Български  |  English

С дъха и вкуса на живота

 
Силвия Чолева. „От небето до земята”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, 2015 г.
 
Добрата поезия имитира живота.
Йосиф Бродски
Какво всъщност иска да ни каже тази неспокойна книга - с тези изострени до краен предел сетива, с това непрекъснато дълбаене в пъстротата и абсурдите на живота и с тази прокълната участ на човека, който даже да избяга от света, пак ще е зависим от света, защото ще е още по-самотен. Или ще го поласкае заради мъдрото общение със себе си, заради топлата увереност, че съществува над низостите и произволите на битието. Защото психиката на човека е така устроена, че има винаги запаси от енергия.
Да, в подтекст това ни казва. Страница след страница, с неимоверното усилие на един човешки размисъл да обхване времето и пространството на живота.
В новата книга „От небето до земята” на Силвия Чолева се изправя една зряла и самоосъзната личност. Книгата има облик на опоетизиран дневник и даже на опоетизиран минироман. В нейните страници се роят множество стилистични похвати и изненадващи ракурси в многостранна и непринудена, възторжена, обичаща, страдаща, отчаяна, смирена и негодуваща изповедност. С жив, пластичен и на места отривист език. И „с различни по време и интензивност преживявания” в един свят, „разлюлян между лутане и покой, между гигантското и незабележимото, между себе си и себе си”, и с текст, който звънва като „хвърлена монета във фонтан” и в който е задължително „всичко да се случва в този миг, да влиза леко в теб и пак през теб да се оттича за другите.” Направих нарочно този малък монтаж с неволно взети абзаци от различни места на тази поетика, която непрекъснато ни подсеща за вродената си и неизтощима вътрешна динамика, противостояща на всякакъв външен натиск и оставаща винаги ненакърнена, незасегната в своята същина.
Рядко ми се е случвало в поезия да срещна такова разточителство от житейски превъплъщения, изграждащи мост, преход от личния, вътрешния свят на човека към външния, социалния. Притежания на една изпълнена с напрежение, емоционална, люшкаща се между резки контрасти художествена натура, която непрекъснато се стреми да ни убеди в истинността на своите преживявания. Където и да се случват те: в личния й интериор, сред природата, между хората, край вещите, в лятната къша на един поет от XV век, в тънкостно описаната умора след купон в една нормандска нощ, в Истанбул с Айя София и с евтините хотели на Лилели, пред падналия Икар на Брьогел, в носталгията по Рупчев, в празната стая , върху белия лист... Може би за тази вихрушка от преживелици да й помага и журналистическата професия, но по-скоро я усещам като акт на тревожно съществуване, на личностно отстояване и на вяра в човешкото самопостигане.
Тази книга трябва да се чете търпеливо, вникващо, за да се усети целият арсенал на съществуващото, с видимото и невидимото на битието, с кривулиците на една съдба и с изводите за общата ни участ. И аз благодаря за дадената ми възможност да изпитам всичко това!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”