Ходене по буквите , брой 39 (2831), 13 ноември 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Петър Краевски. „Изгорени писма”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015, цена 12 лв.
Първото ми усещане за книгата беше "каква достойна, каква овладяна мъжественост!"… После започнах да си мисля, че това не е точно мъжественост, а съзнателно избрана аскеза. И изобщо стиховете в "Изгорени писма", дори сонетите между тях, внушават именно точност. Да оставим настрани формулните словосъчетания в поетиката на Краевски, които стоят като заковани в текста и са неопровержими - поне за този, който нито се срамува, нито се опиянява от отчаянието си. Но думата ми е за метафорите, за тяхната технология - много от метафоричните конструкции всъщност са "сравнения без като", нещо "е" нещо. И още по-често изчезва "е"-то - и Петър Краевски направо поставя тире. Може би точно това ми създава усещането за компактност на текста, за да не кажа речниковост, не, интровертност. Но пък интровертност без никаква претенция. Няма го яркото чувство за хумор на Краевски, един от най-добрите съвременни хумористи, но и няма особена болезненост - хем е искрено, хем е прямо, хем е сдържано. Хем експромптно, лаконично-експромптно. Един пример: Бляскав,/ заобиколен от светлина!// Всъщност,/ светлината те заобикаля.
 
Петър Чухов. „Сбогуване с нарцисизма”. Поезия. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015, цена 12 лв.
Двамата вървим/ в тъмното/ един от нас/ държи фенерче// незапалено („Как”). Тези стихотворения са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб. На всяка втора детска снимка/ имам баба/ на всяка трета – майка/ на всяка пета – вуйчовци и лели/ братовчеди/ дядовци/ и само на една -/ баща („Семеен албум”) – ето с такива признания Петър Чухов се сбогува с нарцисизма – негов и наш.
 
Туве Янсон. „Дъщерята на скулптора”. Превод от шведски Анелия Петрунова. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015, цена 12 лв.
Какви са автобиографичните податки на муминтроловете? Доколко артистичният анархизъм в семейството на Туве Янсон не е основа за появата на една от най-ярките литературни вселени на ХХ век? „Дъщерята на скулптора” е текст на границата на съня – и в този пункт могат да бъдат изключително полезни сравненията с „Някога” на Дора Габе. От него можем да научим много за тънкостите на мореплаването, но и много за човешката близост – тук поетичното чувство съвпада с чувството за справедливост, грижата за индивидуалността съвпада със суровата северна необходимост от подкрепяща общност. Може би тези съвпадения са двигателят на генералното объркване - за деца или за възрастни е тази книга. (Същото важи и за нейната „Лятна книга”, разбира се.) „Дъщерята на скулптора”, както и другите книги от водената от Нева Мичева поредица „Кратки разкази завинаги”, е снабдена с ценен предговор – този път негов автор е София Янсон, племенница на Туве Янсон, която казва: „Реалността е такава, каквато я описва талантливият разказвач.”
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”