникални от главните, е значително увеличен – 73.3% при българската кирилица (22 от 30 знака) и 73% (19 от 26 знака) при латиницата. Благодарение на това текстове, напечатани с българска кирилица, дават повече информация за силуета на думите и за разпознаваемостта на знаците[22]. Това е от значение за визуалната комуникация, особено в информационните графични решения като пътни и указателни табели. Не на последно място, тя е и естетически по-зряла.
Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5-4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното ‘m, което е с около 40% по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно т. Буквата ‘т’ е най-често срещаната съгласна в текст (8%). Икономията на хартия е основната причина, поради която мнозинството от издателите в България използват руската версия на кирилица.
Идентичност
Оценката на идентичността изисква по-специално внимание. От една страна, българската кирилица притежава посочените по-горе функционални предимства, които я правят еволюционна в процеса на развитието на кирилицата. От друга, тя притежава силна индивидуалност, тъй като е единствена по рода си и се ползва само от нас, българите. Това е основание българската кирилица да бъде оценявана като наше национално нематериално наследство, което трябва да бъде защитавано, ценено и използвано. Разбира се, тук е мястото на държавата, която би трябвало да бъде начело в опазването на това национално културно богатство. Тя трябва да дава пример в използването на българската кирилица поне там, където има възможности за контрол – в държавната администрация, в образованието и във визуалната комуникация на държавни обекти, като летища, гари, митници, пътни указателни табели и т.н.
На базата на тези съпоставки можем да си зададем въпроса: заслужава ли си да правим икономии от нашата национална идентичност? Тя е гръбнакът, около който се наслагват допълнителните пластове на нашата цялостна идентичност – полова, професионална и т.н.; тя дава принадлежност и стабилност. При противоречие между нашите ценности и националната ни идентичност се създават условия за криза на идентичността. Например, когато вярваме в ценности, като честност, справедливост и красота, а същевременно се сблъскваме на национално ниво с корупция, несправедливост и пошлост.
За съжаление, като че ли трябва да приемем факта, че националната ни идентичност е в криза. Политиците ни разочароват постоянно, спортистите ни вече рядко печелят състезания, съдебната ни система е неефективна, здравната ни система е сериозно разклатена, културното ни наследство е застрашено, черноморското ни крайбрежие е опропастено, българските зеленчуци и плодове са на изчезване… Какво ни остава, за да се чувстваме горди от това, че сме българи?
Утвърждаването на българската кирилица би могло да бъде стъпка в нелекия процес на връщане на изгубеното национално самочувствие.
 


[1]Можете да прочетете за инициативата и да я подкрепите на адрес: www.cyrillic.bg
 
[2]Редовните букви са малките букви в набран текст. Фиг № 1:
Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).
 
[3]Унциалните букви (от латинското uncial) са главни букви, писани с плоско перо. У нас се наричат уставни или устав (в латиницата този термин не се използва). Характеризират се със строги, остри, насечени форми и серифи (триъгълните изпъквания) на края на гредите на буквите.
Фиг. № 2:
Гръцки унциал, фрагмент от страница на Codex Boreelianus, X-XI в. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Codex_Boreelianus_169v_(Lc_20,17-21).JPG
Фиг. № 2a:
Български устав от фотокопие на Ватиканския препис на Манасиевата Хроника (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).
 
[4]Съществуват два вида глаголица – обла и длъгнеста. На територията на България се е ползвала обла глаголица.
Фиг. № 3:
Страница от Асеманиевото Евангелие (края на X и началото на XI век), Библиотека Славика. http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Assemspecimina.html#asspec
 
[5]Полу-уставните знаци са по същество производни на уставните знаци, но текстът изглежда по-динамичен и жив вследствие на по-голямата скорост на изписването. Това води до наклон на гредите и по-рядко използване на серифи, както и до удължаване на горните и долни дължини на някои букви.
Фиг. № 4:
Служебен миней за месец май, 1695 г., писан в Кукленския манастир при игумена йеромонах Теофан (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).
 
[6]Фиг. № 5:
 Везани букви от Миней за месец септември, 1696 г., писан от Кръстьо Граматик от Кукленския манастир “Кузма и Дамян” (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).
 
