Български  |  English

Първите девет месеца… и книгите след тях

 
 
Светлозар Желев (41) е директор на Националния център за книгата към НДК и член на Литературен клуб „Перото”. Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Бил е главен редактор на литературното списание "Гранта България", маркетинг директор и главен редактор "Българска литература" на издателство „Колибри”, директор на издателство "Сиела", член на УС на Асоциация „Българска книга” и член на Изпълнителния комитет и на Генералната асамблея на Федерацията на Европейските книгоиздатели. Съучредител и член на борда на Фондация „Елизабет Костова” за творческо писане.
 
 
- Каква е текущата равносметка за съществуването на Националния център за книгата? Дали неговата работа промени представата ви за съвременния български литературен и книжовен пейзаж?
- Националният център за книгата към НДК беше създаден преди само 9 месеца благодарение на инициативата на новия изпълнителен директор на двореца Мирослав Боршош. Началото бе поставено със сформирането на Консултативен съвет, съвместно с който да изработим принципите на работа на центъра, формулярите, програмите, стратегията, нещата, който са най-важни. Благодарен съм от все сърце на всеки един от членовете му – Ани Илков, Алек Попов, Александър Шпатов, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков, Радослав Парушев, Милена Фучеджиева, Теодора Димова. Когато се обърна назад, това ми изглежда толкова далечно, беше свършена много работа; същевременно, говорим за време колкото една човешка бременност. Ако продължим с тази метафора, наистина, с откриването на Литературен клуб „Перото” в НДК, „физическото” измерение на центъра, новороденото е силно, добре развито, жизнено и гласът му вече се чува от всички. През тези девет месеца бяха направени уникални неща и, най-важното, бяха поставени основите на много интересни и значими за българския литературен контекст теми и проекти. В самото начало искам да кажа – функцията, целите и възможностите на Националния център за книгата не са да иззема или да поема отговорността на държавата за подкрепата и подпомагането на реализирането, популяризирането и разпространението на българската литература в страната и чужбина. С ограничените финансови възможности на самоиздържащо се търговско дружество, Националният дворец на културата чрез програмите на центъра „Българска книга” и „Преводи” има за цел да подкрепя, да дава още една възможност български автори да излизат тук или да бъдат превеждани в чужбина. За нашите възможности свършеното наистина е уникално. В много държави по света съществуват такива институции, които, наред с държавните, подкрепят националните литература и език и тяхното популяризиране в световен мащаб.
- Кои са образците, които следвате?
- Много често давам за пример Институт „Рамон Лул” в Барселона, Испания. Освен центъра за книгата към Министерството на културата на Каталуня, Институтът, като частна неправителствена организация, създадена с обществени средства и спонсори, се занимава с подкрепата на изучаването на каталонски език по света, с подпомагане преводите на каталонски автори в чужбина и обезпечаване на пътуването на тези автори за представяне на каталонската литература и техните книги в различни страни. Разбира се, финансовите възможности на този институт са огромни и участието на дарители и корпоративни спомоществователи, както и на държавата и обикновени граждани, е забележително. Много бих искал някога в България да се създаде такова усещане за важността от запазването, разпространението и подкрепата за изучаването на български език в чужбина, както и на превода на националната литература на чужди езици като най-важен носител на културата на един народ. Това е дело общо, на всички. Бихме искали Националният център за книгата към НДК да бъде такъв притегателен център, който да формира отношение, да подкрепя и финансово, и институционално, и ресурсно, и с идеи и анализи, да генерира контекст и да инициира дискусии за бъдещето на книгата и българската литература, да се занимава с адвокатстване, медиация и комуникация между всички заинтересовани страни, вземащи участие в литературния живот и литературния контекст. Една от най-важните ни цели е да инспирираме създаването на програма, стратегия за развитието на българската литература в краткосрочен и дългосрочен план. За тези няколко месеца (защото реално програмите на центъра бяха отворени през март тази година) успяхме да задвижим много от тези неща и да направим първите стъпки за тяхното реализиране.
- Имате ли вече конкретни плодове?
