Български  |  English

Анимация в София

Международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер-София“ 2015

 
Шестият международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“ се проведе на ново място – в музея на София (в сградата на бившата Централна баня) и в Дома на киното. Седемте дни включиха натоварена конкурсна и информационна програми, ретроспективи, панорами и традиционния за фестивала детски празник. Проведоха се и срещи между студенти от Великобритания и Тайван със студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, които дават обещание за двустранни сътрудничества между учебните заведения. Имаше и паралелни творчески работилници, изложби, представяне на проекта за новия български анимационен сериал „Златната ябълка“ и т.н.
Конкурсната програма беше богата и разнообразна, а борбата за призовите места – оспорвана. Качеството на представените филми тази година беше много високо. Софийската публика можа да види една селекция от подбрани произведения, които дават представа за актуалното развитие на световната анимация. Показателно за това, че фестивалите в България придобиват все по-широка популярност сред най-нашумелите автори от всички краища на глобуса, е и обстоятелството, че почти месец и половина преди провеждането на фестивала в Анеси, смятан за законодател в анимационното кино, успяхме да видим предварително около десетина филма от програмата на френския форум. Българските професионалисти и ценители вече все по-често могат да гледат и у нас авангарда на световната анимация.
През последните години фестивалът „Златен кукер“ прави усилия да привлече повече публика. Печеливша стратегия в тази посока е включването на повече пълнометражни филми, тъй като е известно, че именно те пълнят салоните. В конкурса имаше 8 пълнометражни ленти, а наградата отиде при „Момчето и светът“ на бразилеца Але Абреу, който дойде в София с внушителен списък от международни отличия. Творбата изглежда като детски филм, нарисуван в минималистичен стил. Постепенно обаче зрителят е въвлечен в невероятно пространство от цветове, стилизирани форми и рязко променящи се перспективи, монтирани в прецизен ритъм. Малкият герой предприема пътешествие из цяла Бразилия в търсене на заминалия си баща. Това своеобразно анимационно roadmovie показва калейдоскопична картина на живота в страната, маркирайки резките контрасти в екзотичен за нас свят. Простият ритуал на жътвата или брането на памук, заедно с фолклорния празник, създават истинска феерия от багри. Природата с нейните треви, цветя, езерца и реки носи отпечатъка на цветната простота от детско албумче. Градът, напротив, е заплашителен, механизиран, пренаселен, безчовечен, решен в тъмно червени и черни тоналности и клаустрофобични пространства. В него виждаме и кралството на сметищата – унил приют за човешки същества, и бездушни свръх механизирани фабрики, и високотехнологични пристанища с кранове, приличащи на страховити динозаври. Филмът не завършва с хепиенд. Може би е прекалено социологичен в посланията си, но това се компенсира от невероятния поетичен свят, създаден от Абреу с пестеливи средства и същевременно със скрити, неявни ефекти в създаването на триизмерно пространство.
Детското кино, което също е залог за по-висока зрителска посещаемост, тази година показа много високо качество. В това отношение руската анимационна школа традиционно се представи със силни и интересни произведения. Наградата за най-добър детски филм получи очарователният „Пик Пик Пик“ на Дмитрий Висоцки за невероятния синхрон между музика и изображение в история за битката на отколешните врагове (кълвач и мравки) срещу дървосекача, който заплашва дома им. Стегнатата ритмична анимация по музиката на Делиб е постижение, което не бива да се отминава, тъй като едновременно повдига екологичен проблем, но го поднася в забавна форма за деца.
Претендент за награда беше и поетичният дебют на Олеся Шчукина „Слонът и велосипедчето“ (Франция) – стилизирана изрезка за разминаването между рекламираната стока и реалността, както и за намирането на приятел. Тъжно-лиричният тон на филма и необикновено изразителните типажи успяват да предадат нюансите в емоциите на симпатичния, но прекомерно грамаден слон, който работи като градски чистач. А пък любовта на магаренце от зоологическата градина към жирафката е в основата на „Жирафа“ на Анастасия Соколова (Русия) – филм за мечтите и тяхното сбъдване, реализиран с различен рисунков стил в дневните и нощните сцени.
