Български  |  English

Монументи
на оскверненото изчезване

 
Дан Тенев, Пост-индустриални монументални структури 2010-2016, галерия Аросита, 29.09.2016 – 15.10.2016
 
В една съвсем малка по размер столична галерия Дан Тенев показва фотографии, скици и парчета земна маса от 4 свои ленд-арт проекти с огромни мащаби, създадени в близост до родното му село (вече град) Меричлeри в продължение на 6 години от 2010 г. до 2016 г. С помощта на булдозери, той е превърнал няколко гигантски руднични насипа, издигащи се насред полето, в абстрактни скулптури. Върху един от насипите („Числови редици“) с помощта на камъни е изписана числова редица от нули с форма, наподобяваща цифрите на електронните часовници, но са с размери 40 на 22 метра. Друг насип („Премахване на върха“) е оформен като конус с отсечен връх, около който се вие път. По склона на трети („Скулптурен полигон „Ми“) са разположени няколко отливки на седнала женска фигура, свързани с криволичеща бяла линия.
Дан Тенев е нарекъл произведенията си „пост-индустриални монументални структури“ и така ги е въвлякъл в определен икономически и социокултурен контекст. Става дума за преобразяване на един от стотиците „лунни пейзажи“, които остави след себе си т.нар. „мирен преход“ в България. Деиндустриализацията е един от най-ярките символи на това свирепо плячкосване, но тя е резултат и от глобални икономически процеси, които засегнаха всички западни общества. От една страна, много от производствата се преместиха от Европа и САЩ в страни с по-евтина работна ръка като Китай, а от друга, развитието на технологиите обезсмисли определени производства или ги сви значително. В този контекст гигантските скулптури на Дан Тенев могат да се възприемат като монументи на един изчезнал свят. Нещо като египетските пирамиди или пирамидите на ацтеките в Мексико. Скованата женска фигура, която е седнала върху склона на един от насипите, прилича на мумия, която е била измъкната насила от блажения свят на мъртвите, за да бъде поставена върху собствената си гробница с втренчен поглед към напълно пустото поле. Макар че дори пустотата не е изцяло нейна, защото тя е принудена да гледа самата себе си в гръб, размножена още няколко пъти. Това са монументи не просто на изчезнал свят, а на оскверненото изчезване, което не позволява не природното (рудничните насипи) и всичко, което то символизира, да обрасте и се превърне в невинна природа. Насилието на артистичния акт изважда на показ едно друго насилие (това над природата, но и другото над общността) и не му позволява да се маскира като природа.
Числовите редици на Дан Тенев са редици от нули, в които не се появява единица. Те са редици на небитието, което се подрежда до самото себе си отново и отново. Дали това не е числовата редица на историята, в която унищожението се трупа едно върху друго като земните маси в очакване най-сетне да започне същинското броене с появата на единицата. Единицата е стар символ на съвършеното битие, на онова, което не се нуждае от нищо друго, за да съществува, но на което всичко е причастно. Само че тази единица е началото и на всеки фундаментализъм, включително технологичния и пазарен фундаментализъм. Числовата редица от нули е все пак време и възможност, която остава отворена. Това е време без натрупване, чисто различие без различаващи се. Числовата редица на Дан Тенев е с такива размери, че нейният прочит е възможен само от сателит, т.е. от гледна точка, изнесена извън нашия свят. Гледна точка, която обаче вече ни е достъпна. Техниката, която е заснела числовата редица в пустото поле на Меричлери, работи с двоичен код като всички електронни продукти. Ето го един от интересните парадокси на тази работа. Изнесената извън света гледна точка, от която може да се прочете редицата на Дан Тенев, е достъпна благодарение на двоичния код от 0 и 1, на тази ясна разлика между небитие и съществуващо. Но самата снимка ни показва една друга редица, едно друго различие, което не е между битие и небитие, а между небитие и небитие. Странна и иронична е тази диалектика, която Дан Тенев е постигнал в работата си.
Мащабните ленд-арт проекти на Дан Тенев са без аналог в съвременното ни изкуство. Тяхното скромно представяне в галерия Аросита ги прави още по-въздействащи, защото е лишено от всякаква помпозност и допълнителна естетизация. Скиците и фотосите, представящи проектите, не са перфектни като тези в изложбата на Кристо, която видяхме миналата година, но в тях личи повече енергия и нетърпение. Дан Тенев не е дошъл в София да ни смае, а набързо и делово да ни покаже върху какво е работил през последните години, за да се върне отново при своите проекти. Мащабът, мястото на реализация им далеч от всякакви публики, както и куражът, ако щете, лудостта да бъдат създадени, заслужава уважение. Дан Тенев се опитва да прави съвременно изкуство в България въпреки всички житейски обстоятелства. Собственият му живот е може би най-значимото му произведение.
още от автора


1 - 06.10.2016 19:41

стил изчерпан със създаването си преди 60 години
От: kolio kolev
толерирането на скромност(а това ви възвеличава)и лека мърлявост не прави изкуство
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”