От пръв поглед ( кино), брой 10 (2847), 18 март 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Джеймс Франко и дисхармонията
Български  |  English

Джеймс Франко и дисхармонията

 

„Всичко ще бъде наред“ (Every Thing Will Be Fine), 2015, Германия/Канада/Франция/Швеция/Норвегия, 118 минути, режисьор Вим Вендерс, продуцент Жан-Пиеро Рингел, сценарий Бьорн Олаф Йохансен, оператор Беноа Деби, музика Александър Деспла, в ролите: Джеймс Франко, Шарлот Генсбур, Мари-Жозе Кроз, Рейчъл Макадамс, Патрик Бошо, Питър Стормър и др.
Показан на София Филм Фест
Следващи прожекции: на 20, 22, 28 и 29 март
 
Вим Вендерс се завръща като подпалвач на екзистенциални пожари. След безобразния „Снимки в Палермо“ (вж. „Култура“, бр. 23 от 2009) и три фантастични документални филма, 70-годишният експериментатор отново е направил игрален. Като „Пина“ (вж. „Култура“, бр. 16 от 2011) и „Катедрали на културата“, е заснет в 3D.
Тъжен писател Томас (Джеймс Франко) - на легло. Отпива от синьо канче. С ръкавици без пръсти пише в бележник. Дръпва пердето – зима. Излиза от миниатюрно бунгало като всичките наоколо. Спира при рибари. Дават му цигара. Слага си я зад ухото. Обажда се на Сара (Рейчъл Макадамс). Полуразговор. Лапа цигарата. Отказва да я запали. Отпрашва с колата в снежната фъртуна. Чистачките – в едър план. Спира колата пред момченцето Кристъфър с шейна. То мълчи. Томас го качва на конче към отдалечена къща. Казва му: „Всичко ще бъде наред“. Пред къщата – два снежни човека. Изскача Кейт (Шарлот Гинсбур): „Къде е Никълъс?“. Побягва. И Томас подире й. Оказва се, че, без да е виновен, той е прегазил другия й син. Кристъфър под коледна елха. Играе си с камион. Отношенията между Томас и Сара са в криза. Той й казва: „Очакваме различни неща от живота. Аз искам само да пиша“. Стоят на различни прозорци. Виждаме го в линейка след плах опит за самоубийство. Вече е зелено. Кейт се разхожда с куче, рисува илюстрации и плаче. Томас отива при баща си (Патрик Бошо). Унило сипе банализми. Бащата се възмущава. Виждаме Томас в издателство. Редакторът (Питър Стормър) го обнадеждава за новия му роман. Там среща жена (Мари-Жозе Кроз) с дъщеричка. След две години, когато книгата излиза, той отново отива при самотната къща, а Кейт с кучето го пита: „Защо сте тук?“. Минават още четири години. Томас живее с жената и дъщеричката. Идилия в луна парк. Отива при баща си и му казва: „Всичко ще бъде наред“. После, 12 години след смъртта на момчето, се случват още неща...
Филмът в полутонове разказва за нещастието да носиш вина като неизлечим товар и проектирането й върху другите. Решен предимно в тъмни тонове (с неизменните за Вендрес неони) и гледане през прозорци, той се разполага в дълъг отрязък от време, където, освен успехъът на Томас и растежът на децата, нищо не се променя – дори телефоните остават стационарни. Полумълчания, полуобщуване и реене в нищото характеризират поведението на Томас. Той страда от хронична дисхармония. Защото всъщност, Томас е свестен човек. Джеймс Франко владее екрана с живото си младолико лице, безкрила усмивка и тромава походка – чудесно запълва с човечност леко схематичния герой. След „Антихрист“ (вж. бр. 40 от 2009) на Ларс фон Триер, Шарлот Генсбур отново е майка, изгубила сина си. Но, за разлика от онзи травматично-сатанински филм, тук героинята й сякаш е недосегаема за страданието – рутината я е завладяла изцяло. Способна е да изтръгне само някоя и друга сълза. Вместо амбициозната журналистка в „Спотлайт“ (вж.бр. 8 от 2016), сега Рейчъл Макадамс е скромна, обикновена, женствена. И все пак, способна да зашлеви след време недосегаемия Томас...
„Всичко ще бъде наред“ е колкото безотговорна и лишена от съдържание фраза, толкова и неработещо заклинание. Филмът е далеч от постиженията на Вим Вендерс, но се гледа. Симпатичен е със своята меланхолия. И с екзистенциалната напрегнатост, подсилвана от музиката на Александър Деспла. Що се отнася до визията, тя е прилична, разбира се, но в никакъв случай изискваща 3D. Ако с „Пина“ Вендерс зададе нови параметри за кинематографичната реалност, тук заиграването с технологията е външно и неорганично. Изглежда, напоследък той постига извънредност само в документалното кино.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”