Наградата в категорията за телевизионна серия логично отиде отново при детски филм – „Прасчо: Бавачката“ на Наталия Березовая (Русия). Чистото забавление от веселите поразии на невръстните палавници – този път те са прасенца в селскостопанския двор – е илюстрирано с невероятно смешни типажи и абсурден задкадров коментар.
В категорията „еко-филм“ беше отличен „Черният остров“ на Нино Кристен (Швейцария). Той се занимава с разкриване на категоричната връзка между корупцията и изсичането на горите в стилна черно-бяла графика. А наградата за студентски филм отиде при „Бивници“ на Рори Уодби-Толи (Великобритания) – мрачноват разказ за размразен мамут, който трябва „да се интегрира“ в цивилизацията. Резултатът е печален – от скучната му работа като чистач в музей, през сеансите при психоаналитика и хейтърите в социалните мрежи.
Както винаги, студентската програма беше интересна, свежа и разнообразна. „Алда“ на Aна Кардосо, Лиляна Собрейро, Филипе Фонсека и Луис Катало (Португалия) е акварелен размисъл за живота на изоставена възрастна жена, чието село скоро ще бъде залято от язовир. „Полък“ на Хенри Дънбар (Великобритания) пък е ироничен карикатурен поглед към Джаксън Полък и абстрактното изкуство, а пластилиновият „Топъл сняг“ на Ира Елшенски (Израел) е посветен на конфликта между поколенията, но и на прошката, и на разбирането. Тук искам специално да отбележа присъствието на Елеонора Аспарухова, която живее и учи във Великобритания, с артистично нарисуваната й черно-бяла анимация по „Песен за човека“ на Вапцаров. Това беше и единственото българско присъствие в студентската програма (макар продукцията да е английска), което е учудващо, защото в предишните издания на фестивала активността на младите ни аниматори беше доста забележима.
В късометражния конкурс голямата награда „Златен кукер“ отиде при номинирания за „Оскар“ Константин Бронзит и неговия „Не можем да живеем без космоса“ (Русия). По лаконичен, но и нестандартен начин майсторът създава притча за приятелството и мечтата. Филмът включва много странни анимационни провокации, промени в пространството, във времето, в космоса, на земята, у нас… Сюжетните обрати са, от една страна, пародия на руския начин да се създава космическа програма, но, от друга – съхраняват вярата в привързаността между човешките същества и във връзката им в отвъдното.
В категорията от 15 до 45 минути беше награден филмът „Гуида“ на Розана Урбес (Бразилия) – филм, реализиран с невероятно вихрена акварелно-моливна рисунка, която ни връща към артистичното звучене на тоталната анимация с богатството на движения, ракурси и щрихи. При късометражните филми до 15 минути наградата взе „Сутрешна серенада“ на Мауро Караро (Швейцария) за прекрасната си музикално-виолончелна импресия на фона на изгряващото над езерото слънце. В тази категория обаче имаше силна конкуренция и трябва да отбележа много кинаджийския и прекрасно нарисуван филм на Пауло де Алва „Анимационна въртележка“ (Португалия), както и изискано графичния „В очакване на май“ на Симоне Маси (Италия). Изненада беше „Господин Виолетко“ на Абас Джалали Йекта и Мохамах Хосеин Азам Пур (Иран), където наивничка любовна история е нарисувана върху истински чаши за кафе.
