Ходене по буквите , брой 7 (2844), 26 февруари 2016" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Вихрен Георгиев. „Хората на София”. Издание на „Кубар”, запазена марка на „Егмонт”, С., 2015, цена 25 лв.

 Албумът съдържа фотографии, публикувани от Вихрен Георгиев на http://peopleofsofia.com . Сайтът функционира от 2013 г., към ноември м.г. над 77000 души го следват във фейсбук, като това прави страницата му най-посещаваната сред подобни фотографски страници. Но Вихрен продължава да е скромен. Той вижда в снимките хоби. Те са случайни. Няма монтаж, само минимални корекции. Към всеки сниман има няколко негови безизкусни думи или изречения. Без името му. В изданието виждаме бедни и богати, млади и стари, от центъра и покрайнините, известни и неизвестни, местни и чужденци. Виждаме Град. ”Хората на София” може да провокира нов етап в дискусиите около градската визуална антропология. В очи се набива как по-възрастните типажи могат да бъдат срещнати само тук или, хайде, нейде в Южна Европа. Но заснетите от Вихрен младежи могат да бъдат видeни във всеки един милионен град по света. Нещо повече, те са секси. И визуалната сглобка между локалното и глобалното някак окуражава. Дори да сме склонни да виждаме в младите хора само повърхностен лайфстайл. Книгата може да носи заглавието „Промяната на София” – както един ученик казва, „Вярвам в промяната. Но не в смисъла на абстракция, а на нещо, което сами постигаме. Мечтая да не се страхувам и съжалявам”. 
 
Карл Фруде Тилер. „Склонът”. Превод от новонорвежки Румяна Сиромахова. Издателство „Авангард принт”, Русе, 2015, цена 13,99 лв. 
Вече познаваме Карл Фруде Тилер (1970) с третия му роман „Обкръжение” (Награда „Браге”; Награда за литература на норвежките критици; Награда за литература на ЕС). Дебютът му „Склонът” получава наградата „Таряй Весос”, като е смятан за един от 25-те най-добри романа за последните 25 години в Норвегия. Литературните отличия на север, слава Богу, притежават автентична тежест, за разлика от литературните отличия на юг, но Карл Фруде Тилер е поставен пред предизвикателството да работи по време, когато друг норвежец – Карл Уве Кнаусгор, вече е тотална световна звезда. Тилер също е забележителен писател, който не толкова борави с триковете на автофикционалното, колкото показва двойното дъно на автотерапията чрез писане – колкото се наказваш чрез припомняне на миналото си, толкова се и освобождаваш и лекуваш от него. А и Карл Фруде Тилер е специалист в напрегнатото психологическо обрисуването на тягата към себеразгром – романът е каталог на бавните самоубийствата, без да илюстрация към учебник по психиатрия. Като всяка забележителна книга, и „Склонът” не замазва нищо с ясен изказ, напротив, тук самоомразата, раздразнението и ожесточението прояждат дори стилистиката на текста, изискват много внимание от читателя. И на практика го завладяват, за да търси заедно с централния персонаж коренищата на злото. В това число, в самия себе си, в разпада на своята самоличност сред руините на семейството. Толкова много болка. Мизерия. И уплашена нежност. И дори хумор. Може би самите ние сме склонът, по който вървим, докато откриваме, че сме убийци.
М.Б.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”