Български  |  English

Архитектурното наследство 1944-1989: ценност, рискове, решения

 
По съвместна инициатива на ИКОМОС - България, и ИКОМОС - Германия, в края на лятото в София се проведе експертна среща - форум за преосмисляне и преоценка на архитектурното и монументално наследство от социалистическия период. Идеята за подобна мащабна среща е в отговор на необходимостта от обективен и професионален поглед към темата на фона на емоционалните и силно поляризирани политически нагласи. Форумът бе разделена на три тематични части– „Ценност“, „Риск“ и „Възможности за опазване“.
При откриването Стефан Белишки,председател на българския национален комитет на ИКОМОС, отбеляза, че научното обсъждане на проблемите на архитектурното и монументално наследство от социалистическия период е неотложна и крайно необходима задача, за да се сведат до минимум рисковете от загуба на ценни архитектурни паметници.
Архитект Емилия Кълева, изследваща опазването на архитектурното наследство от периода на социализма в България,описа контекста, в който се провежда срещата - в момента в България отношението към архитектурните следи от близкото минало е най-вече като към нещо, намиращо се в риск, и в много по-малка степен като към ценност. Ситуацията у нас обаче не се различава много от случващото се навън, където именно недооценяването се смята за основен проблем на архитектурното наследство от втората половина на ХХ век. То е „дупка“ - както в националните листи, така и в Световния списък на ЮНЕСКО.
 
За ценността
В първата част на срещата изследователката на архитектурата от периода на социализма у нас Анета Василева говори за двеосновни предизвикателства в своята работапърво, да установи доколко тази архитектура се е развивала паралелно с останалите социалистически архитектурни култури в Източния блок и с несоциалистическия свят като цяло. И второ, да намери отговор на въпроса как българската архитектура е съумявала да произведе своите най-успешни проекти именно на много тънката граница между локално и глобално и то в ситуация на тоталитарен политически режим.
Преподавателят във ВСУ „Черноризец Храбър“ и архитектурен критик Тодор Булев отбеляза, че социалистическият период привлича все повече професионален интерес сред студентите по архитектура и социология. Необходимо е обаче да се излезе от определенията „социалистически“, „тоталитарен“ и вместо тях да се посочва отрязъкът от време – 1944 г. - 1989 г. В този период същността на градоустройственото мислене е ансамбловият подход и именно той е голямата ценност, която е с прекъсната приемственост заради радикалния срив след 90-те. Наследството от периода е много богато и е трудно да се изброи всичко, което е ценно, но могат да се отличат примери, като центровете на Монтана, Кърджали, Враца, Благоевград, Димитровград, комплекс Дюните, Албена, отбеляза Булев.
Според архитект Стела Ташева от Института за изследване на изкуствата към БАН,ценното в българската социалистическа архитектура е тенденцията националната идея да бъде интерпретирана по нов начин. В действителност, националната архитектура започва да се появява след 60-те години.
Архитект Любинка Стоилова - главен експерт в Общинския културен институт „Музей за история на София” и член-основател на ДОКОМОМО, България, открои в изказването сипроекта АТРИУМ като катализатор за преосмислянето и преоценката на архитектурното наследство от втората половина на ХХ век. Според нея, трябва да се избягват политическите критерии и да се говори за „архитектурата в България от втората половина на ХХ век“. Архитектурата след края на 20-те години се утвърждава като интернационална с професионални правила и критерии на развитие, които до голяма степен са възприети у нас още преди Втората световна война. Стоилова положително оцени стъпките към юридическа защита на архитектурни образци от 50-те години, но припомни, че в рамките на европейския модернизъм, у нас има и други неидеологизирани примери, като модерните жилищни комплекси, хотелски и спортни обекти, носещи архитектурните белези за периода. От друга страна, тя маркира като важен проблем нерешеният изцяло въпрос за опазването на наследството от 30-те и 40-те години на ХХ век за сметка на прескачането към втората половина на века. Необходимо е по двата периода да се работи успоредно, защото неосъзнаването на ценността е общ проблем и засяга архитектурата от целия ХХ век.
Архитект Искра Дандолова от Института за изследване на изкуствата към БАНотбеляза, че всеки режим има свой стил на въвеждане на обекти и обществени дейности, които са в различна степен тоталитарни. Нужно е обаче да има съзнание, че следите от тези обекти остават в материалната култура на града и трябва да бъдат запазени именно като такива. По-късно в изказването си Дандолова обърна внимание на масовата селска къща от периода на социализма, която заменя много от старинните къщи с типична балканска архитектура.
 
