От пръв поглед ( кино), брой 24 (2816), 19 юни 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Мисията и отстояването й
Български  |  English

Мисията и отстояването й

 

„Вярвам в мисията“, 2015, България, 54 минути, сценарий и режисура: Радостина Константинова, Станислава Калчева; продуценти: Иван Тонев - ARSDigitalStudio, Фондация „Радостина Константинова“, Р. К. К. ЕООД, БНТ; оператори: Ваньо Георгиев, Огнян Ангелов, Дмитрий Берлин, Иван Тонев; звук – Благомир Алексиев, монтаж – Милена Павлова.
Премиера – на 11 юни 2015 в Дома на киното
 
В препълнения Дом на киното гледахме особен филм. Обрамчен е с мисли на журналистката Радостина Константинова (1961-2010), светла й памет, която го е започнала преди години. В началото четем: „Застанах зад кауза. Журналистиката е кауза.“, а на финала – „Една от мечтите ми е да видя небето от дъното на морето през пластовете вода.“. А после виждаме самата Радостина Константинова в салона на роялите Steinway, на които, както се знае, свирят най-големите пианисти.
И това е уместна интродукция към същностната част на филма – портрет на прославената пианистка Павлина Доковска. С Радостина са свързани и приятелски, и през мисията, която всяка отстоява. И заглавието кристално извежда внушението.
„Вярвам в мисията” е мъчително създаден филм - Радостина Константинова е направила всички интервюта в Ню Йорк и наблюденията в клас, заснети от Ваньо Георгиев. След смъртта й е продължен и завършен от режисьорката Станислава Калчева и продуцента-оператор Иван Тонев – работят по него от 2012, улавяйки парчета време с Павлина Доковска тук. И не само във визията и ритъма, а и в цялостната художествена атмосфера на филма се усеща майсторството, проникновението и деликатността на известния ни документалистки тандем. А и, както знаем от класиците, филмът истински се ражда на монтажа.
Зрителят е въвлечен в поток от гледни точки към Павлина Доковска - професор и ръководител на клавирната катедрав едно от най-елитните училища за музика в САЩ MannesCollegeforMusic. Пристигнала в Ню Йорк през 1978 с Фулбрайтова стипендия за специализация в «Джулиард скул», днес тя е не само бляскав изпълнител, а и вдъхновяващ педагог, и енергиен двигател на музикални инициативи, свързани с популяризирането на учениците й и на България: артистичен директор на целогодишните фестивали на MannesCollegeforMusicв Ню Йорк, на Фестивала на изкуствата в Югозападна Вирджиния, от 20 години организира ежегодните концерти „Музикални съкровища на България“ в Уайл Хол – Карнеги хол (съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“), преди 11 години учредява стипендия за пианисти от НМУ „Любомир Пипков“ на името на покойната й учителка Лидия Кутева... Възхитителна мисия!
За Павлина Доковска в кадър говорят колеги – и това не са дежурните хвалебствия, характерни за подобни случаи – видим е респектът, с който се ползва тя, някъде дори се прокрадва благородна завист... За Павлина Доковска говорят въодушевено нейни ученици – и големи, и малки. Филмът ни прави свидетели и на очарователния й маниер на работа с тях. Виждаме Павлина Доковска на пианото – например, концертът й в софийската зала „България” през 2010 с музика на Шуман и Шопен (заснет от Огнян Ангелов), посветения на 150-годишнината на Дебюси през 2012 или онзи с участието на актьора Валентин Ганев в НДК през 2013. Наблюдаваме я да пръска лъчистост сред динамиката на Ню Йорк (екстериорите са заснети от приятеля й Дмитрий Берлин)... Виждаме Павлина Доковска и в родния й Русе - в бащината къща, днес ресторант. На екрана се редят архивни фотоси – с родителите и сестра й Даниела Доковска, с Николай Гяуров и Мирела Френи, с покойния й съпруг Чандлър Коулс... Миксът от кадри, музика и думи за/на Павлина Доковска е пъстър, съкровен, вълнуващ.
„Вярвам в мисията” е интересен портрет на талантлива българка, съумяла да имплантира неспокойния си дух в космополитните измерения на избора. Незабравими са думите на проф. Джоуел Лестър от MannesCollegeforMusic: „Ако всички българи бяха като Павлина, те не само щяха да владеят света, щяха да владеят вселената“. Отдавна не съм изпитвала национална гордост, както гледайки „Вярвам в мисията”.
Дано БНТ по-скоро излъчи филма.
още от автора


1 - 03.06.2016 15:02

Joto is not alone, a former colleague sets BJMA in London
От: Rumyana Vakarelska
Joto, the way we knew Radostina when we studies at the Faculty of Journalism in Sofia and ever after, is not alone. Her mission on journalism is the same as the one embraced by others from the same generation colleagues living and working in the UK. We have now set up the first ever Bulgarian Journalists and Media Association in London in order to create a benchmark for independent quality journalism in the UK and in Bulgaria and have already created a large portfolio of written and multimedia work in the UK and in the Bulgarian press representing the long-lasting values of our generation journalists, artists and thinkers that may at the end unite the interests and the untold stories of other people like Joto, if not for anything else for Joto herself. Wew hope to work with Radostina Konstantinova Foundation and all involved in the realisation of her work and 'invite' Joto to become our Honorary member. She would have liked that. As a former documentary maker at the Bulgarian National Television, I know what it takes to produce a documentary like that. Joto's latest wok should also open a conversation about the Bulgarian journalists abroad who write our generation contemporary history and involve public and private organisations to fund the work we do where we live abroad thus creating some of the best wordly Bulgarian contemporary culture and history heritage. Joto, you will be always with us. Rumyana Vakarelska, Chair, Bulgarian Journaliats and Media London and Editor-in-chief, Team New Europe
Щедър свят
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”