Българското участие като че ли ни зарадва най-много. Представените на фестивала наши анимации не отстъпиха на световните лидери и специалната награда „Пройко Пройков“ отиде при Димитър Димитров и „Денят на кървавите венци“ – интересен експеримент, нарисуван върху смартфон. Филмът е създаден по разказ на Дилян Еленков, а задкадровият текст е размисъл за художника, за смисъла (или липсата на смисъл) на творчеството, за продажбата, за творческата криза. Димитър Димитров е визуализирал този материал с много въображение, богати метаморфози и трансформации, които да покажат неустойчивостта на света, липсата на стабилна опора, потъването на вдъхновението в небитието. Тъмният фон и светлият тънък щрих допринасят за цялостното усещане за това, че светът е черна дупка, в която само за малко се мярват тленните човешки същества. Филмът вече има множество международни награди.
Тази година журито се изкуши да даде и един извънреден приз, наречен „100 години българско кино и 100 години българска анимация“. Малко хора у нас знаят, че не само игралното кино, но и анимацията ни имат повод да празнуват стогодишен юбилей. Повечето от кинаджиите помнят шумните чествания по времето на социализма по повод „40-годишнината“ на българското анимационно кино… Това беше един мит за началото, който отбелязваше единствено датата на административния акт за създаване на отдел за рисувани и куклени филми към национализираната през 1948 г. кинематография. Тази версия за „раждането“ на анимацията ни обаче напълно зачерква не само опитите на Стоян Венев и Васил Бакърджиев, на Александър Денков и Димитър Тодоров-Жарава от 30-те и 40-те години, но напълно пренебрегва и Райко Алексиев. Кратка бележка във вестник „Народни права“ съобщава, че на благотворителна прожекция на 15. ХІІ. 1915 г. „за първи път ще се представи български карикатурен филм, изработен от Райко Алексиев.“[1] Така че, в същата година, през която се появява „Българан е галант“, софийската публика вижда и филма на изтъкнатия ни художник и карикатурист. Наградата по случай тези стогодишни юбилеи отиде при „Компот колектив“ за колективния проект „Щрих и стих“. Отделните части на проекта са всъщност самостоятелни филми: „Малко сутрешно престъпление“ на Аспарух Петров, „Естествен роман в 8 глави“ на Милен Витанов, „Одеон“ на Борис Десподов, „Млекарката“ на Иван Богданов, „100% настроение“ на Дмитрий Ягодин, „Постиндъстриал“ на Борис Праматаров. Обединяващото между тях е, че са визуални авторски интерпретации на съвременна българска поезия, но са реализирани с различни стилове и подходи в диапазона между сюрреализма, черната гротеска и „реалността“. Трябва да се отбележи, че този проект не е само един от поредните филми-омнибуси. „Компот колектив“ за първи път от много време насам (всъщност от закриването на студия за анимационни филми „София“) създава творческа среда, където авторите могат да общуват и да се конкурират един с друг. Това определено дава артистични резултати – „Постиндъстриал“ тази година е селекциониран в свирепо оспорвания конкурс в Анеси, а „Анна Блуме“ на Весела Данчева е в една от панорамите.
Фестивалът „Златен кукер-София“ вече завоюва авторитет. Световноизвестни автори показват филмите си в залите му. Организаторите правят постоянни усилия да привлекат и повече публика, но в това отношение изгубените рефлекси към късометражната анимация все още трябва да се преодоляват. Във всеки случай, фестивалът продължи – с детски празник на Витоша на 1 юни и с гостувания в редица градове.
Надежда Маринчевска
P.S.Не можем да живеем без космоса“ на Константин Бронзит (Русия), който получи „Златен кукер“ в София през май, беше удостоен и с Кристала на Анеси за най-добър късометражен филм. Още два филма от софийския фестивал бяха отбелязани в Анеси: „Гуида“ на Розана Урбес (Бразилия), който взе наградата в категорията от 10 до 45 мин., получи наградата за дебют „Жан-Люк Ксиберас“, а „Господарят“ на Рихо Унт (Естония) - специалната награда на журито.
Н. М.
 


[1] в-к "Народни права", бр. 283 от 12.ХІІ. 1915 г
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”