- За тези само 6 месеца, благодарение на чудесната работа на Експертния съвет към Националния център за книгата – проф. Амелия Личева, доц. Дарин Тенев, Силва Папазян, Георги Иванов и Александър Кръстев, бяха разгледани над 30 проекта по програмите „Българска книга” и „Преводи”. В началото искам да обявя една от чудесните инициативи на ръководството на НДК и лично на г-н Боршош да бъдат подкрепени две знакови за България литературни медии – сп. „Съвременник” и „Литературен вестник”. От началото на годината те са подпомогнати финансово и се надявам, че тази помощ ще продължи и през следващата година. А нека за първи път на страниците на вестник „Култура” да обявим всички одобрени проекти и по двете програми:
Одобрени по програма „Българска книга”: "Ситно, с клякане", Костадин Костадинов, КК "Труд"; „Балът на лудите“, Христо Буковски, изд. „Златен змей“; „Стихове 2007 - 2013”, Валери Петров, изд. „Захарий Стоянов”; "Жертви на любовта”, Елена Алексиева, изд. „Факел Експрес”; "Сол, вода и звезди", Деньо Денев, изд. "Захарий Стоянов"; "Вечерен трепет", Димитър Бояджиев, изд. „Литературен форум“; „Точно време”, Владимир Левчев, изд. „Ерго”; „Изгревът на буквите. Слово за Персиан от Бога кан на българите”, Красимира Йончева, изд. „Ера”; „Дом на вятъра”, Димитър Кабаков, „Издателско ателие Аб”.
Одобрени по програма „Преводи”: „Дилетант”, Чавдар Мутaфов, изд. „Стрелец” - за превод на френски език; „Стъклената река”, Емил Андреев, изд. „Фабер” - за превод на хърватски език; „Сбогом, Брюксел“, Леа Коен, изд. „Libros del asteroide”, Испания; "Майките", Теодора Димова, Nakladatelství Petr Štengl, Прага, Чехия; "Захвърлен в природата", Милен Русков, Typotex Kiadó Kft. / Typotex Publisher Ltd., Будапеща, Унгария; "Ботуша в българската литературна мода", Дария Карапеткова, Carocci Editore, Рим, Италия; "18% сиво", Захари Карабашлиев, изд. Хена - за превод на хърватски; "Дишащият хълм", Бети Файон, изд. Готен - за превод на македонски; „Хайка за вълци”, Ивайло Петров, изд. Archipelago Books, САЩ - за превод на английски.
Продължават да постъпват проекти и се надяваме до края на годината одобрените за подпомагане книги да достигнат 30! Истинска радост е за мен това, което се случва. Неуморната и отговорна работа, която вършат членовете на Експертния съвет, както и ангажиментът, поет от ръководството на Националния дворец на културата, са наистина грандиозни.
- Големият проблем обаче са не отделните книги, а представянето на българската литература като процес, за да си спестя „като единство”...
- Затова следващото изключително интересно дело на Националния център за книгата е подготовката, събирането и изработването на каталог „Съвременни български писатели” на английски език. Нуждата от такъв каталог беше огромна, за толкова години така и не беше направен каталог, който да представи по подобаващ начин най-добрите и интересни български автори с техните книги. В този близо 300-страничен алманах попаднаха повече от 60 български писатели – с кратки биографии и библиографии, синопсис на последната или най-важната им книга и 3 до 5 страници откъс от тази книга. Разделен е на две: 53 от най-добрите, най-интересни и най-важни български писатели за чуждестранната публика, преводими и разбираеми за читателите по света, и 10 нови автори, на които трябва да се обърне внимание и да бъде следено тяхното развитие. Каталогът, разбира се, не претендира за пълнота и изчерпателност, но дава едно сечение на моментното състояние на българската литературна сцена. Съдържанието на каталога беше съставено от членовете на Експертния съвет, цялостната редакция и повечето от текстовете са на Анджела Родел, на която благодарим за всичко, което е направила за превода и популяризирането на българската литература на английски език, а корицата и цялостното художествено оформление са на художника Дамян Дамянов. Изяществото и чудесната естетика би била гордост за всяка национална литература. Представянето в София беше на 25 септември в Литературен клуб „Перото” в НДК, където се събраха повечето от авторите и издателите им, които присъстват в каталога, но по-важното, всъщност, едно от най-важните неща през тази година, е представянето му в рамките на световния Панаир на книгата във Франкфурт, Германия. За първи път, като част от официалната програма на това най-голямо и най-важно събитие за световната литературна общественост, българско събитие ще се проведе в един от най-важните форуми – Forum International Dialogue, ще бъде представена българската литература, авторите ни и програмите за подпомагане на превода на българската литература в чужбина и възможностите, които те дават, а именно тези на Националния център за книгата към НДК, „Национален фонд „Култура” и Столична община. Заедно с колегите от тези институции ще разкажем на чуждите издатели за богатството на нашата съвременна литература и ще се опитаме най-после да я поставим на световната литературна карта. За каталога искам специално да благодаря на колегите от Национален фонд „Култура” и лично на директора му Борислав Геронтиев, които подпомогнаха