Български  |  English

Куфар без корен

 
„ICU” е младо издателство, което от самото си начало започва с интимни и силно въздействащи книги. „Бялата ни спалня” на Радмила Младенова и „Как наказва бог” на Катерина Стойкова-Клемър се отличават с искреността си и подхождат към познати теми по оригинален и същевременно приятно непретенциозен начин. Затова и не е изненада, че издателството е открило нов път към един от най-дискутираните въпроси у нас: емиграцията.
Книгата „Куфарът на брат ми” включва двайсет и две истории на хора, чиито съдби са белязани от пътуването - принудително или по собствено желание. Двайсет и две истории - колкото за самото пътуване, толкова и за пристигането, за представата за дом и как тя се променя.
Третата история в книгата е тази на Нева Мичева. Познавате я като изключителен преводач (тя и тук превежда), но може би най-„вътрешният” разказ е нейният. Огромна изненада и безмерно удоволствие поради силата на посланието й. Окуражаваща история за силата на духа и борбата с обстоятелствата, над които човек надделява заради мечтите си, дори и у нас.
Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите, където разпознаваш по стъпките кой върви в коридора, където децата ходят боси.
Георги Господинов се включва със записки от швейцарски манастир. Монашеската обител, която беше загатната в друг негов разказ, тук става съвсем плътна, узряла като грозд и тиха като детски спомен. Знаете ли на какъв език говорят маслините и защо проговарят само след три дни пълна тишина? Този отговор се намира в куфара на Господинов, скътан в тишината на Цуг.
Сякаш никога не съм бил повече тук, отколкото когато съм там… Швейцария на детството.
Образът на човека в изгнание като „дърво без корен” може вече да изглежда изхабен за нас, живеещите в относително спокоен свят. Но за Бабак Салари, ирански фотограф, именно едно огромно дърво в Шри Ланка показва тази физическа липса на корени. Когато пътуването е наистина изгнание. Силен разказ за режима в Иран, за бягството, за корените и крехкостта на живота.
Киносценаристката Вера Траянова печели с въображение. Текстът й ярко се откроява от всички останали с оригинален подход и собствен глас. Личното е замаскирано под ведър тон и пъстри образи. Монголци в Берлин, една зиморничава баба в Русия, съновидение за атомен апокалипсис и урок за изборите, които Вселената ни подбутва да направим, нагледно показан чрез едно пътуване в Берлин с автобус.
Катерина Стойкова-Клемър създава цял списък с неща, които не е знаела, че ще й се случат, след като напусне страната. Албена Тодорова пояснява защо предпочита заминаването пред пристигането, а Явор Гърдев илюстрира отдалечаването с помощта на „Третото лице”. Поетът и журналист Димитър Кенаров с кратко щракване прави 360-градусова фотография на живота си, докато спомените му изгарят като коледни елхи в пясъците на времето.
Редакторството на Невена Дишлиева-Кръстева и художественото оформление на Люба Халева постигат качество, което изчиства всички онези спънки, затрудняващи спокойното четене. Интересен е и форматът на самата книга. Тя е по-малка от обичайното, за да можете удобно да я мушнете в куфара си.
С последната страница се замислих, че всъщност книгата не може да има край. Сборник, събрал шепа човешки истории, които разказват какво е да си там отвън, колко е струвало и заслужава ли си. Важно е за нас, останалите, да видим различна гледна точка, а за българите в чужбина - да чуят сродни гласове. Защото всеки от нас е скрил някъде си куфара си и се чуди кога ли пак ще му потрябва.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”