Български  |  English

Медиата и войната



Наблюдението, осъществено от Центъра за независима журналистика, обхваща периода от 25 март до 4 април, т.е. самото начало на операцията, наричана тогава "Решителна сила". То включва всекидневниците "Демокрация", "Дума", "Труд", "24 часа", "Сега", "Монитор", "Стандарт", "Новинар" и "Пари", както и отрязъци от програмите на БНР, БНТ, Дарик радио, Нова телевизия, радиостанция "Свободна Европа" и телевизия "7 дни". За 11 дни бяха регистрирани общо 4033 комуникативни единици, от които 2768 във вестниците и 1265 в електронните медии. Регистрационната карта съдържа 20 показателя. Наблюдението е спонсорирано от фондация "Отворено общество" и "Pro Media".






Чии са дефицитите


В екстремалната ситуация, в която се оказаха медиите, в използваните от тях източници се оглежда и техният професионализъм, а и състоянието и самочувствието на самата медиа. Както във вестниците, така и в електронните медии се използват различни източници - много повече, отколкото в "спокойна" ситуация. Безспорното лидерство сред телеграфните агенции принадлежи на Ройтерс, следвана от Асошиейтед прес, Франс прес, ИТАР-ТАСС и ТАНЮГ. Чести са позоваванията на електронни медии и преди всичко на СNN и ВВС. Като източник на информация, цитирана теза или преведен цялостен текст присъстват и значителен брой западноевропейски (преди всичко германски) и американски вестници. От българските медии най-чести са позоваванията на БНР.

Но сред присъствието на многобройни информационни потоци и източници стават още по-забележими отсъствията.

Отсъствие първо. В близо една четвърт от текстовете - и във вестниците, и в електронните медии - не е посочен друг източник, освен автора. И това се отнася и до информационни, и до коментарни текстове, в които става дума за определени факти.

Отсъствие второ. В изключително голям брой текстове - близо 19% от целия масив - не е посочен никакъв източник.

Този "негативен рейтинг" се води от Нова телевизия и телевизия "7 дни" - с минимална разлика между натрупванията на двете в общия масив. В индивидуалното представяне обаче ТВ "7 дни" изпреварва всички - повече от половината от регистрираните текстове са без никакъв източник. Прочее, в собствените масиви на всяка медиа текстовете без източник присъстват смущаващо забележимо. "Негативният рейтинг" съобщава за известни заболявания, като например самовнушението за по-висок професионализъм чрез самостоятелно достигане до информацията. Той обаче е знак и за възможността за манипулативно използване на информацията, толкова повече, че нито читателят, нито зрителят разчленява смислите на тези професионални компоненти.

Отсъствие трето. Относителното мълчание на българските институционални източници е твърде видимо, особено ако се разположи до голямата им словоохотливост в други периоди. И ако в същите тези други периоди отзивчивостта, с която някои медии се превръщат в "удължена ръка" на властните институции, е значим професионален проблем за медиите, то в случая става дума за информационен дефицит на институциите, инкасиран от медиите. В ситуация, в която обществеността естествено очаква повече - а и своевременни - изявления на представители на властта, тези изявления почти отсъстваха. Вместо българските държавници да говорят на българите за това, което се случва съвсем близо до западната граница, на българите много повече "говореха" например генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и говорителят на НАТО Джейми Ший. Случаят с категоричното съобщение, че "няма паднала ракета край Трън", което два часа и половина след това се замени с "падналата край Трън ракета", е емблематичен за институционалния информационен дефицит.

Разбира се, нито дефицитът на институционално говорене, нито начинът на говорене са в основата на нагласата към операция "Решителна сила", изразена от медиите. В своята съвкупност регистрираните текстове разкриват фалшивостта на дилемата "Милошевич или НАТО". В половината от целия масив нагласата е неутрална, в 32% от текстовете тя е отрицателна, а в 18% - положителна, но това съвсем не означава, че отрицателната нагласа спрямо операцията на НАТО е подкрепа за Милошевич или пък отхвърляне на НАТО като перспектива за националната сигурност на България. Но ако по немалко показатели печатните и електронните медии имат симетрично поведение, то в изразената нагласа към операцията на НАТО те са асиметрични. В цялата съвкупност на печатните медии неутрална нагласа е регистрирана в 53% от текстовете, отрицателна - в 36%, а положителна - в 11 %. В електронните медии числата са съответно 43, 23 и 34, т.е. положителната нагласа е по-висока от отрицателната. В печатните медии се оформя повече гравитиране към негативна нагласа във вестниците "Дума", "Сега", "Монитор", "Пари" , а най-силно е изразена положителната нагласа към операцията на НАТО във вестниците "Стандарт" и "Демокрация". Във всички електронни медии положителната нагласа доминира над отрицателната при изразеното лидерство в одобрението на "Решителна сила" от Нова телевизия. И при едно изразително изключение - на телевизия "7 дни".

Погледнат по този начин, мониторингът потвърждава тенденции, които не само изследователят е забелязал. Но като че ли не е забележим източникът на негативна нагласа към операцията на НАТО в медии, които заявяват доминиращо положителна нагласа. Отговорът на този въпрос не е, както би могло да се очаква, в съпоставянето на различни възгледи, становища и мнения - макар че и това съществува. Но натрупванията на негативна нагласа имат за свой източник и много новинарски текстове. Усилията за конструиране на "учтив" и "коректен" език на войната, на максимална отдалеченост на думите от техните значения, ако се съди по резултатите от наблюдението, поне в първоначалния период на военната операция не се оказват ефективни. Колкото и разрушенията да са "деградирани цели", бомбите - силови пакети, ранените или загинали мирни граждани - странични щети при неизбежен риск...
още от автора
Мария Нейкова


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”