За рисковете
Във втората част на конференцията, посветена на специфичните рискове за архитектурата от социализма, Емилия Кълева даде конкретен пример със случилото се в Слънчев бряг. Луксозните социалистически хотели и резиденции днес са изцяло преобразени или целенасочено са оставени да рухнат, за да се използват апетитните имоти. Освен това, проблем е липсата на методика за консервация и реставрация на това „младо“ наследство. Пример за неадекватна намеса Кълева даде с облицоването на фасадите от видим бетон на Руския културен център с цветна топлоизолация.
Мария Давчева, ръководител на секция „Архитектура” в Института за изследване на изкуствата към БАН и главен редактор на сп.“Архитектура“,също даде конкретнипримери от Черноморието. Хотел „Континентал” е един от най-фрапантните примери как комплекс от знакови сгради от онзи период в момента е променен до неузнаваемост. Факт е, че след петдесет години изискванията към средата, която обитаваме, се променят и няма как формата на архитектурата да е напълно запазена, но тя трябва да бъде допълнена и развита с мяра. Само „Албена” остава вярна на себе си, подчерта Давчева - дори пребоядисана и с частично демонтирани парапети, тя продължава да носи духа на времето, в което е създадена, отговаряйки и на съвременните изисквания на потребителя.
Тодор Булев също коментира примера с „Албена” и го определи като положителен. А като отрицателен той посочи сградата на световноизвестния архитект Кишо Курокава в София - хотел „Витоша Ню Отани“, над който е надвиснала сериозна заплаха, тъй като новият собственик има намерение да прави сериозни преустройства.
Архитект Стела Дулева от „Архитектурно наследство“ към САБ представи проблемите около хотел в зоната на Рилския манастир. Хотел "Рилец" е проектиран изключително прецизно, добре е вписан в средата и напълно е заслужавал да бъде паметник на културата от онова време. След 90-та година обаче е продаден на частно лице, което се впуска в безкрайни преустройства. В крайна сметка, съдбата на хотела е илюстрация за това какво се случва, когато водещо е желанието да се печели сега и веднага. Това оказва влияние и върху Рилския манастир - обект на ЮНЕСКО. Подадени са сигнали и до кметството, и до общината, и до Природен парк „Рила”, но собственикът на хотела се ползва с протекциите на местната политическа власт.
Художничката Мариела Маламатенова - уредник в НХГ и член на ИКОМОС, България,коментира проблемите около монументалните художествени произведения в архитектурна среда. Тя отбеляза, че процесът на създаване на монументално произведение е изключително сложен и труден, ето защо вандалското отношение като при мозайките на Бузлуджа, например, е недопустимо. Маламетова повтори тезата, споделяна и от други колеги – архитекти, че по-отстраненият поглед към миналото и участието на новото поколение водят до успешни инициативи като туровете, организирани чрез проект АТРИУМ в сградите на Ларгото в София. Маламатенова представи и свой проект за социализиране на изкуството, при който идеята е човек да се докосне до духа на онова време чрез паметниците и ритуалите му. Освен това, художничката акцентира върху важността на синтеза, който е постигнат на изключително високо ниво по онова време, а днес масово липсва в градската среда.
 
