Български  |  English

Да завоюваш изображението

 
Красимира Дренска. „Пленени моменти“. Национална галерия. 28 януари – 28 февруари 2016
„Пленени моменти“ е заглавието на тази изложба. Защо „пленени“ – защото за такива моменти трябва да се пребориш. За Красимира Дренска творческият акт е преодоляване на различни съпротиви: на пластичната материя, на трансформиране на идеята, на собственото Аз. Самата тя казва: „Винаги съм имала нуждата да се преборя със съпротивата на материала“, „Да завоюва човек изображението…“. Та ето – преборването, завоюването са някак естествени за нея ключови думи. Дали те задават сложните координати на позицията „художник – творба“, на сложния процес, който ги свързва/разделя? Във всеки случай, от такъв порядък са въпросите, които движат Красимира Дренска като артист и това прави работите й многопластови и отворено диалогични.
Тази изложба е естествено продължение, по-точно надграждане, на изложбата „Постеля от треви“, подредена в Градската галерия преди 3 години. Тогава бях впечатлена от взискателността на Красимира към това, което прави. Респектира ме чистотата на замисъла и техническата прецизност на изпълнението. Днес разбирам, че това са същностни нейни качества, на които тя се осланя и които не биха я подвели. В контрапозиция на художниците, които афишират спонтанността на артистичния жест и защитават неговата природа като неподвластна на рациото, Красимира Дренска в творческия процес преди всичко е интелектуално ангажирана. Нейните творби са винаги концептуално аргументирани, с тях върви предистория, обвързани са с физическите параметри на даден момент във времето, с емоционалните му стойности и въздействията им „тогава“ или „сега“. Скритите смисли и техните явни знаци, преобръщанията им от една реалност в друга, както и превръщането на един образ в друг стои във фокуса на внимание на художничката. Представените графични серии в залите на Националната галерия показват, независимо от различното си техническо изпълнение, същността на един подход в осмислянето на творческия процес. Нуждата от интелектуална подплата на всяко отделно произведение е подкрепена от собствени размишления, споделени със зрителя. Те не само уплътняват структурата на самата изложба, по-скоро приканват към размисъл, към общуване. Такова е разбирането на Красимира Дренска за творбата – като за обект с лично пространство, но не затворено вътре в себе си, а с потенциал да бъде живо и да се интегрира в нови комуникации. Защото самото „лично пространство“ на творбата се състои не само от пластичните образи върху картинна повърхност, то е сложна амалгама от идеи, внушения, интерпретации на други артефакти.
Пластичната материя става средоточие на различни културни дискурси. Това е особено видимо в т.нар. „авторски книги“, където художничката влиза в свое общуване с автори от различни времена, като Емили Дикинсън, Итало Калвино или Джан Мария Теста, провокирайки традиционно установени в изкуството представи чрез изнамиране на нови визуални системи/кодове.
И тук стигаме до онзи момент в развитието на художничката, който за мен е особено интересен и в който се случва обръщането й към концептуалното изкуство. Преломът, както го нарича самата – от фигуративно към абстрактно, към играта и експеримента е синхронен изобщо на новите разбирания на тогавашните авангардисти, обявили се против фигуративността. Как един художник, дошъл безспорно със солидно академично образование, но възпитан с ценностите на естетиката на 70-те години в тогавашна България, адаптира своята оптика към съвършено други разбирания за създаването на самото изкуство. Оказва се, че новите идеи на постмодерното време не са далечни за специализантката на Стенли Уилям Хейтър в прочутото му парижко Ателие 17. Рисунките от серията „Случайност и промяна“ от 1984 година, носещи духа на тези години, са създадени в дълъг процес с игри на случайни хвърляния на зарове. Зад тях прозира една от водещите идеи тогава: в същността си творческият процес да разчупи черупката на традиционно установените норми, да се разруши матрицата на придобития или натрапен вкус. Играта със заровете на Красимира Дренска е в състояние да създаде нови правила за творчески методи. В нея се привиждат възможности чрез играта на случайността да „Изиграеш вкуса“.
Освен рисунки и сериграфия, в тази изложба активно присъства и фотографията. Всъщност, широкият спектър от теми, който вълнува художничката, не зависи от избора на техниката. Ярък и последователно стабилен е нейният интерес, например, към взаимодействието между езика/словото и образа. Представената в една от залите инсталация „Пътни бележки“, базирана на десетки изписани страници в бележници по време на път, е пример в тази посока.
Красимира Дренска определя себе си като непрекъснато търсеща. Намирам, че е настроила вътрешния си радар на една постоянна фина чувствителност, гарантираща качеството на следващия й артистичен избор, и, надявам се, следващите интересни срещи с публиката.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”