От пръв поглед ( кино), брой 28 (2865), 29 юли 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Летни страсти, кух римейк
Български  |  English

Летни страсти, кух римейк

 
„Голямото плискане“ (A Bigger Splash), 2015, Италия/Франция, 120 минути, режисьор Лука Гуаданино, продуценти: Майкъл Костиган, Лука Гуаданино; сценарий Дейвид Кайганич, оператор Йорик льо Со, музика Робин Урданг, в ролите: Тилда Суинтън, Рейф Файнс, Матиас Шьонeртс, Орор Клеман, Дакота Джонсън.
 
В жегите – страсти край водата, видени още на София филм фест. След „Аз съм любовта“ (2009), Лука Гуаданино е отново с Тилда Суинтън. И тук тя е с млад любовник, но в друг сюжет и с къса коса. Всъщност, филмът е своеобразен римейк на „Басейнът“ (1969) на Жак Дере с Роми Шнайдер и Ален Делон, също копродукция между Франция и Италия. Променени са мястото, възрастта на главните герои, професиите им и времето, естествено.
Мариан Лейн (Тилда Суинтън) е рок звезда, чиито гласни струни са оперирани и тя се възстановява в мълчание и с любимия си Пол, документалист (Матиас Шьонертс), в баровска вила с басейн на живописния остров Пантелейра (между Сицилия и Тунис). Там няма какво да се прави, освен плуване, излежаване и секс. Идилията е нарушена от щурия музикален продуцент Хари (Рейф Файнс) - бивш партньор на Мариан, близък приятел на Пол и човекът, който всъщност ги е събрал преди шест години. Той пристига с неочакваната си дъщеря (Дакота Джонсън). Слънце, плискане, суетене, уиски, вино, погледи, предчувствия... Мариан мълчи или шушне (само веднъж не издържа), Пол се върти трезвенически край нея или снима, дъщерята го задява нахално, а Хари не спира да бърбори и да се прави на шут. И тъй като навремето е продуцирал The Rolling Stones, пуска грамофона и пее тяхно парче, а на местен празник опитва и караоке. Неудържим е – дори цопва гол в басейна. Вялата доскоро атмосфера край басейна се изопва от носталгия, ревност, желание. Нищо няма да е същото. Естествено, в действието са вклинени и концерти на Мариан. И са замесени бежанци – възможно най-тривиално.
Иначе, макар да се мярват змии, всичко е красиво: и природа, и обстановка, и тоалети. Шикът е навсякъде – от лицето на Тилда Суинтън и походката й до най-незначителното бурканче в кухнята. Брадатият Рейф Файнс е още по-смешен, отколкото в „Гранд хотел Будапеща“ на Уес Андерсън или в „Аве, Цезаре!“ на братя Коен. Тилда Суинтън е божествена, както винаги. Всъщност се оказва, че е нейна идеята да бъде няма рок легенда, а не актриса, както е било в сценария. Така че, тя играе с очи, изражение, жестове, тоалети. И не отделяш очи от нея. Дори до Дейвид Бауи го докарва. Само че близостта й с белгиеца Матиас Шьонeртс е фалшива – далеч по-естествено и еротично е общуването й с Рейф Файнс. И не само защото са по-близки по възраст – просто младият актьор тук е безличен, а за сравнение с Делон не може и дума да става. Само като си спомня каква бе химията между нея и също младия Том Хидълстън в „Само любовниците остават живи“ (2013) на Джим Джармуш!... Що се отнася до дъщерята, Дакота Джонсън е просто млада безсрамница.
Независимо от жегата – климатична и емоционална, филмът е хладен. И по-лошо - кух. Не че е неприятно да следиш лъскавия lifestyle, но не ми стана ясно защо трябваше да е римейк на „Басейнът“. Не че онзи филм е кой знае колко добър, но е легенда заради чувствеността и сияйното любовно излъчване на Роми Шнайдер към Ален Делон, макар вече да са разделени. Пък и тъкмо този филм я връща във френското кино.
Заглавието „Голямото плискане” е взето от картина на Дейвид Хокни, рисувана през 1967.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”