[7]Фиг. № 6
Граждански шрифт, 1707. http://typejournal.ru/articles/Civil-Type
 
[8]73.3% от редовните знаци в българската кирилица имат форми, различни от главните.
Фиг. № 7:
 
Знаците на българската кирилица са набрани с шрифт Avenir Next Cyrillic Light, дизайн Adrian Frutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев)
 
[9]Фиг. № 8, 8a, 8b, 8c:
 
 
 
Шрифтове с българска кирилица на проф. Тодор Варджиев от книгата на проф. Васил Йончев Древен и съвременен български шрифт, 1982, София, Издателство Български художник.
 
[10]Четивност е термин, който се отнасе до това, колко лесно прочитаме даден текст.
 
[11]Информационна плътност е термин, използван за определяне на икономичността на текст, набран с определен шрифт.
 
[12]„... so essential is it to remember that the letters we use are conventions which have grown out of the very nature of the pen stroke.”, Type design of the past and present, Stanley Morison, The Fleuron, 1926
 
[13]Например, Herbert Spenser, The visible word: Problems of legibility; Miles Tinker, Bases for effective reading; Jost Hochuli, Details in typography; Kevin Larson, The science of word recognition.
 
[14]Мнозинството от тези проучвания са споменати в библиографията на книгата: The visible word: Problems of legibility, Herbert Spenser, second edition, revised, Royal College of Art, London 1969.
 
[15]Горни и долни дължини са елементи, които излизат от основното тяло на някои от редовните знаци, съответно, на горе или на долу.
Фиг. № 9:
Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL.
 
[16]Фиг. № 10a, 10b, 10c: Съпоставяне на текст, набран с главни и редовни латински знаци.
 
 
 
 
[17]Фиг. № 11:
Текстът е набран с шрифт Avenir Next Cyrillic Light, дизайн Adrian Frutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).
 
[18]Фиг. № 12:
 
Букви от последното писмо на Васил Левски до революционния комитет в Ловеч, 1872 (Кирила Възвъзова-Каратеодорова и др. Васил Левски – документален летопис 1837-1873. ДИ Петър Берон, София, стр. 272-275).
 
[19]Фиг. № 13:
 
Букви от ръкопис на Йордан Йовков (Градски архив, София).
 
[20]Фиг. № 14:
Знаците са набрани с шрифт Avenir Next Cyrillic Medium, дизайн Adrian Frutiger и Linotype.
 
[21]Фиг. № 15:
Знаците на българската кирилица са набрани с шрифт AvenirNextCyrillicMedium, дизайн AdrianFrutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).
 
[22]Фиг. № 16:
Примерен текст, набран с българска и руска кирилица, показващ разлики в силуета на думите и разпознаваемостта на знаците в българската и руската кирилица (текстът е умишлено замъглен, за да подчертае разликите)

 

още от автора
Красен Кръстев е завършил Илюстрация и художествено оформление на книгата в НХА и е специализирал Графичен дизайн в St. Joost Academy в Бреда, Холандия и Шрифтов дизайн в Кралската Академия в Хага, Холандия. Автор е на много графични решения и шрифтове чрез своето студио Imagecontext (www.imagecontext.com). В момента е асоцииран професор и ръководител на специалността Графичен дизайн в Американския университет в Дубай.


4 - 25.05.2018 00:07

В последната минута на 24 май
От: ani_emil@yahoo.com
Щастлива съм, че изпращам днешния празник именно с тази статия. И донякъде съм гузна, тъй като днес се изказах иронично (и с горчивина) за българската квази-култура. Красен Кръстев ми дава нова надежда!
3 - 12.07.2017 16:43
От: Спирдон Спирдонов
Чудна статия.Адмирации за начетеността на автора !!!
2 - 09.06.2017 11:09

Буквар
От: xxx
Гледах букварите на Просвета за първи клас. В тях учат на руска кирилица. Не трябва ли да се започне от най-малките.
1 - 22.05.2015 12:29

Сакарски
От: Y7fzp
Много хубава статия! Написана професионално, точно, разбираемо. Признателен съм на автора! Имам една само бележка. Обикновения редови читател знае главни и малки букви. Поне така са ни учили в училище и това е най-употребявания израз. Не знам дали е необходимо "малка буква" да бъде заменена с "редовна"?
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”