Ходене по буквите , брой 9 (2846), 11 март 2016" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Теодор Рьотке. „Тъмна светлина“. Поезия. Двуезично издание. Превод от английски Христина Керанова. ИК „Знаци“, Бургас, цена 15 лв.
Теодор Рьотке (1929-1963), един от значимите поети на американския ХХ век, е представен за пръв път у нас със самостоятелно издание. „Тъмна светлина“ е в поредицата на „Знаци“ под наслов „Любовта на преводача“, където вече са публикувани „Видове любов“ на Стивън Дън, също дебют в България, както и „Етюд в синьо, каки и млечнозелено“ на живия класик Били Колинс. И трите издания са уникални – Дън и Колинс са одобрили лично направения преводачески подбор, а литературните агенти на Рьотке са дали съгласието си дори за рецензента. Стихосбирката „Тъмна светлина“ е снабдена и с фотография на Рьотке, чиято също световноизвестна авторка Мери Рандлет бургаските издатели откриват в старчески дом във Вирджиния. Всеки, който познава изтънко издателската работа, може да оцени появата на „Тъмна светлина“ като културен подвиг: Румяна Емануилиду купува правата за публикацията на стихотворенията в насипно състояние, като се „бори“ за отделни стихотворения със списанията, в които са публикувани. Рьотке е автор на десет поетични сборника, три от които са публикувани посмъртно. За „Събуждане“ той получава „Пулицър“ през 1954 г. и на два пъти годишната Национална награда за поезия – през 1959 г. за „Думи за вятъра“ и през 1965 г. за „Далечна земя“. Във финия послеслов към книгата д-р Добрина Топалова казва: Несъмнено съществува дълбока близост между поезията му и американския трансцендентализъм: заради една духовна чувственост, която има своя достъп до Бога чрез екстатическото преживяване на познанието, заради виждането на природата като другото лице на Бог, като глас на откровението („Гласът“). Един романтически поглед към битието се застъпва във все още болните от просвещенския рационализъм времена за мъдростта на душата, за тайнството в битието, за чудесата на съществуването ни. Топалова точно фиксира в текста си противоречието между природата и културата в поетиката на Рьотке, както и неговото предпочитание към културата – предпочитание, което обуславя и реабилитацията на гнева срещу културните роли.
Трудно е да се добави още към послеслова, но да опитам. Стилистиката на Рьотке е отпреди поезията да стане поезии, културата – култури... Множествеността е вътре в самата нея, затова и всяко стихотворение трепти от автентични вътрешни напрежения. Размножаването на света още е вътре в нас, а не вече извън нас – за да се смятаме погрешно за мярка на всички неща. Рьотке внася всекидневен уют в битийния драматизъм. У него има базисно доверие към малките неща и към съществуването изобщо. Той не подправя стихотворенията си с мрак, за да добият вкус, не имитира дълбочина, напротив, смирява се: Когато изпод хамбара котката вади почти същото котило/ – две жълти и черно, и едно шарено,/ не съм разочарован, нищо, че и преди е било:/ радвам се на пролетта, сякаш пролет не е имало по-рано. И изобщо, искреността на умния човек e нещо прекрасно. А какво да кажем, когато е безспорен поет.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”