Ходене по буквите , брой 21 (2858), 10 юни 2016" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Ивайло Иванов. „Нов сън за щастие”. Стихотворения. ИК „Ерго”, С., 2015, цена 9 лв. 
„Заради силата на Словото да изцелява! И спомените като основания на най-дълбокия ни дом” – така на 12 декември м.г. Ивайло Иванов ми е надписал книгата си. От корицата й Емилия Дворянова казва, че е (...) несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и шумотевицата на деня. А пак там Биляна Курташева добавя: В нея има удивително съчетание на амбиция и скромност. Амбиция, защото полага себе си като продължение-дописване на една от образцовите книги в българската лирика – „Сън за щастие” на Пенчо Славейков. Но и скромност, защото мистификационно подхваща мотиви от „невлезли” в Славейковата книга „наброски” и „откъслеци”, заставайки съзнателно леко встрани от канона. В този жест има колкото постмодерна игра, толкова и изострено екзистенциално питане за сбъдването и несбъдването в литературата (и извън нея), което е и един от централните залози на книгата.В анкетата на „Литературен вестник” за събитията на 2015 г. Михаил Неделчев писа, че „Нов сън за щастие“ е носеща литературноисторическа мъдрост книга: Всеки пластичен детайл и мотив в стихотворението е мислен и правещ интертекстове. Голям успех за поета. Признавам, стъписах се от тези добре аргументирани оценки – и оставих книгата встрани, да чака. Не бях сигурен доколко филологическата ми компетентност е достатъчна, за да съобщя няколко смислени изречения, без да преповтарям казаното от отлични литературоведи. Надявах сеq както той ми подари книгата си на Коледния панаир, така на Пролетния базар да ми разкаже за своите 101 стихотворения и онази обширна част от предговора му, сложена в кавички - и последвана от „ето такъв предговор бих написал, ако книгата бе излязла някъде към 1997-а, когато бе и окончателно завършена...” Интересуваше ме пропастта между модерно и постмодерно, между подправено и неподправено... Интересуваше ме отвръщането от пропастта. Как подклажда феноменалната органика на текстовете си. Този разговор няма да се проведе. Ивайло Иванов си отиде от нас поради медицинска грешка на 30 май. Няма защо да занимавам читателите със своята гузност и - мога само да се надявам, неговото слово, както ми бе написал, да я изцели. А 43-годишният Ивайло можеше вече да е доцент по история на новата българска литература, защото знаеше твърде много - и го знаеше от сърце, не като прокурор или следовател. Беше честен и добър. Избра да е маргинал, да е беден и вдълбочен. Накрая „лудостта” на поета намери убежище в родния Троян, откъдето проницателно наблюдаваше текущите литературни патърдии. Един чувствен православен пасторал завладяваше читателите на Ивайло. Сигурен съм, че за мнозина ще остане символ на безсребрената стихия на поезията, на виртуозната рима и изящната строфа. Още не мога да повярвам, че в този момент Ивайло не крачи из Троян със стихосбирка в джоба. Но вече той е в най-дълбокия ни дом... И от днеска всеки сам ще бъде храм/ на собствения/ страх и ужас.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”