Български  |  English

Вратите на съня - величие, смирение и красота

 

Програмата: Й.С.Бах - Контрапункт № 14 (незавършен) из „Изкуството на фугата” - величествена, интелигентна музика. Остава недовършена, по магичен начин увисва недоизрисувана в безкрая. За да я поеме като реплика и почит Артур Онегер с Ариозото върху името BACH. Самият Бах е "подписал" творбата си с тези букви. Също загадка - заедно с недовършеността, звучи като отпратка в безкрая... Такова е внушението на драматургичното хрумване на диригента Иван Стоянов да подреди по този начин двете пиеси със секунди благоговейна пауза между тях.
„Софийски солисти” предложиха и няколко премиери, и една полупремиера. Първо за България беше изпълнението на Кончерто гросо оп. 1 № 11 от един от големите цигулкови майстори на ХVIII в. Пиетро Локатели. Бавните части бяха изпълнени с бароково дихание и тембър така, както се свири тази музика в последните години; бързите - със старателно фразиране, но без очакваната интензивност, нерв на тона.
Затова пък достатъчно интензивност излъчи Концертът за обой и струнни от Алесандро Марчело - още едно Бахово присъствие на този концерт. Това беше светлият финал, своеобразна полупремиера на произведението с много сложна история: приписвано на Бенедето Марчело, брат на Алесандро, харесано от Бах и преработено от него за клавесин, сега прозвуча в още една преработка, направена от Пламен Проданов - за тромпет и оркестър, с "имплантирани" (вметката е от програмата) редакционни добавки на Бах. Блестящото соло изпълни френският тромпетист Андре Фейди.
Най-очаквани бяха, разбира се, двете български премиери - на Ясен Воденичаров и на Георги Арнаудов. "Синьо ехо" за тромпет и струнен оркестър Воденичаров е посветил на Андре Фейди, той изпълни соловата партия на този концерт. Това е едночастна творба за тромпет с оркестър с условно набелязани отделни дялове. Тромпетът не е традиционният виртуозен инструмент, а част от цялостната звукова картина: обогатява я, оформя драматургията, протичането на дяловете. Излива се като непрекъснат емоционален звуков фон, в който тембрите се видоизменят постепенно и много пластично. Тромпетът, без да изпълнява традиционната "концертна" водеща роля на соло инструмент, също играе умело с различни темброви преобразувания. Отделни тромпетни "откъслеци" се подхвърлят в пространството, улавят се като ехо от струнните и отиват към безкрая, създавайки безгранични обеми. Авторът сравнява тази безграничност с картините на Гаспар Давид Фридрих, които отразяват "самотата на човека, изправен пред могъществото на природните сили". Много вдъхновяваща красота и загадъчност има в тях...
Заглавието на другата българска премиера - "Вратите на съня - тихи и приглушени симфонии” за струнен оркестър и пиано от Георги Арнаудов, е подсказало мотото на концерта на Солистите. "Тихите симфонии" са породени, според автора, от едно съновидение. Миналата година чухме един от тия красиви сънища. Арнаудов е продължил с виденията, те са придобили постепенно собствени очертания, разраствайки се много тихо (цитат от автора). Думата "симфонии" тук, очевидно, е употребена в смисъл на "звучене". В творбите на Арнаудов звучи поетична, специфична образност, винаги изненадващо постигната с пестеливи изразни средства. Тук той рисува в пространството нереални звукови обеми с минимално разгърнати мотиви, към които сякаш постоянно се връща като към мечта; с ограничени теситури на инструментите, с бавно преливане на еднородни тембри. Пианото, което е зад оркестъра (солист Десислава Щерева), допълва и дооформя преливането на мотивите, без да заиграва със спецификата си. Невероятна поезия, нереална, почти болезнена красота има в тази музика! По някакъв чуден начин Арнаудов е разточително пестелив по отношение на мелодика, средства - всичко е сведено до почти неосезаема пластика. Силно поетично въображение има композиторът, изгражда звуковите си представи, като се опира на поетична структура. Вижда звука като контур, като нежна фреска; той израства от представата за музика, която поезията излъчва.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”