Български  |  English

Това не е трилър

 

Георги Тенев. „Български рози“. ИК „Колибри“, 2016. Цена 15 лв.
 
Долавял съм сред мнозина литератори усещането, че както добрите деца не приказват вулгарности, така и добрите писатели странят от „вулгарните“ теми. „Вулгарно“ в този смисъл е всичко онова, свързано с политиката, сенчестия бизнес, силовите групировки, и е недвусмислено разположено в тяхното естествено средоточие, столичния град. (Защото да пишеш за далечните ефекти на тези неща върху някое глухо градче или село не е „вулгарно“, това вече е „искрено“). Можем да наречем това усещане „комплекс Христо Калчев“. Комплекс, който се проявява не само в избягването на такива теми, но и в несмелия опит да пишеш като по-добър Калчев – по-възпитан, по-обигран, по-улегнал.
„Български рози“ на Георги Тенев е съвсем друга работа. Ето роман, който се захваща с политиката, сенчестия бизнес и силовите групировки, и прави от тях литература. Сложният сюжет се съсредоточава върху упадъка на богатото семейство от Бялата къща в полите на Витоша, пуска нишки към онова, което любовно наричаме „задкулисие“, и амбициозно преплита фигури от целия спектър на това поле от зависимости. Гледано откъм сюжета, Тенев е успял да направи нещо доста мъчно: да отстрани всякакви еднопосочни аналогии с конкретни лица, събития, сюжети от действителността и в същото време, да постигне правдоподобие и разпознаваемост на по-високо ниво. Тоест, романовият свят изобщо не копира актуалната българска действителност, но въпреки това, не остава никакво съмнение, че това е България, в която живеем. Помага му, че важната сюжетна линия ангажира лица, оставащи извън прожекторите – децата, които израстват сред тези преплетености: дъщерята, която не напуска Бялата къща, за да не бъде отвлечена; нейната единствена приятелка; съмнителният барман, който прониква като вирус в тази строго охранявана среда.
Всичко това навярно звучи като сюжет на финансово-политически трилър, пък макар и с амбиция да говори за остри социални проблеми. Но, както знаем, Георги Тенев не е писател, който ще седне да пише по правилата на жанра. Тенев методично оперира повествованието си от изкушенията на прелъстителното разказване, за да постигне ледено отстранен стил, чиято прозрачност оголва до болка конфликтите и кризите на света, в който живеят неговите герои. Всички повествователни стратегии на романа водят към този ефект. Най-видима от тях е фрагментарността. Фокусът често се сменя, в повествованието изскачат насечени „кадри“ от различни моменти, късите изречения подсилват тази принципна фрагментарност, подчертават и кинематографския характер на повествованието. Решителна роля за отстранението има финият, но упорит начин, по който се насажда усещането за наблюдение – Бялата къща е обградена от камери, героите съзнават, че постоянно са следени, постоянно са на показ дори в тайния си живот, отделните сцени много често са скицирани със съзнателна провокация към традиционните повествователни похвати („На бюрото в редакцията спи жена със светло лице и гарваново черна коса, на години малко над трийсет. Казва се Ирина. Мобилният телефон пред нея звъни.“) Звучи като сценарий, но ако се подведем по лесната интерпретация, аргументираща подобни сцени с опита на Тенев в театъра и телевизията, ще пропуснем смисъла на това писане. То цели да вкара читателя в ролята на наблюдател, на шпиониращ, да го настани в неуютната роля на видеокамерата, която уж вижда всичко, но само от един ъгъл. Изнесената отвън, обективирана и ограничена гледна точка се подчертава и съвсем директно чрез подсказващи „ремарки“ („Трите фигури се губят в пространството, разпределено на две нива с разлика от половин метър във височината... Гледана отвън, картината прилича на стандартна дизайнерска снимка в списание за рекламна фотография... Не може да се различи гладко избръснат ли е...“) Това не е привнасяне на опит от други медии, а собствено литературна стратегия, която от самото начало умишлено възпрепятства „наивния“ прочит, за да пледира за неговата неадекватност. Иначе казано, ако „Български рози“ е трилър, то това е трилър, който се държи като roman nouveau! Да добавим сега и факта, че този толкова важен герой, красивият барман, през цялото време е просто Къдравия и до самия край не получава име, така че съмненията около неговата самоличност остават да висят над разказаната история, отваряйки различни посоки на интерпретация.
Така че, при цялата първоначална примамливост на авантюрния сюжет, романът на Тенев недвусмислено показва, че не там са приоритетите му, че този авантюрен сюжет е, в крайна сметка, средство да бъдат загатнати дълбоки опасения и въпроси, да се изтръгне читателят от конформизма на всекидневието. Ето защо, дори ако придирчивият поглед би намерил нестабилни или противоречиви елементи в сюжета, в своята цялост „Български рози“ е убедителен роман със силни внушения. Роман, който отваря врата, посока на мислене.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”