Български  |  English

Забележителната корейка

Гостуване на Су Бин Ли като Никия в „Баядерка” от Минкус

 

Рядка е практиката да гостуват в Софийска национална опера и балет танцови звезди – веднъж поради финансови причина, но и поради болезнената ни културна самозатвореност, липсата на цялостна артистична политика и не на последно място - неподлежащата на аргументиране репертоарна ограниченост на първата ни трупа. Повторната поява на забележителната корейка Су Бин Ли основателно събуди много очаквания и наелектризира не само публиката, но и трупата, която през сезона отново няма съществена премиера и осъществява едва по един-два спектакъла месечно.
Су Бин Ли не е онова плахо дете, само на шестнадесет, което спечели „Специално отличие Варна 2014”. Вече пълнолетна и с излъчване на истинска прима, тя трябва да защити възхитата, която спечели при гастрола си през 2015 като Одета-Одилия с неподозирано смела, вдъхновена и прецизна интерпретация. Както с представянето си във Варна, така и със своя лебед, Су Бин Ли опровергава устойчивото впечатление, че въпреки извънредната техническа прецизност и виртуозност на представителите на корейската школа, те не успяват да се превърнат в запомнящи се индивидуалности, притежаващи, освен точност, и интерпретаторска проникновеност. Силата на Су Бин Ли е тъкмо тук - неподозираната изпълнителска мощ и отчетлив артистичен инстинкт, които превръщат изпълненията й в изненадващи художествени постижения. Големият въпрос бе дали сложният образ на Никия ще й прилегне така, както Одета-Одилия.
„Баядерка” (1877) се нарежда сред най-високите образци на класическия танц. Петипа, заедно с либретиста Сергей Худеков, избира за основа баладата на Гьоте „Богът и баядерката”. Важността на „Баядерка” за историята на балетното изкуство се дължи, веднъж на рафинирания академизъм, които постига Петипа чрез естествеността на движенията, създадени на принципа на тежестта и противотежестта, ясно оформените диагонали, виртуозните па дьо дьо, и втори път, поради близкото сътрудничество с композитора Лудвиг Минкус, чийто рефлекс на цигулар и диригент създава мелодична, наситена с поетичност и екзотика музика. Така балетът се превръща в първото мащабно хореографско платно, изградено по симфоничен принцип, който ще бъде напълно осъществен едва в „Лебедово езеро”.
„Баядерка” тълкува романтичния мит за съдбата, личността и мирозданието, като показва как изборът-свобода надмогва правилата. Като танцуващата жрица, Никия-Су Бин Ли е въздействаща и запомняща се именно с отлично въплътения сблъсък между идеала и действителността. Може би сега не изненадва така, като в Одета-Одилия, не си позволява толкова смели и отчетливо самостоятелни интерпретаторски нюанси, но пък виждаме обогатено сценично присъствие. Техническата й сигурност и прекрасни физически данни й дават възможност за прецизност и вдъхновяваща творческа свобода. Подчертаната й музикалност подпомага кинетичната й експресивност да изглежда напълно естествена и спонтанна като дихание. Навярно на същото качество се дължи особената й сугестивност и магнетизъм. Движението е леко, без напрежение, леещо се с красив рисунък и точен диапазон. Майсторството и зрелостта личат и по елегантността на преходите, и по общото чувство на Ли за драматургическия смисъл на движенческата фраза. В първо действие баядерката на Су Бин Ли е щастлива и плаха девойка. Вариацията при извора е наситена с много мечтателност, жизнерадост и девича деликатност. Във второ действие, по начало по-скоро актьорски пантомимно, Ли демонстрира запленяващ артистизъм и умение да подчертава противоборстващи си емоции. В трето действие, във всеизвестната сцена с елегията и танца с кошницата, Су Бин Ли разгръща с цяла сила своето дарование. Елегията е фино нюансирана от мъката, породена от пренебрежението на Солор, която става толкова по-тежка, колкото по-жарка е молитвата към боговете за милост и споделеност. Ли постига някаква ритуалност, съчетала парадоксално жрицата и жертвата. В танца с кошницата – цветята, които счита, че е получила от Солор в знак на любов, емоцията достига до най-върховен израз на тържество, самозабрава и почти вакхическо ликуване. В цялото трето действие Ли е безупречно хладна, меланхолична, полупрозрачна. Следва линията на меки окръглени влизания във фигура и бързи, резки и остри финали, каквито се смята, че е предписал Петипа. Целта й в Никия е постигането и въплъщаването на високата академична красота и строгост, които влага Петипа в образа на баядерката. Корейската балерина се придържа към считаната днес за най-близка до оригинала хореографска версия, реставрирана в Марийнския театър през 2002 по открити тогава оригинални партитури от втората редакция на балета.
Су Бин Ли превръща тялото си в зрима реч, грацията на жеста и експресивността на нюанса са психологически мотивирани и пречистени от чувството. Пантомимните моменти не се преекспонират, а се изиграват с актьорски рефлекс. Подходът не е илюстративен, а психологически - състоянията мотивират действията-движения, а не обратното.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”