Български  |  English

Cool безгрижие

 

„Бла, бла”, хореография Морис Кози, спектакъл на балет „Арабеск”
 
Възможно ли е безгрижие днес в жестокия консумативен рай?! Нима безгрижието не е само част от наивността на детството, необходима илюзия и самоизмама на духа? Хореографът Морис Кози превръща хлапашкото безгрижие, младежката свежест, култът да бъдеш готин, coolмодата и веселия непукизъм в ироничен и безжалостен инструмент за разобличаване на късмета да живееш в постпостмодерните времена в спектакъла си „Бла, бла”.
Участието му в проекта "Танцови преводи" с изящната абстрактна миниатюра "Измъчени мелодии" по музика на Габриел Прокофиев предизвика основателен интерес - не само защото е бил солист в Националния балет на Канада, а после във "Франкфурт балет", защото поставя в "Нидерланд Данс тиътър", "Кулберг балет", Шведския кралски балет и е бил асистент на хореографски величия, като на Уилям Форсайт, Сол Леон и Пол Лайтфут, а защото връща танцовото към неговата особена същност да бъде сетивна форма на мисълта, да бъде „видима разумност”, както твърди Новалис.
В „Бла, бла” Кози се насочва към актуалността на глобалния свят и живота в мегаполиса – безкраен празник, блясък, наслади и привидно безгрижие, зад чието лустро дебне губителна студенина, емоционална парализа и жесток нарцисизъм. Морис Кози притежава изключително богат, изобретателен и вълнуващ кинетичен език. Спектакълът е в задъхано, почти шеметно темпо, цветен, пъстър и нахакан. Сценичният разказ е драматургически стегнат, няма излишна реторика и ретардации, сцените са психологически изчистени, превърнати в малки етюди.
Младежи се събират в пролетен ден, скоро се оформят двойки, една девойка остава сама, отхвърлена от останалите. С края на деня „купонът” се пренася в дискотека, нощта разкрива страстите. Първоначално трите двойки се забавляват, но самотницата се е преобразила в неустоима изкусителка с дързък чар, увличащ и заслепяващ младежите. Хармонията между влюбените е нарушена, мъжете се подчиняват на нагона си, страстта към наслаждението е по-силна. Следват бързи развръзки, раздяла, прошка, нова близост и мъст. Двойките се превръщат в хилеща се и хапеща глутница, която напада самотницата, не успялата да покори, да се продаде...
Динамиката, драматургичното цяло и експресивността на спектакъла се дължат на очевидната отлична музикалност на Кози. Музиката е умела компилация от творби на Джони Транк и Джус Ансамбъл. Той не просто слуша, но и вижда темпоритмичното и емоционално начало и го превръща в ясно движенческо събитие. Езикът му съчетава неокласически елементи с контакт импровизация, висок cooldance, баланчинови структури, джаз, поп и дори боливуд детайли (работа с ръце и глави). Това се дължи не само на изобретателност и остроумие, но и на виртуозна работа с модерните техники и разпознаваемите емблеми. Кози противопоставя на градското модно безгрижие, на безотговорността на цивилизацията ни, произвеждаща емоционално не разгърнати, егоистични същества, тревогата за любовта-състрадание, носталгията по естествената близост-грижа, която не разпознава в другия само обект на наслади и насилие. Спектакълът с театрализирания си език, наглед лековат, изпълнен с много хумор, комизъм, хлапашка нафуканост и непристойни шеги и задявки от градския сленг на готиното поколение, е израз на смущението, че отчуждението е поразило най-същностното, а именно съкровеността на любовта, която остойностява индивида, различава го от механизма, но и от животното. Съвременният егоцентризъм и нарцисизъм са всъщност някаква духовна ощетеност, недоразвитост и социална инфантилност, в която душата е победена от наслаждението. Срамът вече не е от старостта, а от зрелостта. Култът към младото тяло е не само мода, а образ на духовна закърнялост. И ако трите двойки са на едва проходили в съзряването си младежи, то самотницата (Ангелина Гаврилова) е вече жена; и тъкмо поради това е отхвърлена, разобличена като чужда... Кози използва отлично артистичния дар на Гаврилова, нейната характерност и сценична острота, за да изведе „налудността” на образа и неговата трагикомична обагреност.
Въпреки изравнеността на танцьорите, бих откроил Виктория Петрова с прецизността и елегантността при разгръщането на движенията на барби еманципантката. Кози познава възможностите на артистите и гради образите според изпълнителския потенциал.
Очевидно, танцьорите се забавляват и това показва, че трупата на „Арабеск”, въпреки трудностите, продължава да се развива и живее. И подобни високо художествени спектакли защитават често пренебрегваната й културна значимост.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”