издаването на каталога с 4 000 лева. Подготвяме и една международна конференция – „Книгата и държавата”, която ще се осъществи на 7 и 8 ноември 2015 г. в НДК. На тази конференция ще се опитаме да съберем всички заинтересовани страни и държавните институции, да се изслушаме, да стигнем до разбиране и да излезем с една единна стратегия за бъдещото развитие на българската книга и подкрепата от страна на институциите за нейното достойно, стабилно и гордо съществуване. Без държавна и институционална подкрепа нито преводите на български книги на чужди езици, нито международният диалог, нито участието ни в световните литературни форуми би било възможно, както и задължителната подкрепа за изучаването на български език в чужбина и подготовката на преводачи от български език – единственият начин националната ни литература да излезе извън границите на страната. В конференцията ще вземат участие представители на френското министерство на културата, на френския национален център за книгата – специално избрахме Франция и френския език – език световен, говорен от стотици милиони души по целия свят, но с изключително активна подкрепа от страна на френската държава. Съществуването на програми за подкрепа на превода на френска литература навсякъде по света, на френски културни институти, подкрепа на изучаването на френски език са този опит, който ще ги помолим да споделят. Ще присъстват още и представители на Федерацията на европейските издатели, които ще разкажат за най-добрите практики и своя опит в подкрепата на националните литератури от страна на институциите в Европа; надяваме се да дойдат някои от най-интересните и важни българисти и преводачи от страната и чужбина, като проф. Джузепе Дел’Агата от Италия, Катарина Седлакова от Словакия, Хуан Антонио Берниер от Испания, Александър Зицман от Австрия, Давид Бернщайн от Чехия, Анджела Родел и други. Ще участват, разбира се, и представители на всички институции – Министерство на културата, Министерство на образованието, Столична община, академичната общност, писателските съюзи, Съюза на преводачите, представители на неправителствени организации. Убеден съм, че ще бъде изключително успешна и полезна конференция. И тук искам да благодаря за подкрепата на Национален фонд „Култура” и тяхната програма „Мобилност” за подкрепата им в размер на 3050 лева. А съвсем скоро подготвяме и още една новина, която съм сигурен, че ще зарадва и ще изненада приятно цялата литературна общност. Ще бъде нещо много хубаво.
Това е, общо взето, свършеното през последните месеци. Като добавим и Литературен клуб „Перото”, вие ще кажете дали това променя съвременния български литературен пейзаж.
- Как си сътрудничите с други заинтересовани от темата институции - в това число с министерство на културата?
- Сътрудничим си чудесно, както стана ясно от свършената работа, и с Национален фонд „Култура”, и със Столична община. Направеното от г-н Борислав Геронтиев и г-жа Малина Едрева, както и от Юлия Георгиева, която е главен експерт в Национален фонд „Култура”, беше чудесно. Благодарим им за доверието, подкрепата и помощта.
- Какви са вашите лични очаквания от "Перото"?
- Очаквам „Перото” да стане истински Дом на книгата и на нейните читатели и приятели, какъвто беше първоначалният замисъл и на Мирослав Боршош. И на писатели, и на издатели, и на всички, които имат нужда да я споделят, които се радват да бъдат сред книги; или хора, които обичат да изживеят сами или с приятели няколко чудесни часа в прекрасна, лека и спокойна обстановка. Както казах на откриването на „Перото”, всяка книга, закупена тук, всяко питие е един преведен абзац от българска книга на чужд език. Като част от Националния център за книгата, „Перото” не е просто и само литературна сцена, бар, читалня, кафе, книжарница – то е мисия в подкрепа на развитието и популяризирането на българската литература в страната и чужбина. Нашата цел е да формираме вкус и отношение, уважение и разбиране към добрата литература, добрите питиета, добрата музика, добрия вкус като цялост. Да насочваме вниманието към нещата, които преминават покрай нас в забързаното ежедневие. „Перото” е сбъдната мечта и философия за важните неща в живота – бавното живеене, споделянето с приятели, красотата на живота. Елате да ги споделяме заедно. Само това искам и очаквам.
- В НДК през последните месеци се създават едно след друго нови културни гнезда - как те ще общуват помежду си?
- Благодарение на изключителния екип, създаден от изпълнителния директор, комуникацията между звената и атмосферата e уникална. Всички сме събрани около мисията НДК да бъде място, което не само да дава дом на културните събития и изяви, но и да генерира, продуцира и подпомага културата и изкуствата във всички техни измерения. Помагаме си, споделяме, всеки един участва активно в разработването и развиването от идеята - през стратегията до реализацията на всички общи начинания. Наистина усещането за обща цел, мисия, важност за случването е изключително.
Въпросите зададе Марин Бодаков
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”