Възможности за опазване
Третата част от конференцията бе открита от архитект Русу Думитру - член на ИКОМОС, Румъния, и на Международния научен комитет на ИКОМОС за наследството на ХХ век (ISC20C). Той представи интернет проект за опазване на сгради от социалистическия модернизъм през 60-те, 70-те и 80-те години (socialistmodernism.com). Началото му е поставено с обекти от Молдова, но целта е да се обхване целият бивш Източен блок с концептуализиране на социалистическия модернизъм и неговия резултат - сградите, създали облика на градовете през социализма. Отправено бе предложение към всички страни от бившия Източен блок да се включат в инициативата и проектът да се превърне в международна платформа за документиране и обсъждане на актуални проблеми на социалистическото наследство в риск. Примерите от Молдова - жилищна кула „Романица”, централният площад в Кишинев, хотел „Национал”, хотел „Космос”, илюстрираха сходни на българските проблеми, свързани с рязката смяна на политическите и икономически условия през 90-те години.
Според Йорг Хаспел – преподавател и директор на Държавния орган за опазване на паметниците на културата в Берлин, председател на ИКОМОС, Германия, и член-основател на подкомисията за социалистическо наследство на Международния комитет на ИКОМОС за наследството от ХХ век,независимо как наричаме архитектурата от периода 1944 - 1989 – социалистическа, от следвоенния период или по друг начин, тя е място на паметта, където се срещат различни гледни точки, различни отношения и нашата задача е да ги припознаем и разберем именно като такива. За тази цел обаче трябва първо да ги съхраним. Тук той представи работата на ИКОМОС през последните години и сподели, че именно заради активната експертна дейност и нарасналия интерес, дискусията в Германия е вече много по-обективна и по-неутрална. Показателно за промяната в политическата и обществената нагласа е намерението главата на Ленин, „погребана” в покрайнините на Берлин през 90-те, да бъде изровена и включена в изложба. Хаспел и колегите му в специализирания експертен комитет за наследството на ХХ век са убедени, че архитектурният пласт на втората половина на века трябва да бъде оценен от специалистите като много важна стъпка в развитието на човечеството - особено в Източна Европа. Целта не е легитимация на социалистическата политическа система, а отчитане на постиженията и отдаване заслуженото на творците, на които се дължи развитието в архитектурата и изкуството през последните сто години. Би било нехуманно, ако тези хора бъдат забравени по политически причини. А една от целите, които си поставят специалистите в комитета за ХХ век, е идентифицирането на потенциални обекти от периода, които да се обединят в международна серийна номинация към ЮНЕСКО. Коментирани са конкретни обекти от България, Румъния, Хърватска, Германия, Литва, Полша, Словения, Украйна. Поканени са всички, които имат интерес, да се включат. За целта се предвижда и международна експертна конференция.
Архитект Делчо Делчев – член наТрансформатори“ и изследовател към БАН, представи проекта на сдружението си, създаден специално за монумента „1300 години България“. Целта е чрез съвременни изразни средства мемориалът да се деполитизира и да му се придаде ново значение с респект към историческия градски контекст. Той заяви позицията на младите си колеги архитекти, че един от пътищата за преосмисляне на наследството от времето на социализма е не само заявяването на неговата ценност, но и намирането на негова подходяща втора употреба. От „Трансформатори” търсят и модел - схема за самофинансиране на проекта си. Той предвижда и съвместни дейности с „противниковата“ група за възстановяване на мемориала на загиналите от Първи и Шести полк, както и намиране на разумни решения за двата паметника. Едно от предложенията е да се създаде малък музей с галерия в криптата на монумента, която да разкаже хронологично цялата история на мястото. Намерението е така да се преосмисли решението за разрушаването на паметника.
Архитект Дора Иванова от Техническия университет в Берлинпредстави проект за преустройство на паметника на връх Бузлуджа като монумент на националната памет, разказващ историята на България от античността до днес. Тя предлага частично консервиране на сградата в днешния й вид като част от историята. Сподели, че работи и върху бизнес план, включващ реставрация с европейски средства и организиране на допълнителни събития около монумента - като фестивали, например, които да повишат интереса към мястото и така да не е необходимо да се търси финансиране от държавата.
Скулпторът и преподавател Валентин Старчев определипроблемите на монумента „1300 години България“, чийто автор е, като сходни с тези на останалите паметници от същия период. За него предизвикателството днес е как тези обекти да получат нова визия и ново въздействие. За времето си „1300 години България” е било иновативно решение, което е имало амбицията да предложи нов начин на концептуализиране на такъв тип монументи. До онзи момент архитектурата е служела само за пиедестал на скулптурата, но след това двете започват заедно да въздействат. А сегашното състояние на „1300 години България” дава възможност на монумента да получи ново тълкуване, нов адрес, нова форма и ново въздействие.
 
В заключителната дискусия отношението към наследството бе определено като измерител на толерантността на обществото към бъдещите поколения, а съдбата на паметниците в риск и способността да се запази даден паметник и същевременно да не се зачеркне мнението на опонентите – като мерило на гражданската зрялост и просветеност. Германският специалист Йорг Хаспел припомни, че разликата между демократичните и недемократичните общества е в това, че недемократичните се стремят да елиминират всичко, което не им харесва, а демократичните имат много по-тежката задача – критично да обговарят историята си, приемайки я такава, каквато е. Коментира се и номинацията на монумента „1300 години България“ за обект на наследство в риск, изготвена от ИКОМОС, България, която се очаква скоро да бъде официално призната от Международния научен комитет за наследството на ХХ век. Накрая всички се обединиха около мнението, че наследството на социализма трябва да се разглежда в по-широк контекст, включващ всички постсоциалистически страни, и така да се търси неговата адекватна защита.
Бел. ред. Повече за изводите от кръглата маса може да прочете в сп. „Архитектура”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”